О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
София, 29.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1987 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Г. К., Й. Й. Й., М. Й. Й. , З. Й. Й. , К. С. Б., П. С. М. , Р. Ц. А., Н. Ц. Н., К. Ц. Г., Р. Д. К., Н. Д. К., Г. В. Ч. Е. И. К. против решение № 391 от 28.07.2009г. по гр.д. № 826/2008г. на Благоевградски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 877 от 07.05.2008г. по гр.д. № 820/2006г. на РС-Разлог и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск. С обезсиленото решение е отхвърлен иска, предявен от касаторите да се признае за установено по отношение на Г. П. Ч., че към момента на образуване на ТКЗС нива от 3 дка в землището на с. Б., м. “С”, идентичен с имот 1140 от кв. 80, описан в н.а. № 114,т.3,1974г., съставляващ по сега действащия план имот № 1* от кв. 80 е принадлежал на общия наследодател на страните П.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищците нямат правен интерес да предявят иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение на ответника, тъй като той не е заявил за възстановяване процесния имот, а и защото преди колективизацията – още към 1953г. имота е включен в регулацията и не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани въпросите: 1подлежи ли на реституция по ЗСПЗЗ имот, който е бил включен в регулацията след образуване и внасянето му в ТКЗС, който се твърди, че е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС /ТР № 1/1997г/ – основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК и 2. подлежи ли на реституция по ЗСПЗЗ същия имот, ако е заменен от ТПС комисията и повторно е внесен от новия приобретател в ТКЗС след включването му в регулация. По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с Р № 1073/01.10.2008г. по гр.д. № 3068/2007г. ІV гр.о., Р № 1249/2008г. по гр.д. № 3068/2007г. на ІІІ гр.о. на ВКС, Р № 1* от 20.10.2008г. по гр.д. № 3751/2007г. на ІV гр.о. на ВКС., Р № 391 от 31.03.2003г. по гр.д. № 298/2002г. на ІV гр.о.
Ответницата по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с изложението към касационната жалба правни въпроси са 1.подлежи ли на реституция по ЗСПЗЗ имот, който е бил включен в регулацията след образуване и внасянето му в ТКЗС и ако този имот е заменен по ЗТПС и е внесен повторно от получателя по замяната в ТКЗС след като е включен в регулацията, подлежи ли на реституция.
По първия въпрос, въззивният съд е отговорил отрицателно, като не е съобразил разясненията, дадени в ТР № 1/1997г. и последващите решения на ВКС, според които меродавно за това дали имота има земеделски характер и дали подлежи на реституция по ЗСПЗЗ е дали към момента на образуване на ТКЗС и внасянето му в него имота е бил извън регулацията. Последващото включване и изключване от регулационния план е без значение. По делото е установено, че имота е внесен в ТКЗС от общия на страните наследодател още 1948г., когато е образувано ТКЗС, а първия регулационен план, в който попада имота е от 1953г. През 1950 г. е извършена замяна с имота от ТПС комисията, и имота е предоставен на зетя на общия наследодател, който към 1957г. го внася в ТКЗС, представен му е от кооперативното стопанство за лично ползване. През 1974г. и двете страни се снабдяват с нот. актове за собственост по давност, като с единия н.а. са признати всички наследници, включително и ответника, а с другия са признати права само на ответника.
Настоящата инстанция приема, че изводът на въззивния съд, че имота не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, защото е бил в регулация към момента на внасянето му в ТКЗС е в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/1997г. По този въпрос следва да се допусне касация на основание чл. 280, ал.1т.1 от ГПК. Относно това, че заменените имоти подлежат на възстановяване на първоначалните им собственици ако не са застроени, или ако с тях няма разпореждане в полза на трети лица е формирана съдебна практика от тричленни състави на ВКС с цитираните решения, с която въззивното решение е в противоречия, което налага допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 391 от 28.07.2009г. по гр.д. № 826/2008г. на Благоевградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от П. Г. К., Й. Й. Й., М. Й. Й. , З. Й. Й. , К. С. Б., П. С. М. , Р. Ц. А., Н. Ц. Н., К. Ц. Г., Р. Д. К., Н. Д. К., Г. В. Ч. Е. И. К.
Указва на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 35 лв. и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: