О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 18.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5269 /2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от “С” А. гр. П. против решение № 212/ 10.07.2008г., постановено по гр.д. № 154/2008г. на Пернишки окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 741/19.11.2007г. по гр.д. № 1499/2007г. на Пернишки РС в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал.1 т. 1-3 от КТ, предявени от А. С. А..
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищецът А. С. А. е бил член на синдикалното ръководство на ОСО на КНСБ в предприятието – член на “С“Металиците”. Съдът е констатирал, че с протокол от 16.02.2007г. е избран за секретар, който да се ползва със закрилата по чл. 333, ал.3 от КТ. С протокол от 18.04.2006г. е избран за председател на синдикалната организация при цех “шредер”. Безспорно е било, че работодателят не е искал и не е било дадено съгласие от синдикалната организация за уволнението на ищеца със заповед № 33/20.04.2007г. на основание чл. 328, ал.1 т.5 от КТ, поради което това уволнение е прието за незаконосъобразно, отменено е, и ищецът е възстановен на заеманата до уволнението длъжност – “Ш” и работодателят е осъден да му заблати обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на 3663,96 лв.
Формулираните в изложението към касационната жалба основни правни въпроси са два: Процесуално правния въпрос, който според касатора има значение за точното прилагане на закона е правилното обсъждане, съобразно изискванията на чл. 188 от ГПК /отм/ на събраните по делото доказателства, на които счита, че съдът е придал друго значение. По този въпрос се позовава и на противоречие с практиката на ВКС – Р-1328/24.11.2000г. по гр.д. № 108/2000г., Р-1488-99-V гр.о., Р-220-05-ІІ т.о. по гр.д. № 482/2004г.
Формулираният материално правен въпрос е относно прилагането на чл. 333, ал.3 от КТ, чл. 4 от КТ, чл. 33 и чл. 49 във вр. с пар.1 т.6 от КТ. По този въпрос счита, че постановеното решение е в противоречие с практиката на ВКС – Р-825/1999г. по гр.д. № 994/1998г.ІІІ гр.о., Р-1845-04-ІІІ по гр.д. № 2880/2002г., Р-1988-06-ІІІ по гр.д. № 1513/2003г., Р-36-96-V по ф.д. № 214/1995г.
Ответникът по касация не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба основни правни въпроси са съществени, до колкото от отговора им зависи крайния изход от спора.
Формулираният процесуален въпрос обаче не обуславя допускане до касация и на двете основания по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 от ГПК. Приложените по делото доказателства – протоколи от заседания на синдикалната организация при цех “шредер” от 18.04.2006г., който установява, че ищеца е избран за председател на цеховата синдикална организация и протокол на синдикалната организация в предприятието от 16.02.2007г., който установява, че е избран и за секретар на синдикалната организация в предприятието с право на защита по смисъла на чл. 333, ал.3, във вр. с пар. 1, т.6 от КТ са обсъдени от съда и въз основа на тях е приел, че ищецът се ползва със синдикална закрила. Застъпеното становище в касационната жалба, че това са части документи, които нямат обвързваща съда доказателствена сила не е точно. Тези протоколи са частни свидетелствуващи документи, но те удостоверяват фактите, за които свидетелстват. Съдържанието им не е оборено от работодателя и поради това се ползват с доказателствена сила. Те не са подписани от ищеца, поради което не е негова доказателствената тежест при оспорването на съдържанието им. Касаторът, при негова доказателствена тежест не е представил други доказателства, които да опровергават съдържанието на тези протоколи, поради което и съдът не е нарушил процесуалния закон, като се е позовал на тях и задължението си да обсъди всички относими към спора доказателства. В този смисъл решението не е постановено в противоречие с практиката на ВКС по чл. 188 от ГПК. По приложението на тази норма има богата практика но ВКС, поради което не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Основният материално правен въпрос също е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, включително и цитираната от касатора – Р-825/1999г. по гр.д. № 994/1998г.ІІІ гр.о. Ищецът не е бил единствен секретар на синдикалната организация в предприятието, но е бил избран за този, който се ползва със закрилата по чл. 333, ал.3 от КТ, с което се е съобразил въззивния съд. Неприложими към решаването на този въпрос са Р-1845-04-ІІІ по гр.д. № 2880/2002г., Р-205-04-ІІІ по гр.д. № 1235/2002г., защото с тях се разглеждат други въпроси относно подбора при съкращение и за процедурата по налагане на дисциплинарно наказание уволнение, каквито основания за прекратяване на трудовото отношение не са предмет на този спор.
Посоченото Р-36-96-V по ф.д. № 214/1995г. е неприложимо, защото законодателят не изисква синдикалната организация, на която председателят, или секретарят се ползва със закрилата на чл. 333, ал.3 от КТ да има качеството на ЮЛ. Нормата на чл. 49 разпорежда кога синдикална организация придобива качеството на ЮЛ, но това не е изискване в чл. 333, ал.3 във вр. с пар.1 т.6 от КТ, за да се ползва предварителната закрила на синдикалния член на ръководството..
Р-1988-06-ІІІ по гр.д. № 1513/2003г. определя правото на синдикално сдружение, но това не е спорен въпрос по делото, а даденото с него тълкуване, че нормите, предоставящи предварителна закрила от уволнение са императивни е относимо към спора, но точно поради това, въззивният съд е приложил чл. 333, ал.3 от КТ, т.е. решението не е постановено в противоречие с това решение.
Практиката на ВКС се прилага не само когато се постанови същото решение, каквото е постановено от него, а когато се прилагат установените с това решение тълкувания на материалния и процесуален закон и принципи Затова дори когато в представените решение крайният извод на ВКС е различен от този в обжалваното решение, ако то е съобразено с установеното с нето тълкуване не е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Затова обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 212/ 10.07.2008г., постановено по гр.д. № 154/2008г. на Пернишки окръжен съд по касационна жалба, подадена от “С” А. гр. П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: