О п р е д е л е н и е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 352
гр. София , 07.05.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание на деветнадесети април, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 4418/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба на Х. М. Д. срещу решение от 7.04.2008 г. по гр.д. № 39 от 2008 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е отменено решение от 29.11.2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Кюстендилския районен съд и са отхвърлени исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ . В касационната жалба се навеждат основания за неправилност на решението- необоснованост, съществено нарушение за процесуалните правила при преценка на доказателствата и материална неправилност , всичките субсумирани в хипотезата на чл.281, т.3 ГПК.
В представеното изложение касатора се позовава на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и счита , че следва да се допусне касационна проверка защото решението на въззивната инстанция противоречи на решението на Кюстендилския районен съд, което е постановено в съответствие с практиката на ВКС. Това е аргумента обосноваващ, че касираният съдебен акт е постановен в противоречие с практиката на ВКС. Представени са съдебни решения, произнесени от състави на ВКС.
Ответника Т. д. на Н. – Кюстендил не е взела становище по жалбата.
Касационната жалба е постъпила след 1.03.2008 г. и по аргумент на § 2, ал.3 ПЗР ГПК при преценката на нейната допустимост е приложим реда на новия ГПК, в който е възприет принципа за касационна обжалваемост на всички дела, независимо от техния вид с изключението, предвидено в чл.280 , ал.2 ГПК за недопустимост на касационната проверка по делата с обжалваем интерес до 1 000 лева . В настоящия случай не е налице хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касационната жалба следва да се допусне до касационно разглеждане.
Съгласно чл. 280 ГПК касационно обжалване може да се допусне ако въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата или има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С оглед на въведените доводи от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се приеме, че се поддържа основанията по чл. 280, т.1 и т. 2 ГПК, което предпоставя че решението на въззивната инстанция е произнесено в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС както и на съществуването на противоречива съдебна практика по приложението на една и съща материално правна норма. Действително в изложението се сочи съществен материално правен въпрос, свързан с елементите от фактическият състав на прекратяването на трудовото правоотношение поради заболяване на работника или служителя, което пречи да изпълнява трудовите си задължения и за което е необходимо да са налице определени условия, включително и невъзможност на предприятието да му осигури подходяща работа. Отговора на този въпрос е свързан с прекратяването на трудовото правоотношение на касатора по което се е произнесъл съда. Налице е хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК тъй като постановеното решение се отклонява от последователната практика, че на работника или служителя следва да му се предложи друга подходяща работа с оглед неговото здравословно състояние, предписанието на здравните органи за характера на труда, който може да упражнява лицето , съобразен с процента на намалена трудоспособност. Другото наведено основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК , подкрепено с аргумента , че са произнесени противоречиви решения в различните инстанции по предявеният правен спор не съставлява условие за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
Кюстендилския окръжен съд е разгледал предявените от касатора в обективно съединение искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ за отмяна на заповед № 12 от 13.07.2006 г. на Директора на ТД на НАП- Кюстендил за прекратяване на трудовото правоотношение като “инспектор по приходите” с Х. М. Д. на основание чл.325 ,т.9 КТ, считано от 14.01.2007 г.
С писмо изх. № Р* от 10.07.2006 г. Дирекция “ОИТ”, гр. К. не е дала съгласие за прекратяването на трудовия договор с Д. , които е страдал от заболяването “захарен диабет”. Писмото съдържа указания съгласно чл.317, ал.3 КТ, той да бъде преместен на подходяща за здравословното му състояние работа. Посочено е решение № 1* на ТЕЛК –“О” , гр. К. от 21.06.2006 г. , в което са определени 42% намаляване на трудоспособността и е предписано ЛКК да го устрои на работа, която не е свързана със стрес, тъй като е с понижени адаптивни възможности. Кюстендилския окръжен съд е намерил ,че уволнението е правилно защото в случая е осъществен фактическия състав на чл.325, т.9, пр.2 КТ , т.е. заеманата от Д. работа е била противопоказна на неговия здравен статус , а не е съществувала друга свободна длъжност, която да съответства на изискванията , свързани с влошеното му здравословно състояние. Данни обаче за това, че конкретната работа е противопоказна не се съдържат в експертното решение на ТЕЛК от една страна и от друга че не съществува друго щатно място, което да е възможно да бъде заето от касатора не са представени. В представените решения се очертава практиката на ВКС предполагаща спазване на изискването за предлагане на друга работа, която е подходяща за заемане от трудоустроеното лице.
За производството не следва да се събират държавни такс8и съгласно чл.359 КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивното решение от 7.04.2008 г. по гр.д. № 39 от 2008 г. на Кюстендилския окръжен съд по жалбата на Х. М. Д. .
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: