О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 464
гр. София , 30.05.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание двадесет и седми май , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 578/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
А. К. Б., И. К. Б. и В. К. И. са подали касационна жалба срещу решение № 387 от 27.01.2009 г. по гр.д. № 1* от 2008 г. на Софийски градски съд , с което е оставено в сила решение от 31.01.2008 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Софийски районен съд, 44 състав и е отхвърлен предявеният ревандикационен иск срещу “Т” О. за 2000 кв.м.- реална част от им. пл.- № 5* кад. лист 482 по кад. план от 1996 г. кв.8, гр. С. с площ за целия имот от 3 200 кв.м. , която част е ограничена между цифрите №№ 1* и 1 върху скицата от 20.04.2006 г. , неразделна част от исковата молба. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неговата необоснованост , допуснати съществени процесуални нарушения при преценка и обсъждане на доказателственият материал и нарушения на материалния закон. Касаторите считат, че преценката на въззивният съд ,че не са установили правото си на собственост върху спорния терен е неправилно и необосновано и противоречи на събраният доказателствен материал относно началния момент на владението от 1915 г. , периода през който е продължило до 1957 г. когато е образувано ТКЗС .
Към касационната жалба е представено изложение, в което се подържа, че основанието за допускане на касационната проверка е чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се , че се касае до съществен процесуално- правен въпрос , а именно липсата на анализ на приобщения доказателствен материал в противоречие с т.12 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. Посочено, че не е обсъден представеният н.а. № 15, т.4, рпег. № 2* н.д. № 242 от 1915 г. и същия не е съпоставен с изслушаните свидетелски показания. По делото е даден неправилен отговор и на същественият материално правен въпрос за приложението на чл.69 ЗС , които е приложен в противоречие с постоянната практика на ВКС . Представени са решения на отделни състави на Върховния касационен съд.
Ответника “Т“ О. е взел становище, че жалбата не следва да се допусне до касационно разглеждане, като в представеният отговор разглежда и някои от наведените твърдения за неправилност на съдебния акт . Подържа, че извода на съда ,че жалбоподателите не са доказали активната си материално правна легитимация е взет при спазване на материалния и процесуален закон.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на А. К. Б., И. К. Б. и В. К. И. следва да се допусне до касационно разглеждане , тъй като в нея се сочат съществен материално правен и процесуално правен въпроси по който съдът се е произнесъл при наличието на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – т.е. решен в противоречие с константната практика на Върховния касационен съд.
Софийски градски съд е разгледал предявеният иск от А. К. Б., И. К. Б. и В. К. И. против “Т” О. за ревандикация на имот, възстановен по силата на ЗПСЗЗ с решение по чл.14, ал.3 ЗПСЗЗ , постановено на 12.08.1994 г. по гр.д. № 2* от 1993 г. на Софийски районен съд, 49 състав, с който се възстановява правото на собственост в полза на Т. И. Б. , като наследник на С. Т. В. , починала през 1967 г., която от своя страна е наследник на Т. М. Ц. / у-ние за наследници № от 5.04.1995 г./. касаторите са нейни наследници, които са встъпили в процеса по реда на чл.120 ГПК/отм./ . Към решението е приложена скица , като негова неразделна част от която се вижда, че е възстановена част от бивш имот пл. № 4* която е ограничена между буквите АБДЕЖА. Съгласно чл.14, ал.3 ЗПСЗЗ / ДВ, бр. 28 от 1992 г./ отказа на Поземлената комисия се обжалва пред районният съд, който се произнася по същество и следователно съдебният акт замества индивидуалният административен акт- решение на ПК. В конкретния случай съдът се е произнесъл и е възстановил собствеността в реални граници.
При иска за ревандикация с оглед направеното оспорване, ищеца е бил длъжен да установи фактическия състав на материалното право, включващ на първо място пълното и главно доказване / чл.127, ал.1 ГПК/отм./ на правото на собственост на което се позовава. В конкретния случай в хода на съдебния процес е уточнено основанието на което се претендира собствеността- а именно придобиване на правото на собственост от Ц. по оригинерен начин – давностно владение, за което е бил издаден и нотариален акт, наследство и земеделска реституция. Въззивният съд е приел, че по делото липсват доказателства, установяващи правото на собственост на праводателя Ц. , като относно този извод касаторите подържат ,че следва да се допусне касационна проверка , твърдейки ,че се касае до съществен материално правен въпрос по приложението на чл.69 ЗС и съществен процесуален въпрос пож чл.188, ал.1 ГПК/ отм./.
Настоящия състав на ВКС намира ,че следва да се допусне касационна проверка на решението по повдигнатите два въпроса в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторите следва да внесат дър. такса в размер на 67 лв. на основание т.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК вр. с чл.71, ал.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА на решение № 387 от 27.01.2009 г. по гр.д. № 1* от 2008 г. на Софийски градски съд .
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Указва на А. К. Б., И. К. Б. и В. К. И. в едноседмичен срок от съобщението да внесе дър. такса в размер на 67 лв. по сметка на ВКС като представи счетоводен документ по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.