О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 23.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4500 / 2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Г. Д. против решение № 577 от 24.07.2008г., постановено по гр.д. № 1193/2007г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение от 25.06.2007г. по гр.д. № 33/2007г. на РС – Своге и вместо това са отхвърлени предявеният от касаторката против “Ч” АД гр. С. искове по чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди от унищожаване на едно дърво “обикновен смърч” на възраст 35 г. чрез отрязване на клоните му в размер на 2950 лв. и неимуществени вреди в размер на 1950 лв. за причинена скръб и притеснение от същото деяние.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ответника е възложил на фирма по договор да прочисти трасето на електропровод, от който борът на 35 години в двора на ищцата отстоял на по-малко от 1,50 м. Съдът е приел, че от действията на наетата от ответника фирма не е погинало дървото, а ищцата сама го е изкоренила след отрязване на два пъти на клоните му, поради което стойността на ново дърво на същата възраст и засаждането му не съставлявала вреда за нея, а притесненията не могли да обосноват основателността на претенцията.
От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат следните основни материално правни въпроси: общата забрана да не се вреди други му и конкретната забрана за ЮЛ да не възлагат дейност, в изпълнението на която може да настъпят вреди, как се отнася към дружествата, изпълняващи обществено значими дейности, като електроразпределение и електропреносна дейност, която е специално регламентирана и конкретно как се съотнасят текстовете на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 15, т.4 б. “б” от Наредба № 16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти и задълженията на титуляра на сервитутното право по чл. 15, т.6 и по ч. 21, т.7 от същата наредба. Поставен е и въпроса притесненията от описаното деяние подлежат ли на репариране, съгласно правилото на чл. 51 от ЗЗД. Касаторката счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в нарушение на съдебната практика по чл. 49 от ЗЗД, което е основание по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК С касационната жалба е формулиран и основен процесуален въпрос – може ли съда да игнорира доказателствата при формиране на правните си изводи. Касаторката счита, че съдът е процедирал в нарушение на последователната практика на ВКС, включително и задължителната такава по приложението на чл. 188, ал.1 от ГПК, което е касационно основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Навежда като основание за допускане и основанието по т.3 от същия текст, като счита, че разрешаването на повдигнатите материално правни въпроси ще съдейства за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация оспорва допускането до касационно обжалване на въззивното решение поради това, че въпросите и основанията не са точно формулирани, а съдебната практика е многобройна и неотносима към поставените въпроси.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основни материално правни и процесуални въпроси могат да бъдат извлечени от съдържанието на касационната жалба и от съда, защото е въпрос на правна квалификация на въпросите, които ще бъдат предмет на разглеждане в касационното производство, а това е дейност на съда. Поставените въпроси са съществени тъй като от разрешаването им зависи крайният изход от спора.
Повдигнатите с касационната жалба материално правни въпроси по приложението на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и относно това притесненията подлежат ли на репариране, съгласно чл. 51 от ЗЗД са разрешени от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС и преди това на ВС Р № 891/2002г. ІV гр.о, Р № 2* гр.о. на ВС, Р № 6* гр.о., които са приложени към жалбата и много други. Практиката на ВКС се прилага не само когато се постанови по идентичен казус същото решение, каквото е постановено от него, а когато се прилагат установените с това решение тълкувания на материалния и процесуален закон и принципи. Поставеният въпрос “притесненията от описаното деяние подлежат ли на репариране”, съгласно правилото на чл. 51 от ЗЗД, също е разрешен в противоречие с трайно установената практика по чл. 51 от ЗЗД, която е в смисъл, че на репариране подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С оглед изложеното, съдът счита, че е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Повдигнатите процесуални въпроси са разрешени в противоречие с ТР № 1/2000г. на ОСГТК на ВКС за въззивното обжалване, което също сочи на наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Касаторът сочи като основание за допускане до касация и това, че разрешаването на повдигнатия с касационната жалба съществен материално правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за допускане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК е налице, тъй като тълкуването на текстовете на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 15, т.4 б. “б” от Наредба № 16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти и изясняване на задълженията на титуляра на сервитутното право по чл. 15, т.6 и по ч. 21, т.7 от същата наредба в контекста на защитата на частната собственост са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения хвъззивното решение, следва да се допусне до касационно обжалване, поради което, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 577 от 24.07.2008г., постановено по гр.д. № 1193/2007г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Н. Г. Д..
Указва на жалбоподателката да внесе държавна такса за касационно обжалване на решението в размер на 98 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението на основание чл. 18, ал.2,т.2, във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: