О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 26.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 96 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. И. С. , чрез адв. Н. П. против решение № 393/18.07.2008г., постановено по гр.д. № 408/2008г. на Смолянски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 48/19.02.2008г. по гр.д. № 178/2007г. на РС- Ч. С последното е отхвърлен иска по чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, предявен от касаторката против ОСЗГ гр. Ч., Д. л. с. Х., и РУГ гр. С., че наследниците на И. Т. Б. , починал 1937г. притежават правото на възстановяване на гори в ревир “О” в землището на с. О., общ. Чепеларе.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че “Дневникът за идеалните имуществени дялове на Г. потребителна кооперация “О” за периода 1941-1942г.”, “Списък от 1938г. на съпритежателите на ревир “О”, списък на членовете на ГПК “О” които получават суми срещу идеалните дялове за придобитите материали 1945-1946г. и Списък на членовете-горовладелци с обозначение на дяловете им от 1941г. не са годни доказателства да установят правото на собственост на наследодателя към момента на одържавяване на г. , тъй като той е починал преди това, а и защото ревир “О” е бил изрично вписан в Закона за продажба на някои държавни гори в Станимъшка околия, според който продажбата се извършва с нотариален акт, и това е форма за действителност. В подкрепа на този извод, съдът е посочил и това, че в емлячния регистър от 1940г. претендираните гори не фигурирали в партидата на наследодателят.
Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е как следва да се ценят като доказателство дневниците на горовладелска кооперация и посочените списъци и те годно доказателство ли са за установяване правото на собственост върху определени декари гори, като се има предвид, че в тях се вписват имуществени дялове, а не площ
Касаторката обосновава допускането до касация с това, че този съществен материално правен въпрос е разрешаван противоречиво от Чепеларския РС и от Смолянския окръжен съд, което е основание по чл. 280, ал.1 т. 2 от ГПК. Представя Решение № 156/27.11.2007г. по гр.д. № 135/2007г. на ЧРС, Решение № 129/17.03.2004г. по гр.д. № 84/2003г. на ЧРС, в които съществения материално правен въпрос е разрешен в противен смисъл в сравнение с решенията на РС и на ОС по настоящия спор при идентичност на предмета му. Навежда като основание за допускане и това по т.3 от същия текст, като счита, че разрешаването на въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касация не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първият повдигнат с касационната жалба основен материално правен въпрос не е съществен. Начинът по който се оценява едно доказателство сам по себе си не сочи на съществен процесуален въпрос, тъй като той не предопределя директно изхода от спора. Втория въпрос – за годността на “Дневникът за идеалните имуществени дялове на Г. потребителна кооперация “О” за периода 1941-1942г.”, “Списък от 1938г. на съпритежателите на ревир “О”, списък на членовете на ГПК “О” които получават суми срещу идеалните дялове за придобитите материали 1945-1946г. и Списък на членовете-горовладелци с обозначение на дяловете им от 1941г. като доказателство да установят право на собственост към момента на одържавяване на г. е съществен, защото пряко от него зависи изхода от спора, особено когато тези доказателства са единствени..
Представените решения на Чепеларски РС и решенията по настоящия спор сочат на наличие на противоречива практика по разрешаването на поставения съществен материално правен въпрос,.поради което е приложима нормата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
Касаторът сочи като основание за допускане до касация и това, че разрешаването на повдигнатия с касационната жалба съществен материално правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за допускане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК е налице, защото по този въпрос ВКС не се е произнасял поради това, че дела с предмет искове по чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ не подлежаха на касационно разглеждане, съгласно чл. 218б, ал.1 б. “а” от ГПК /отм/ За преодоляване на противоречивата практика и за разрешаване на поставения съществен материално правен, чрез тълкуване и изясняване на точния смисъл на чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, въззивното решение следва да се допусне до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 393/18.07.2008г., постановено по гр.д. № 408/2008г. на Смолянски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Е. И. С.
Производството по чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ е освободено от заплащане на държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: