О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1320
София, 30.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1335 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Г. Д. и М. П. Д. против решение от 27.04.2009г., постановено по гр.д. № 1200/2008г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила решение № 171/25.02.2008г. по гр.д. № 12139/2004г., в частта, с която са уважени исковете по чл. 108 от ЗС, предявени от П. И. Х., Ц. И. Н. и Т. И. Т. против касаторите за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот с площ 1380 кв.м., находящи се в землището на Г. – вилна зона на Б. в м. “К”, съставляващ парцел **** от кв.1.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот на основание реституция по ЗСПЗЗ, настъпила с решение № 5078/07.07.2005г. на ОСЗГ О. К. като наследници на И. Т. М. , с което им е възстановена незастроената част от имот 2132 по плана от 1987г., определена на основание чл. 11, ал.4 оп ППЗСПЗЗ със заповед № РД-50163/14.11.2002г. на кмета на Района, въз основа на която е издадено удостоверение и скица № 199/222.07.1922г., издадена от фирмата изпълнител на плана ЕГ “Г” по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, неразделна част към решението. Съдът е приел, че ищците се легитимират и с решение № 5147/25.11.2003г. на ОСЗГ – О. К. , с което в качеството им на наследници по универсално саморъчно завещание в полза на наследодатиелят им е възстановена незастроената част от имот 70031 по същия кадастрален план, определена за такава със заповед № РД-50-260/07.11.2003г. на кмета на Район Б. , въз основа на която е издадено удостоверение и скица № 1001/04.09.2003г. Съдът е приел за неоснователен доводът на касаторите за недовършена процедура по реституция предвид издадените решения и удостоверения по чл. 13, ал.4 и скици към тях по ал.5 от ППЗСПЗЗ, при спазване на процедурата по чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, в рамките на която кмета е формирал воля за индивидуализиране на имотите, доводът за нищожност на решенията на ОСЗГ поради това, че са подписани от четирима члена, като се е мотивирал, че същите са подписани в съответствие с чл.60а от ППЗСПЗЗ от лицата, посочени в заповедта, издадена на основание този текст. Позовавайки се на заключението на единичната експертиза, приета от СРС и на тройната СТЕ, приета от СГС, съдът е приел, че в очертанията на възстановените на ищците два съседни имота попада парцел **** от кв. 1 с площ 1380 кв.м., който е бил продаден на наследодателят на ответниците /сега касатори/ Г. В. Д. от ТКЗС с н.а. № 88,т. Х/1964г. За неоснователно е преценено възражението на ответниците, че наследодателите на ищците не са се легитимирали като собственици към момента на образуване на ТКЗС със протокол за одобряване на спогодба по гр.д. № 341/1950г. за делба на имотите, оставени в наследство от М. К. , починал 1925г. , с който В. М. К. е придобил нива от 3 дка в м. Кютуко, имаща вещно правно транслативно действие, поради което не е било необходимо спазване на формата по чл. 219 от ЗЗД /отм/ За този протокол и за протокола за съдебна спогодба, одобрен по гр.д. № 3797/1955г., по силата на която И. Т. М. получава в дял съседен имот от 3 дка е преценено, че, съчетани с н.а. № 172/1956г., 170/1956г. и н.а. № 113/19567г. тези протоколи легитимират наследодателите на ищците като собственици, но и само делбените протоколи са годни доказателства да докажат правото на възстановяване на собствеността дори да не са вписани, тъй като вписването не е част от фактическия състав за придобиване на вещните права, а има само оповестително действие пред третите лица. Съдът е приел, че на основание чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ във вр. с ал.7 от ЗСПЗЗ правото на собственост на ищците правилно е възстановено, тъй като в имота няма законно построена сграда. Дървената барака от преди 1991г. е преценено от съда, че не представлява изобщо законно построена сграда по смисъла на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ, а прекарания водопровод за водоснабдяването на имота не е квалифициран като мероприятие по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ, което да е пречка за възстановяване. Направеното евентуално възражение за придобивна давност от ответниците е преценено като неоснователно на осн. чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ във вр. с чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ. Изтеклата придобивна давност до влизане в сила на този текст – 22.11.1997г. се заличава по силата на закона, а от този момент до предявяване на иска не е изтекъл период от десет години. Съдът е приел, че по времето докато е текла административната процедура по възстановяване на правото на собственост, давност не е текла.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Ответникът по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол,
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради изложените изводи В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК, касаторите считат, че в нарушение на задължителната съдебна практика – ТР № 104/1964г. на ОСГК на ВС и чл. 11 от П. устав на ТКЗС от 1958г. съдът е приел, че ищците са запазили правото си на собственост върху площ, която е по-голяма от един парцел. Затова считат валидна продажбата на наследодателят им от ТКЗС с н.а. № 88/1964г. По този въпрос считат, че е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Това основание не е налице, тъй като първия регулационен план на Б. е от 1961г.. Към момента на колективизацията имота е бил нива извън регулацията и извън строителните граници, включен е в регулацията през 1961г. и парцелите, отредени за него са продадени от ТКЗС на физически лица, между които и наследодателят на ответниците. Поради изложеното чл. 11 от П. устав на ТКЗС и цитираното ТР № 104/1964г. на ОСГК на ВС не намира приложение към казуса. Затова не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Касаторите считат, че в нарушение на съдебната практика /чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК/ въззивният съд не се е съобразил с решение № 111/18.11.1985г., като е приел, че спогодбата от 1950г. прехвърля вещни права в нарушение на чл. 219 от ЗЗД /отм/, изискващ нотариална форма за сделки с недвижими имоти.
Одобрената от съда спогодба и при действието на ЗГС е имала вещно правно действие. Иск за делба е могло да се предяви и само въз основа на записване по имотната партида на наследствените имоти. Одобрената спогодба, като договор обвързва страните-съделители, има силата на съдебно решение, съгласно чл. 33 и чл. 156 от ЗГС /отм/, а съчетана с нот. актове на праводателите, или с нот. актове, издадени след това въз основа на нея и други актове, или по давност са достатъчни, за да легитимират лицата, получили самостоятелен дял като собственици по отношение на всички. Затова и в чл. 12, ал.2 от ЗСПЗЗ делбените протоколи са посочени като годни доказателства за доказване правото на собственост към момента на обобществяване на земята с оглед възстановяването й. Цитираното от касаторите решение касае частните писмени договори, към които не може да се причисли одобрената от съда спогодба, поради което обжалваното решение не е постановено в противоречие с цитираното от касаторите решение.
Въззивното решение не е постановено и в противоречие с решение № 24/01.02.1999г., съгласно което към решението по чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ следва да е приложена скица, която е неразделна част към него, заверена от ОСЗГ, а ако имота попада в регулацията – и от техническата служба на общината. Цитираното решение се отнася за хипотеза, когато имота е застроен с промишлен цех, което прави невъзможна реституцията му. Съдебната практика е последователна относно това, че обекта на реституция се индивидуализира с решението по чл. 18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ, ако имота се възстановява в съществуващи реални грани. Изискването за приложение на скица, заверена от ОСЗГ и от техническата служба е с оглед пълна индивидуализация на имота, както по регулационния план, щом попада в урбанизираната територия, така и по плана на бившите имоти. Комбинацията от тези два плана образуват помощния план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ за имотите по чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ, Съгласно чл. 18в., ал.1 от ППЗСПЗЗ техническата дейност по възстановяването на собствеността се възлага на изпълнител, който се занимава и с поддържането и осъвременяването на плановете. Съгласно чл. 18г, ал.1 т.2 от ППЗСПЗЗ, ОСЗГ сама, или чрез изпълнителя определя териториите, в които се определя собствеността върху земите, включително и съществуващите на терена стари реални граници в това число и тези по чл. 10, ал.7 от ППЗСПЗЗ, т.е. скиците към решенията са подписани от компетентно по силата на цитираната правна норма лице от името на ОСЗГ. Определянето на незастроената земя с административен акт на кмета на Района по чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ и скица към него, издаването на същата от фирмата, изпълнител на техническата дейност по възстановяване на собствеността и последващото издаване на решение от ОСЗГ, въз основа на тях завършват фактическия състав по възстановяване на правото на собственост, защото тези документи индивидуализират напълно обекта на реституция. В този смисъл е и практиката на ВКС /Р № 122/15.ІV.2009г. и Р № 126/05.03.2009г. По тези съображения не е налице противоречие между приетото от въззивния съд и цитираното решение № 24/01.02.1999г., което касае случай при който терена е застроен, поради което не е имало основание за издаване на скица, индивидуализираща незастроената, подлежаща на възстановяване площ.
Допускането на касационна жалба по друго дело, касаеща аналогичен случай не е основание за допускане до касация на въззивното решение по настоящото дело, касаещо съседен имот.
Позоваването на съдебната практика на ВАС не е основание за допускане до касация, тъй като тя е формирана в различно производство от гражданското и защото целта на разглеждане на делата от ВКС е уеднаквяване на съдебната практика по подсъдните на гражданските съдилища дела.. Следва обаче да се подчертае, че ВКС с актуалната си практика приема, че трябва да се прави разграничение между членове, формиращи целия състав на ОСЗГ, членове на ОСЗГ, които постановяват конкретно решение и тези, които имат право да подпишат решението. Издадените преписи от решения на ОСЗГ, приложени по делото, на които се позовават ищците са подписани от лицата, които са определени със заповед по чл. 60а от ППЗСПЗЗ, който е специален по отношение на ЗАП и АПК. Изводите на въззивния съд по този въпрос не противоречат на съдебната практика относно надлежния и необходим състав на ОСЗГ при постановяване на решение за възстановяване правото на собственост.
В изложението към касационната жалба се прави смесване между хипотезите на чл. 10б и чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Съдебната практика е разграничила двете хипотези, като причислява към първата случаите, когато върху претендираните за възстановяване земи е реализирано мероприятие, или строителство. Тук се имат предвид държавни земи, по аргумент от ал.5 на чл. 10б от ЗСПЗЗ и мероприятия, или строежи, които имат обществено значение. Индивидуално строителство, извършено в парцели в урбанизираните територии се отнася към хипотезата на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ. В първата хипотеза с оглед общественият интерес и обстоятелството, че тези земи се определят като държавни, законодателят не е предвидил като предпоставка за изключване на реституцията законността на строителството. Във втория случай законодателят е въвел изрично изискване реализираното строителство да е законно и това се удостоверява от органите, компетентни да одобряват проекти и да разрешават строителство / пар.1д, от ППЗСПЗЗ/. В съответствие с доказателствата по делото и конкретно с подадената декларация от наследодателят на ответниците през 1988г., съдът е приел, че дървената барака в процесния имот не е законно построена сграда по смисъла на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ, В този смисъл решение № 1396/09.01.2009г. І гр.о./ Водопровода, който водоснабдява имота не е съоръжение, не позволяващо реституция по смисъла на пар.1в, ал.2 от ППЗСПЗЗ. По изложените съображения е неприложима практиката по чл. 10б от ППЗСПЗЗ и тази, изискваща преценка дали сградата отговаря на изискванията за сезонна постройка по Наредба № 5/1977г.
Или в обобщение, изводите на въззивния съд не са в противоречие с практиката на ВКС, а решенията, на които се позовават касаторите са постановени при други хипотези, различни от настоящия казус. Противоречие в съдебната практика е налице, когато с решенията е разрешен еднакъв правен въпрос по различен начин, а правния въпрос винаги е свързан с предмета на спора, т.е. следва да е налице и относителна еднаквост на правните спорове. Последното изискване не е налице, защото представените решения разглеждат различни хипотези от тази, която е предмет на спора. / имота е застроен с промишлен цех, касае се за частни писмени договори, а не за спогодби, построена е дървена барака, а не законно построена сграда и т.н./
Третото основание за допускане до касация според жалбоподателките е необходимостта от тълкуване на нормата на чл. 60а от ЗСПЗЗ относно това дали решението на ОСЗГ по конкретна преписка следва да се постанови от всички членове, или само от тези, които са определени със заповедта по този текст. Тази норма не урежда кои членове постановяват решението, а кои следва да подпишат решението, което се постановява от колективен орган. Тя е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.04.2009г., постановено по гр.д. № 1200/2008г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от О. Г. Д. и М. П. Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: