О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1305
София, 20.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1201 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. И. Т. против решение № 198 от 19.04.2009г., постановено по гр.д. № 63/2009г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 151/24.11.2008г. на Плевенски РС и вместо това е уважен иска по чл. 109 от ЗС, предявен от В. В. С. , като е осъден Л. И. Т. да преустанови неоснователните си действия по отношение на него, изразяващи се в това, че му пречи да ползва собственото си жилище, съставляващо апартамент № 30, находящ се в гр. П., кв. “С” бл. ШПК 2 на осми етаж, със застроена площ 52,50 кв.м.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ответникът Л. И. Т. не притежава правото на ползване върху този апартамент, тъй като при прехвърлянето му с н.а. № 92,т. ХVІ/1997г. срещу задължение за гледане и издръжка на ищеца заедно с бившата си съпруга М е запазено за двамата прехвърлители само правото на обитаване, което е с по-тесен обем от правото на ползване. Съдът е приел, че решението, с което е прекратено брака между Л и ползването на семейното жилище е предоставено на него е непротивопоставимо на ищеца, който не е бил страна в това производство. По тези съображения, въззивния съд е приел, че поставянето на ключ на външната врата на жилището от ответника е неоснователно действие, препятстващо ищеца като собственик да упражнява ограниченото си право на ползване.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 56 от ЗС и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че запазеното право на обитаване на апартамента не съставлява ограничено право на ползване, което е противопоставимо на действителния собственик, притежаващ само голата собственост. Позовава се на основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, тъй като изводът на въззивния съд е формулиран в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР № 47/1961г. на ОСГК и решения № 373 от 18.03.1996г. по гр.д. № 1593/1995г., решение 1343/01.08.2002г. по гр.д. № 1863/2001г.
Ответникът по касация не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираният в изложението към касационната жалба правен въпрос е правото на обитаване съставлява ли право на ползване по смисъла на чл. 56 от ЗС и противопоставимо ли е на собственика. Той е свързан с предмета на спора и определя изхода от него. Приетото от въззивния съд, че то е с по-тесен обем от ограниченото вещно право на ползване е в противоречие с практиката на ВС, включително и задължителната такава, представена от цитираните от касатора решения. С ТР № 47/1961г. на ВС е прието, че правото на обитаване по характера си е ограничено право на ползване на недвижим имот за лични нужди. По изложените съображения е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 198 от 19.04.2009г., постановено по гр.д. № 63/2009г. на Плевенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Л. И. Т..
Указва на жалбоподателя да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 15 лв. на основание чл. 18, ал.2 във вр с чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: