О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1306/2009
София, 20.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1218 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение № 75 от 07.05.2009г., постановено по гр.д. № 101/2009г. на Търговищки окръжен съд е отменено решение № 44/20.02.2009г., постановено по гр.д. № 577/2008г. на Търговищки РС в частта, с която е установено по отношение на Е. Р. Г. , че А. И. К. е собственик на над 1/6 ид.ч.до ? ид.ч. от апартамент № 24 със застроена площ 88,95 кв.м. в гр. Т., ул. “. № 3, вх. Б, ведно с прилежащото му избено помещение № 2 от 9,71 кв.м. и 150 /10000 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж и в частта му, с която на осн. чл. 537, ал.2 от ГПК е отменен н.а. № 188,т.VІІ/2006г. за над 1/6 ид.ч. до ? от предмета му и вместо това е отхвърлен установителния иск за собственост по чл. 124 от новия ГПК за тази идеална част.
Недоволни от това решение са и двете страни.
Ищцата А. К. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 1/6 ид.ч. до ? ид.ч. от правото на собственост поради противоречие с материалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 281, ал.1 т.3 от ГПК излага съображения, че в нарушение на съдебната практика е приложен института на придобивната давност, защото е прието, че последващото сключване на предварителен договор не прекъсва установеното владение върху имота от купувача въз основа на предходен предварителен договор, а и с оглед формулирания извод от съда, че при запазено право на ползване в полза на владелеца не е необходимо демонстриране на отблъскване на владението. Позовава се на решение № 202/04.07.2003г. по гр..д. №292/2003г. ТР № 178/1986г. на ОСГК, Р № 660 от 20.12.1988г. ІV гр.о. на ВКС и решение № 373/1995г. по гр.д. № 1593/1995г. на ВКС ІV гр.о.,
Ответницата Е. Г. обжалва решението в частта, с която е уважен иска за 1/6 ид.ч. от апартамента, като навежда оплакване за недопустимост на постановеното решение, защото съдът се е произнесъл на непредявено основание на твърдяното право на собственост – наследство и давност, а ищцата е поискала да се установи, че е собственик на ? ид.ч. от апартамента на основание договор за дарение и не е правила възражение за придобивна давност. Позовава се на Р № 620-93-І, Р № 39-74-І, Р № 1701-78-І
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
По предявения установитен иск за собственост от А. И. К. за ? ид.ч. от процесния апартамент на основание договор за дарение, оформен с н.а. № 174,т.VІ/21.10.1993г. се установява следното. Апартамента е бил собственост на родителите на ищцата, които с цитирания договор за дарение го прехвърлят на двете си деца В. и А. , като си запазват правото на ползване върху него. С предварителен договор от 14.03.1995г. двамата надарени се задължават да продадат на майка си Е същия апартамент, като е предадено и владението върху него. Договора е нотариално заверен на 23.04.1998г. Съпругът И. В. Г. почива на 08.12.1998г. и оставя за свои наследници ответницата Е, като преживяла съпруга и две деца, едното от които е ищцата А. Между тримата е сключен нов предварителен договор на 15.02.1999г., с който отново се задължават двамата надарени да продадат на майка си апартамента, като владението върху него се предава в деня на подписване на договора, който е и нот. заверен. С нот. акт № 1* т.VІІ/26.10.2006г. Еленка Р. Г. и призната за собственик по давност на целия апартамент
Въззивният съд е приел, че не е необходима демонстрация на отблъскване на владението, тъй като с предварителния договор от 1995г. владението е предадено на ответницата от носителите на голата собственост. Тъй като имота е владян по време на брака между Е е налице съвладение и след смъртта на съпруга й, съдът е приел, че ответницата е могла да продължи да владее своята ? ид.ч. от прекратената СИО и 1/6 ид.ч. от наследствената си квота и към 14.05.2005г. е придобила собствеността върху 4/6, а тъй като сина й не е прекъснал упражняваното от нея владение, тя е придобила и неговата част, поради което иска е уважен само за 1/6 ид.ч.
В изложението към касационната жалба на ответницата се поставя въпроса за допустимостта на възивното решение, тъй като с него съдът се е произнесъл за правото на собственост на ищцата на непредявено основание наследство, а не се е произнесъл на наведеното в исковата молба основание дарения в противоречие с цитираната съдебна практика, изискваща съдът да се произнесе в рамките на предявеното придобивно основание. Съдът намира, че въззивното решение следва да се допусне по тази касационна жалба, тъй като с изложението към нея е обосновано основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Поставеният в изложението към касационната жалба на ищцата въпрос относно приложението на института на придобивната давност и конкретно следва ли купувача по предварителен договор, на когото е предадено владението да доказва отблъсване на владението на собствениците-продавачи и може ли да се присъедини владение, започнало да тече по първия предварителен договор на основание чл. 82 от ЗС към владението, предадено по силата на втория предварителен договор и към владението, упражнявано от съпруга при съвладение. По тези въпроси, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 79 и чл. 82 от ЗС и следва по тях да се допусне касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 75 от 07.05.2009г., постановено по гр.д. № 101/2009г. на Търговищки окръжен съд по касационни жалби и на двете страни.
Указва на страните Е. И. К. да внесат държавна такса по сметка на ВКС на основание т. 18, ал.2 от Тарифа за събиране на държавни такси по ГРК в размер по 68 лв. в едноседмичен срок от събощението и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на дължимите държавни такси, делото да ке докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: