О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
София, 23.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 843 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от З. В. П. против решение № 110/06.03.2009г. по гр.д. № 59/2009г. на Пазарджишки окръжен съд, в частта, с която е отменено решението на РС досежно квотите при които е допусната делба между нея и бившият й съпруг Г. А. Ч. на апартамент № 23, находящ се в гр. П., бул. “Г” № 115,ет.4 с площ 100,79 кв.м., ведно с избено помещение № 23 от 5,79 кв.м. и 3,47% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж и гаражна клетка № 18, като са определени нови квоти – 18709,50/21796 ид.ч. за него и 3086,50/21796 ид.ч. за нея.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел за установено, че апартамента е придобит по време на брака между страните, сключен на 18.04.1971г. и прекратен с развод на 08.11.2004г., но като обезщетение за отчужден личен имот на съпруга. Стойността на полученото в обезщетение жилище е била 21796 лв., но съдът неправилно е включил в тази стойност, определяйки знаменателя на дробта и гаража, който е придобит с отстъпено право на строеж с договор от 25.10.1995г. Така са определени еднакви квоти за гаража и за апартамента. Призната е частична трансформация освен на сумата, съставляваща оценката на частта му от отчуждения имот – 5623 лв. и за сумата 10 000 лв., която по показания на свидетелките П. и Д. – негови сестри е предадена от майка им, починала 1967г. за да я вложи той като си направи дом.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на чл. 21 от СК, допуснати процесуални нарушения поради неприлагане на чл. 136 от ГПК /отм/ и необоснованост.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираният в касационната жалба основен процесуален въпрос е свързан с преценката на достоверността на свидетелските показания, касаещ задължението на съда по чл. 136 от ГПК/отм/, който според касаторката е разрешен в противоречие с практиката на ВС и ВКС – основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Позовава се на решение № 70 от 03.11.1980г. по гр.д. № 65/1980г. на ОСГК, решение № 1806 /13.06.1977г. по гр.д. № 963/1977г. на ІІ гр.о., решение № 4020/29.12.1982г. по гр.д. № 3495/1982г. на ІІ гр.о. и решение № 1156/06.04.1979г. по гр.д. № 595/1979 та ІІ гр.о.
Ответникът по касация не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен процесуален въпрос относно преценката на гласните доказателства, когато изхождат от лицата по чл. 136 от ГПК /отм/ е в тясна връзка с предмета на спора и с изхода от делото, до колкото определя, дали твърдяните факти и обстоятелства ще се приемат за доказани и претенцията за трансформация на лични средства в придобиването на апартамента за основателна. Въззивният съд обаче не е изложил съображения защо възприема тези гласни доказателства, изходящи от сестри на касатора за достоверни. В този смисъл решението е в противоречие със съдебната практика на ВКС, формирана с цитираните решения, съгласно която съдът е длъжен да извърши преценка на гласните доказателства преценено с останалите обстоятелства и доказателства по делото, като отчете и родствената връзка на свидетелите със страните и възможната им заинтересованост от изхода на спора и защо не приема, че има такава. С оглед това, въззивното решение следва да се допусне до касация на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 110/06.03.2009г. по гр.д. № 59/2009г. на Пазарджишки окръжен съд по касационна жалба, подадена от З. В. П..
Указва на касаторката да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 кв.в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: