О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
София, 16.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 554 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Шефкет И. А. , Н. Шефкет А. и М. Шефкет А. против решение № 202 от 04.12.2008г., постановено по гр.д. № 244/2008г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 75 от 25.07.2008г. по гр.д. № 51/2008г. по описа на РС К. в частта му, с която е отхвърлен иска, предявен от касаторите по чл. 97, ал.1 от ГПК да се признае за установено по отношение на ответниците Р, Е. Н. А. и А. Н. А., че ищците са собственици на гараж /депо, хангар/ със застроена площ 40 кв.м. с идентификационен № 4* находяща се в поземлен имот № * предишен имотен № 2* по кадастралната карта на гр. К. от 2006г. за разликата над ? ид.ч., придобита на основание давност.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че в изграждането на гаража в съсобственото дворно место през 1977-1878г. са участвали и двете страни, поради което е станал съсобствен при квотите, при които са съсобственици на дворното место, тъй като няма учредено право на строеж, а и двете страни са го ползвали, макар да живеят в Т. след 1989г.
В касационнната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението, защото не са обсъдени всички доказателства и конкретно свидетелските показания, установяващи отдаване под наем от ищеца Шефкет А. след 1989г. чрез негов пълномощник. Касаторите считат, че съдът е нарушил ПП-4-1978г. на ТР 1/2000г., тъй като въззивната инстанция не е обсъдила гласните доказателства във връзка с декларацията по чл. 14 от ЗМДТ от 1998г., подадена от ищеца.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираният в изложението към касационната жалба основен материално правен въпрос е свързан с придобиване по давност на постройка, изградена в съсобствен недвижим имот и начина на осъществяване на владението. Формулираният правен въпрос е свързан със правомощията на въззивната инстанция като такава по същество по отменения ГПК, при действието на който е разгледан спора от окръжния съд. Касаторите обосновават допускането до касация с това, че тези правни въпроси са разрешени в противоречие с ПП-4-78 и ТР № 1/2000г. на ОСГК на ВКС., което е основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Ответниците по касация не вземат становище по жалбата и допускането й до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба материално правен и процесуален въпрос са релевантни за спора. Материално правния въпрос не е разрешен в противоречие с ПП-4-78г., тъй като това постановление се отнася за придобивната давност при действието на ЗСГ. Страните обаче са съсобственици и в отношенията им не се прилага ЗСГ, т.е. не действа забраната на чл. 29 от ЗСГ. При формиране на правните изводи обаче съдът е приложил формално Р 7—80-ОСГК, като в нарушение на същото не е разгледал въпроса дали ищците, след изграждане на сградата в съсобственото дворно место с ответниците са установили владение за себе си, дали то е прекъснато от ответниците и за какъв период и след 1989г. кой от съсобствениците е отдавал под наем за себе си гаража, или всички заедно са получавали и разпределяли наемната цена. В нарушение на ТР № 1/2000., въззивният съд не е обсъдил доказателствата за периода след 1989г. до предявяване на иска – отдаване на имота под наем и декларирането му през 1998г. от ищеца. Изложеното сочи на наличие на основанието по чл. 280 ал.1,т.1 ГПК, което налага допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 202 от 04.12.2008г., постановено по гр.д. № 244/2008г. на Кърджалийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Шефкет И. А. , Н. Шефкет А. и М. Шефкет А.
Държавната такса в размер на 43,72 лв. /за ? ид.ч. от гаража/ е внесена заедно с таксата от 30 лв. за производството по допускане на касационната жалба.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: