О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1198
гр. София , 28.10.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание двадесети и шести октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 5211/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Н. Ф. З. , В. И. З. и К. И. З. са подали касационна жалба срещу решение № 994 от 8.09.2008 г. по гр.д. № 2* от 2006 г. на Окръжен съд, гр. В., с което е отменено решение № 2* от 20.10.2006 г. по гр.д. № 4* от 2006 г. на Варненския районен съд, 13 състав и е отхвърлен предявеният от тях иск по чл.108 ЗС за имот пл. № 698 с площ от 187 кв.м. по плана на гр. “., кв. “В“ Н. Ч. ”. В касационната жалба се позовават на неправилност на решението като подържат ,че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон- § 4а от ПЗР на ЗПСЗЗ и при допуснато съществено нарушение по чл.188, ал.1 ГПК/отм./.
В представеното изложение, което е инкорпорирано в жалбата обосновават допустимостта на касационната проверка на решението , предвид наличието на съществен материално правен въпрос относно възникването на правото на собственост по силата на § 4а от ПЗР на ЗПСЗЗ. Излагат довод за допускане до касационна проверка на решението и по съществен процесуален въпрос, който е приложен в противоречие с практика на ВКС, а именно произнасяне по спорно право, без обсъждане на целия приобщен доказателствен материал. Подържат хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК а именно ,че допускането до касационно разглеждане на решението се налага , тъй като решението е постановено в противоречие с постоянната практика, формирана от ВС и ВКС по поставените въпроси.
Ответниците П. Т. П. и Т. П. Т. са представили възражение, в което изразяват мнение за недопускане на касационна проверка на решението предвид липсата на фактически обстоятелства обуславящи приложението на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Н. Ф. З. , В. И. З. и К. И. З. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като са налице условията на чл.280, ал.1 , т.1 ГПК по поставените два въпроса – материално правен и процесуален.
Варненския окръжен съд е отхвърлил предявеният от наследниците на В. Н. З. – починал през 2000 г./у-ние за наследници № от 17.09.2001 г. / и оставил син Н. Ф. З. и низходящи и по коляно от покоен син, внуците В. И. З. и К. И. З. иск за ревандикация на 187 кв.м. земеделска земя , заснета като им. пл. № 698 в землището на “Н”, м. “В”, гр. В. като неоснователен .
Ищците-касатори са документирали правото си на собственост по наследство от поменатия по-горе В. З. , на който е била възстановена приживе земеделска земя с площ от 3 690 кв.м. , попадаща в землището на “Н”, м. “В”, гр. В., която по кадастралния план от 1956 г. е била заснета като имот пл. № 5* последващите кадастрални планове за този имот са били отредени няколко имота , включително и процесния. В последния помощен план границите на имота , който е бил заснет като едно цяло като ПИ под № 2* съответстват на границите на имота от 1956 г. Възстановяването е било извършено в реални граници с решение № 172 от 28.01.1994 г. на ПК, гр. В..
О. П. Т. П. и Т. П. Т. съпруг и син на покойната М. Г. П. починала през 2000 г. /у-ние № З* от 16.09.2005 г. /са направили правопогасителното възражение, че са придобили имота по реда на § 4а от ПЗР на ЗПСЗЗ защото им е било предоставено право на ползване с у-ние № 472 от 15.02.1980 г. , издадено по реда на 76 ПМС . Върху имота са застроили сграда с позволителен билет от 1979 г., която по смисъла на тълкувателната норма на § 1в от ПЗР на ППЗПСС представлява законово предвидено застрояване защото няма белезите на сезонна или временна постройка , както и защото е направена за живеене , а не за съхранение на селскостопански инвентар. Имота върху който им е предоставено право на ползване е бил с площ от 700 кв.м. , но е заснет като два имота – им. пл. № 775 и процесния имот пл. № 698 защото между тях неустановено кога е прокаран път . Въззивният съд е приел , че имот пл. № 6* който е с площ от 187 кв.м. следва да се разглежда в общност със имот пл. № 7* който е застроен защото площта на двата е по-малка от законово предвиденатаза възстановяване по реда на § 4а от ПЗР на ЗПСЗЗ. Втората причина поради която приема, че е възникнало правото да ответниците да придобият собствеността и върху процесния по-малък имот е защото така е било учредено правото на ползване с поменатия акт на МС и общата площ е 575 кв.м ., която е в рамките на законово допустимата площ от 600 кв.м.
Повдигнатия в изложението материално правен въпрос за придобиването на правото на собственост въз основа на учредено право на ползване при условията на § 4а от ПЗР на ЗПСЗЗ върху този незастроен имот е решен в противоречие с трайната практика на ВКС, поради което е наложителна касационна проверка на решението. Тя е наложителна и по поставеният процесуален въпрос , тъй като доказателствата не са обсъдени при условията на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ , което е отклонение от постоянна практика на ВКС . Не е обсъден и наведеният довод за нищожност на правото на ползване.
Касаторите следва да внесат държавна такса в размер на 30 лв. за касационно разглеждане на делото по сметка на ВКС след което да представят съответния документ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на решение № 994 от 8.09.2008 г. по гр.д. № 2* от 2006 г. на Окръжен съд, гр. В. по касационната жалба на Н. Ф. З. , В. И. З. и К. И. З. при условията на чл.2380, ал.1, т.1 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА Н. Ф. З. , В. И. З. и К. И. З. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. След представяне на счетоводния документ за внесената държавна такса делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: