О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
София, 06.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 483 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Й. Т. против решение № 325/09.12.2008г., постановено по гр.д. № 557/2007г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение 23.12.2005г., постановено по гр.д. № 1296/2004г. на Софийски РС и вместо това е отхвърлен иска за делба, предявен от касаторката против П. Й. П. за делба на апартамент № 11 на 3-ти етаж от блок 47 Б, построен в гр. С., ж.к.”Слатина, състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ 66,95 кв.м., ведно с мазе № 11 със застроена площ 8,79 кв.м., ведно с 1,032% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че заповед № РД-41-802/30.05.1980г., с която на основание чл. 100 от ЗТСУ е определен в обезщетение на наследодателя на страните Й процесния апартамент за отчужден негов имот е нищожна поради това, че не е подписана от председателя на ИК на СТС. Щом имота не е предоставен в обезщетение, е прието, че той е останал държавна собственост, а след 1996г. и общинска собственост и ответника не е могъл да го придобие по давност. Така поради липса на съсобственост между страните, въззивния съд е отхвърли иска за делба.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е може ли в производство по делба да се прави възражение за нищожност на административния акт – заповедта по чл. 100 от ЗТСУ и има ли интерес ответника от подобно възражение, ако и той черпи права от същата заповед.
Жалбоподателката обосновава допускането до касация с това, че тези материално правни въпроси са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС – Решение № 206/09.03.1998г. по гр.д. № 728/1997г. на ІІ гр.о., което е основание за допускане по касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Навежда като основание за допускане и основанието по т.3 от същия текст, като счита, че разрешаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация оспорва допускането до касация на въззивното решение, което счита правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба въпроси са разрешени от възззивния съд в противоречие с приложеното към изложението решение № 206/09.03.1998г. по гр.д. № 728/1997г. на ІІ гр.о. Съгласно същото в производството по обжалване решение на общото събрание на ЖСК по чл. 39 от ЗЖСК, което е исково по своя характер, съдът не може да обсъжда доводи за нищожност на заповедта по чл. 100 от ЗТСУ, с която някой от членкооператорите по право е получил в обезщетение апартамент от сградата, която ще построи ЖСК. Предвид изложеното е налице основанието по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК, което налага допускане до касационна проверка на обжалваното решение.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 325/09.12.2008г., постановено по гр.д. № 557/2007г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от С. Й. Т.
Указва на жалбопоадтеля да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: