О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
София, 06.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 12 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. М. П. против решение № VІ-116/31.07.2008г., постановено по гр.д. № 1044/2007г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 1384/2007г. на Бургаски РС, с което отхвърлен предявеният от касаторката иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ да се установи правото й на възстановяване правото на собственост, като наследник на М. Т. , починал на 30.03.1924г. върху земеделски имот с площ 3,065 дка, представляваща бивш имот 73 по плана на с. М., община Б. от 1945г. /отменен/,
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че към момента на образуване на ТКЗС имота вече не е принадлежал на всички наследници, тъй като наследодателят е починал 1924г. и части от него са заявени от наследници на преките наследници на М. Т. – 2 дка в м. “В” от низходящите на дъщеря му А. по преписка № 5* нива от 1 в м.”В” дка по преписка № 5* от наследници на С. и нива от 2,5 дка в м. “В” от наследници на Л. по преписка № 5* От този факт, съдът е направил извод, че тези реални части са придобити от посочените наследници, поради което претендирания имот не е останал съсобствен на наследници на общия наследодател М.
Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е може ли в производството по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ съдът да прави извод за реално придобиване на правото на собственост по давност от част от другите наследници на имота, предмет на този иск без те да са страна в това производство. В изложението към касационната жалба се поставя въпросът за това как следва да се установи идентичност между заявени по други преписки имоти и имота, предмет на иска по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, за да се приеме наличие на такава и да се отхвърли на това основание предявения иск.
Обосновава допускането до касация с това, че този съществен материално правен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, което е касационно основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Навежда като основание за допускане и основанието по т.3 от същия текст, като счита, че разрешаването на въпроса за идентичността на недвижимия имот, като част от фактите, които съдът е длъжен да установи предвид задължението си да разкрие действителните отношения между страните е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация ОСЗГ гр. Б. не взема становище.
Задължителният участник в производството Община Б. също не взема становище по предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба въпроси са: 1.може ли в производството по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ съдът да прави извод за реално придобиване на правото на собственост по давност от част от другите наследници на имота, предмет на този иск без те да са страна в това производство и 2. как следва да се установи идентичност между заявени по други преписки имоти и имота, предмет на иска по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, за да се приеме наличие на такава и да се отхвърли на това основание предявения иск. Тези въпроси са съществени, тъй като от правилното им разрешаването зависи крайния изход от спора
Трайната практика на ВКС е в смисъл, че спора за материалното право на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ има за предмет установяване кой е бил собственик на имота към момента на колективизацията, тъй като това е релевантния момент за реституцията, посочен в чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ. Производството по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ е исково, но в това производство не могат да се разрешават спорове относно това на по общия наследодател, или на неговите наследници е принадлежал имота към момента на колективизацията. Обжалваното решение противоречи на тази практика, включително и на задължителната такава ТР № 1/1997г. поради което и на осн чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК касационната жалба следва да се допусне до разглеждане.
Решението е постановено и в противоречие с ТР № 1/2001г. на ОСГТК, т.10, тъй като съдът не е установил със СТЕ, назначена и служебно от него наличие на идентичност между заявените по трите преписки имоти и имота, предмет на иска по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ а без такава е приел наличие на идентичност.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № VІ-116/31.07.2008г., постановено по гр.д. № 1044/2007г. на Бургаски окръжен съд по жалба, подадена от Й. М. П.
Производството е освободено от заплащане на държавна такса
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: