О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1056
София, 24.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 934 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. И. Т. против решение № 239/03.12.2008г. по гр.д. № 252/2008г. на Габровски окръжен съд. С последното е оставено в сила решение № 12/27.06.2008г. по гр.д. № 146/2008г. на С. РС, с което е отхвърлен иска, предявен от касатора против Р. К. Р., И. Р. С. и К. Р. С. за заплащане на сумата 6398 лв., с която се е увеличила стойността на земеделски имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., община С.., съставляващ пасище с храсти с площ 11,809 дка в резултат на извършени от него подобрения.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищецът Т няма качеството нито на добросъвестен владелец, нито на добросъвестен подобрител, защото е основал владението си на нищожно правно основание. По делото е установено безспорно, че имот 060004 е възстановен на Р. И. Р. , като наследник на И. М. Ц. с решение № 285Д/14.01.1998г. Ответниците по иска са нейни наследници. На ищеца Т. е бил възстановен друг имот. Двамата са заверили нотариално декларации с искане ОСЗГ да им замени имотите. С решения № 483ДУ/04.03.2003г. на ОСЗГ гр. С. фактически са разменени имотите, като имот № 0* е възстановен на ищеца. С искова молба от 28.12.2005г. Рада Р. е предявила ревандикационен иск против Т. за имот 060004, който е бил уважен с влязло в сила решение по гр.д. № 875/2005г. Съдът е приел, че последващото решение на ОСЗГ, постановено след приключване на процедурата по възстановяване на собствеността е нищожно и поради това не е основание за добросъвестно владение. .
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е над 1000 лв.
Формулираният в изложението към касационната жалба основен материално правен въпрос е налице ли е порок във формата при извършената “замяна”, за да се приеме, че е налице това основание за добросъвестно владение и налице ли е хипотезата на чл. 74, ал.3 от ЗС. Касаторът обосновава допускането до касация с това, че този материално правен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – ПП-6-74г., което е касационно основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Навежда като основание за допускане и основанието по т.3 от същия текст, като счита, че разрешаването на въпроса е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация оспорват допускането по обжалване на възивното решение, като считат, че не са налице наведените основания.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен правен въпрос е имал ли е качеството на добросъвестен владелец ищеца, или на добросъвестен подобрител. Той е установил владение върху имот № 0* на основание второто решение на ОСЗГ № № 483ДУ/04.03.2003г. В съответствие с практиката на ВС по чл. 32 от ЗАП /отм/, съдът в мотивите е приел, че това повторно решение, постановено след приключване на реституционната процедура е нищожен административен акт, тъй като е издадено без основание и от орган, чиято компетентност е изчерпана. В съответствие с ПП-6-74 т.ІІІ е прието, че нищожните правни основания – сделки, административни актове с вещно правни последици и т.н. не могат да бъдат основание за упражняване на добросъвестно владение, защото те не са годни да прехвърлят право на собственост. Изключение от това правило е предвидил законодателя в случаите, когато правното основание е с опорочена форма за валидност. И в този случай обаче правното основание следва все пак да е с предписаната от закона форма, макар и с недостатъци, които не са били известни на приобретателя при извършването на акта. В случая изобщо липсва опит да се оформи сделка замяна в предвидената от закона форма – нотариална, а е използвана от страните друга, непредвидена в закона процедура пред друг орган. Затова не е налице тази хипотеза на чл. 70 от ЗС.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с ПП № 6* т.ІV-11 тъй като не е налице нито унищожаване, разваляне, или отмяна на придобивното основание. Второто решение на ПК, с което на ищеца е даден имота, възстановен на ответницата е нищожен административен акт, а не унищожаем. Развалянето се отнася за сделките, а отмяната за съдебните решения, като правни основания за придоиване по смисъла на чл. 70 от ЗС, каквито правни основания не са реализирани..
Тъй като решението е постановено в съответствие със съдебната практика, на която се позовава ищеца, не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Хипотезата на чл. 74, ал.3 от ЗС не е налице, тъй като наследодателката на ответниците за периода до предявяване на иска не е имала съзнание, че е собственик на владения от ищеца имот въз основа на второто решение на ПК и не би могла да се противопостави на засаждането му. Отделно от това знанието за извършеното засаждане не може да се предполага, защото за добросъвестния подобрител в чужд имот не се отнася презумпцията на чл. 70, ал.2 от ЗС, важаща само за владелеца. По тези съображения чл. 74, ал.3 от ЗС не намира приложение, респективно практиката по този текст.
Действително налице е института на неоснователното обогатяване, ако се докаже, че собствениците на имот 060004 са се обогатили от извършените от ищеца селскостопански дейности до размера, с който той е обеднял, но предявеният иск е с правно основание чл. 72 от ЗС за увеличената стойност на имота в резултат на подобрения, а не по чл. 59 от ЗЗД.
Касаторът сочи като основание за допускане до касация и това, че разрешаването на повдигнатия с касационната жалба съществен материално правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за допускане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не е налице, защото по приложението на чл. 72 и чл. 74 от ЗС има достатъчно съдебна практика, включително и задължителна такава, поради което няма нужда от задължително тълкуване за изясняване на точния й смисъл.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 239/03.12.2008г. по гр.д. № 252/2008г. на Габровски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Т. И. Т.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: