О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
София, 30.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 919 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. С. от гр. Д., обл. Силистра против решение № 13/10.03.2009г., постановено по гр.д. № 6/2009г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 147/26.11.2008г, постановено по гр.д. № 289/2006г. по описа на Дуловски РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касатора по чл. 108 от ЗС против З. Р. М. , Х. реза М. , и П. С. А. да се признае за установено, че той е собственик на 144 кв.м. незастроено дворно место, което твърди, че е част от собствения му парцел **** с идентификационен номер по кад. Карта 24030.501.1982 и да му предадат владението върху тази площ.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че парцел **** е съсобствен между страните и ищецът е придобил само 585 кв.м. по покупко-продажба, оформена с н.а. № 19,т.VІ/18.11.2004г., колкото е купил праводателят му от общината с договор от 17.11.2004г., а разликата до пълната площ на парцела от 730 кв.м. /729 по кадастралната карта/ е собственост в идеална част от ответниците. СТЕ е изследвала само последния действащ регулационен план от 1989г. преди изготвяне на кадастралната карта и е дала заключение, че имот 957 е бил разделен на два парцела – на ищеца и на ответника, съответно VІІІ и ІХ, но не установява как е минавала регулационната линия, а в съдебно заседание вещото лице е установило, че 585 кв.м. са били заменени с общината която ги е продала на праводателя на ответника, но границата им не е била определена от север.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради това, че делото е останало неизяснено, защото съдът е отказал да назначи СТЕ за проследяване на регулационния статут на имот 957 и по предходните планове, че не са изяснени въпросите около приетата от съда замяна, по която държавата е получила 585 кв.м. и с кой е извършена замяната, респективно каква площ е останала за ответниците.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
От съдържанието на касационната жалба може да се извлекът следните въпроси: налице ли е съсобственост в парцел **** между страните по делото, или ответниците са трети лица за собствеността в този парцел, при което ищецът може да ревандикира от тях процесната част от 144 кв.м. Касоторът счита, че този въпрос е разрешен в противоречие със съдебната практика – решение № 1*6г. по гр.д. № 2881/2004г.- основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Навежда се и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, като се твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие със съдебната практика.
Ответниците не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен правен въпрос е относим към спора, тъй като от отговора му зависи дали ищците могат да ревандикират процесните 144 кв.м. Само ако ищецът е собственик на процесните 144 кв.м.и ответниците не са съсобственици на парцел ****, предявеният иск за собственост може да се уважи, съобразно цитгираната практика. Този въпрос обаче е разрешен от съда при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на практиката по чл. 186 от ГПК/отм/, която е последователна относно това, че към решаване на делото следва да се пристъпи при изясняване на фактическата обстановка. Съдът в нарушение на тази практика и на практиката по чл. 157 от ГПК /отм/ и конкретно ТР № 1/2000г. не е изследвал регулационния статут на процесния и съседния парцели, отредени за един и същ имот, не е съпоставил документите за собственост, изготвени при действието на плановете във времето, не е установена изобщо имало ли е замяна – кога и от кого е извършена, а необосновано е приел, че е извършена такава. Затова въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 13/10.03.2009г., постановено по гр.д. № 6/2009г. по описа на Силистренски окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. И. С. от гр. Д., обл. Силистра
Указва на жалбоподателя да внесе държавна такса за касационно разглеждане на жалбата по същество в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото.
След внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: