О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 08.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 30 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 199 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. П. Г. против решение от 28.01.2008г., постановено по гр.д. № 419/2007г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 67 от 22.04.2005г. по гр.д. № 638/2003г. на Димитровградски РС. С последното е отхвърлен предявеният от касатора иск за признаване за установено по отношение на М. М. Д. , А. М. А. и О. Д. , че наследниците на П. Г. Х. са собственици на бивш земеделски имот с площ 835 кв.м. в строителните граници на с. Г., обл. Хасковска, съставляващ имот 940 в кв. 61.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че с молбата-уточнение на исковата молба пред въззивния съд, подадена в изпълнение на задължителните указания на ВКС в отменителното решение, ищецът е искал да се измени иска от такъв по чл. 97, ал.1 от ГПК в иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, което съставлявало изменение на иска и не може да се допусне във въззивното производство, съгласно ТР № 1/2000г. на ОСГК. Отделно от това, съдът е приел въз основа на приета СТЕ по друго вече приключило дело № 927/1999г., че имота бил записан по-късно на О. , поради което искът по чл. 97, ал.1 от ГПК е неоснователен.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е, че съдът е следвало да разгледа предявения иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, по който се е произнесъл РС, че не е обсъдено решението на ПК по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ, с който е признато на ищците правото на собственост върху останалата част от същия имот от 1350 кв.м. и може да се приеме, че О. Д. е доказала право на собственост въз основа на заключение, прието по друго дело и само на основание записване в разписната книга на имота като общински.
Обосновава допускането до касация с това, че тези съществени материално правни въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС и с Р01233/13.02.2001г. по гр.д. № 2* гр.о., решение № 468/01.06.2007г. по гр.д. № 302/2006г. и решение от 20.01.2006г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България., което е касационно основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Ответниците по касация не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба основни правни въпроси са съществени, тъй като от тях зависи надлежното упражняване на правото на иск и преценката за неговата основателност.
Въззивният съд неправилно е приложил ТР № 1/2000г., като е приел, че предявеният иск е по чл. 97, ал.1 от ГПК, въпреки, че РС е разгледал иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, съобразно квалификацията, която е дал. Отделно от това първото въззивно решение е обезсилено поради нередовности на исковата молба относно основанието, на което ищеца твърди, че наследници на П. Г. Х. са станали собственици. В този смисъл изправянето на исковата молба в хода на въззивното производство в изпълнение на т.4 от ТР № 1/2001г. не съставлява изменение на предявения иск, ако с него съдът уточнява обстоятелствата по исковата молба, но запазва петитума, по който се е произнесъл РС.
Нарушен е принципа на непосредствеността и практиката по приложението на чл. 157 от ГПК /отм/ с позоваването на съда на заключение по СТЕ, приета по друго, приключило дело.
Относно спора между ищеца и О. Д. , изводите на съда, че имота е общински, поради това, че е записан на общината са в противоречие с цитираните и представени от касатора решение № 468/01.06.2007г. на ВКС по гр.д. № 302/2006г. и решение № 1223/13.11.2001г. по гр.д. № 2397/2001г., в които се разглежда въпроса за реституцията на земеделски земи, включени в ТКЗС, след което е последвала замяната им по ЗТПС, или отчуждаването им от ТКЗС и е прието, че тя следва да се извърши по реда на ЗСПЗЗ, при наличието на предопставките, предвидени в чл. 10, ал.7 от с.з., като направеното плащане на ТКЗС е без значение.
Предвид изложеното и на основание чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК, обжалваното решение следва да се допусне до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.01.2008г., постановено по гр.д. № 419/2007г. на Хасковски окръжен съд по касационна жалба, подадена от А. П. Г..
Указва на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 25 лв. на основание чл.18, ал.2 т.2, във вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще се върне.
След внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: