О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
София, 09.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1824 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от О. с. “З” гр. С. против решение № 70 от 23.01.2009г., постановено по гр.д. № 612/2008г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отменено частично решение от 21.03.2008г. по гр.д. № 261/2007г. на Самоковски РС и вместо това е признато за установено, че наследниците на К. П. Б. , Л. П. Д. , Т. П. Б. , З. П. Б. , Г. П. Б., В. П. Б. , А. П. Б. , Н. П. Б. К. и В. П. К. притежават правото на възстановяване на собствеността върху нива от 12 дка и ? ара в землището на гр. С. в м. “П” и в частта, с която е оставено в сила решението на РС с което е признато правото на възстановяване на собствеността на наследници на същите лица върху пасбище с площ 3640 дка, находящо се в м. “Й” в землище на М. селска община, община С. при общи граници на пасбището с 362 дка гора в същата местност р.”Д”, “Л”, , р. “Г” планина Маринковица, пасбище Шишкавица и планина Драганица.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел за установено, че ищците са преки наследници на изброените наследодатели и на техния общ васледодател П. З. Б., починал на 25.12.1922г. Той е купил с крепостен акт от 1910г. ливада от 12 дка и ? ар, а с н.а. № 158,т.5 от 1934г. преките наследодатели на ищците са признати за собственици по наследство и давност на втория недвижим имот – пасбище от 3640 дка при описаните по-горе граници.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, тъй като съдът не е съобразил Указ, публикуван в ДВ бр. 122/31.05.1949г. за задължително пререгистриране на непокритите имоти, въз основа на който са съставяни емлячните регистри, които следва да отразяват актуалното състояние на собствеността. Тъй като по делото не е събрана информация за деклариране на процесните два имота, касаторът счита, че не е доказано правото на собственост към релевантния за реституцията на имотите момент – образуване на ТКЗС.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулирани два въпроса: 1 “ако не е деклариран имота по посочения в жалбата Указ от 1949г. може ли да се възстанови правото на собственост въз основа на нот. акт от предходен момент” и 2.“следва ли в производството по чл. 1, ал.2 от ЗСПЗЗ да се изследват актуалните граници на имота, за който се признава правото на възстановяване към момента на колективизацията”, По тези въпроси, касаторът твърди, че няма съдебна практика, поради което моли обжалваното решение да се допусне до касация на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, като считат, че не е формулиран ясен въпрос за допускане до касация, а и по поставените въпроси има съдебна практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото се касае за неоценяем иск.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до касационно обжалване на решението и доказателствата по делото, намира следното:
По първият въпрос – ако не е деклариран имота по посочения в жалбата Указ от 1949г. може ли да се възстанови правото на собственост въз основа на нот. акт от предходен момент, има богата съдебна практика по чл. 99 от ЗС, съгласно която правото на собственост, доказано с документи за собственост, оформени в изискуемата се по закон форма за действителност, каквито са крепостните и нотариалните актове не се изгубва, освен ако последващ преобредател не докаже придобиването му чрез някой от способите, предвидени в чл. 77 от ЗС.
По вторият поставен въпрос обаче – следва ли да се докажат актуалните граници на заявения за възстановяване имот към момента на образуване на ТКЗС, към който момент чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ изисква установяване правото на собственост, следва да се допусне касационно обжалване. Този въпрос се поставя винаги, когато ищците по иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ се легитимират с документ за собственост съставен в значително отдалечен във времето предходен момент, а правото на собственост на заявения имот следва да се установи в параметрите и с граници към момента на колективизацията. По така формулирания въпрос, ВКС не се е произнасял, поради което обжалваното решение следва да се допусне до касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 70 от 23.01.2009г., постановено по гр.д. № 612/2008г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от О. с. “З” гр. С.
Производството е освободено от събиране на държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: