О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1256
София, 11.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1032 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. М. и Б. М. С. против решение от 02.04.2009г., постановено по в.гр.д. № 249/2008г. на Ловешки окръжен съд, с което е обезсилено решение № 22/18.04.2008г, постановено по гр.д. № 580/2007г. на Тетевенски РС и вместо това е прекратено производството поради недопустимост на иска, предявен от касаторите да се признае за установено, че наследодателят им М. М. Ц. преди образуване на ТКЗС е притежавал имот в м. “Л” в землището на гр. Я. област с площ 7,550 дка, от който им е възстановен имот с площ 6,888 дка, заснет с № 0* по КВС, като част от същия имот е възстановен в собственост на ответника С. Т. С., в която част попада къщата и сайванта, като лицевата част на неговия имот № 0* е с 77 л.м., а следвало да бъде с площ 72,5 дка.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск може да се квалифицира като такъв по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, но обстоятелствата в исковата молба и петитума сочат на спор за граница между два съседни имота, очертани с КВС, който следва да се разреши по административен ред, съобразно процедурата, предвидена в чл. 18д от ППЗСПЗЗ.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради това, че е отказано правосъдие. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК, жалбоподателите развиват съображения за неправилност на решението, което според тях било основание за допускане до касация на основание чл. 4 от Конституцията на Република България.
Ответникът по касация С. Т. С. оспорва допускането и основателността на жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
В изложението към касационната жалба, касаторът поставя въпроса за правния интерес от предявяване на иска, какъвто въззивния съд е намерил, че липса и за правната квалификация на заявената с исковата молба и уточненията към нея претенция. Позовава се на основанията по чл. 280, ал.1 т. 1-3 от ГПК.
Основният спорен въпрос по делото е за правната квалификация на съществуващия между страните спор. Той касае границите на съседните имоти на страните. Според ищците, предявеният от тях иск е по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като искат да установят границата към момента на колективизацията, която да съвпада с границата по картата навъзстановената собственост.. Когато спора се развива в рамките на процедурата по одобряване на картата на възстановената собственост, той се разрешава по административен ред, уреден в чл. 18д от ППЗСПЗЗ. След приемане на картата на възстановената собственост допуснатите явни фактически грешки се отстраняват по реда на ЗКИР, съгласно чл. 19, ал.6 и чл. 37е, ал.8 от ЗСПЗЗ и пар.6, ал. 8 и 9 от ПЗР на ЗКИР.. Следователно ако е приключила процедурата по одобряване на КВС, спорът между страните за правилното местонахождение на имотната граница следва да се реши по реда на чл. 53 от ЗКИР, – по административен ред, или чрез иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР, решението по който е основание за изменение на КВС, който по същество означава разрешаване са спора за материално право, но релевантния момент за установяване правото на собственост, т.е. на пространствените му предели е влизане в сила на КВС.
Настоящата инстанция намира, че следва да се произнесе по въпроса за правната квалификация на предявения иск в рамките на касационното производство предвид това, че цитираните правни норми от ЗСПЗЗ са от 2007г.и съществува необходимост от създаване на съдебна практика по търкуването и прилагането им – основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 02.04.2009г., постановено по в.гр.д. № 249/2008г. на Ловешки окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. М. М. и Б. М. С..
Указва на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението за внасяне, в размер на 25 лв. и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение на горното, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: