О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
София, 06.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 30 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 411 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Й. П. против решение № 298/10.12.20008г. по гр.д. № 348/2008г. на Л. окръжен съд, с което е отменено решение от 09.07.2008г. на Т. РС и вместо това е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 21, ал.1 от СК против В. В. А. за признаване за установено, че той е изключителен собственик на основание пълна трансформация на “Б”, построени в имот ІV-054104 от кв. 54 в м. “П” в землището на гр. Т. и на лек автомобил “А” А8 с ДК ОВ8888 АМ и е допусната делба на тези вещи при равни квоти.
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал следното: Страните са бивши съпрузи, чийто брак е бил сключен на 08.03.2003г. и е прекратен с влязло в сила решение за развод на 18.01.2007г. Преди сключване на брака С. П. е купил недвижимия имот, в който е изградена бензиностанция и газстанция. По делото е безспорно от неговите твърдения и обясненията на ответницата, дадени по чл. 114 от ГПК /отм/, че бензиностанцията и газстанцията са изградени от кооперация “Д” с. Л. председател е бил бащата на касатора/ като насрещна престация по предварителен договор за продажба на негов друг недвижим имот от 12.09.2002г. Стойността на строителството е била 340597 лв., констатирана с протокол между С кооперацията и за тази цена той е продал с нот. акт на 11.12.2007г. другия имот на кооперацията. Кооперацията е теглила кредит от банка в размер на 250 000 евро, който е обезпечен с ипотека, учредена от С. Й. П. с н.а. № 6,т.ІІ/29.03.2004г. В договора е участвала и съпругата му. Въззивният съд е приел, че няма трансформация в този случай, тъй като няма продадено лично имущество на съпруга, с парите, от което да е придобит новия имот, т.е. не била налице нова физическа форма на стойността на първия имот и защото продажбата от 2007г. е след построяване на бензиностанцията и газстнааацията. По отношение на лекия автомобил, съдът е приел, че паричните средства за закупуването му в размер на 125 000 лв. са дарени от бащата на семейството, въпреки предтавения договор за дарение от 11.07.2005г. На съпругата била купена друга кола марка “П”, регистрирана на нейно име.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е оборена ли е презумпцията на чл. 19, ал.1 от СК, ако постройката в имот, лична собственост на единия съпруг е построена по време на брака, но не със семейни средства, а от трето лице и средствата за закупуване на автомобил на значителна стойност, дарени от родителите на сина за закупуване на лек автомобил на негово име само на него ли са дарени, или и на двамата съпрузи.
Касаторът обосновава допускането до касация с това, че този материално правен въпрос е разрешен в противоречие с т.3 от ПП-5-72г. на ВС решение № 2* гр.о. на ВС, Решение № 865/10.10.1993г. по гр.д. № 408/1993г. на І гр.о. на ВС, Решение № 756/22.01.1996г. по гр.д. № 809/1995г. І гр.о. на ВКС., което е касационно основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Навежда като основание и това, че тези въпроси се разрешават противоречиво в района на Т. РС и на Л. ОС, но не представя цитираните в изложението решения.
Ответницата по жалбата оспорва допускането до касационна проверка, като навежда доводи, че основните материално правни въпроси не са точно и ясно формулирани, а решението на окръжния съд съответства на постоянната практика на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първият повдигнат с касационната жалба основен правен въпрос е оборена ли е презумпцията на чл. 19, ал.1 от СК, ако постройката в имот, лична собственост на единия съпруг е построена по време на брака, но не със семейни средства, а от трето лице. СК от 1985г. изисква за възникване на съпружеска общност наличието на принос /за разлика от СК от 1968г./ и установява оборима презумпция за съществуването му. Страните не спорят, а това се установява от писмените доказателства и от обясненията на ответницата по този иск, че бензиностанцията и газстанцията са изградени от трето лице – кооперация “Д” като насрещна престация за купен от кооперацията друг имот от касатора, негова лична собственост. При тези доказателства, съдът в противоречие с цитираната от касатора практика е търсил да установи продажба на личен имот и влагане на същите средства в построяването на бензиностанцията и газстанцията и поради това, че не са вложени лични средства на съпруга е отхвърли иска за трансформация. Изложеното сочи на наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, поради което атакуваното решение следва да се допусне до касационно обжалване за недвижимия имот.
По отношение на лекия автомобил е следвало да се разгледа намерението на бащата на касатора за дарение, като съобрази, че основанието и мотива в този вид договор съвпадат. В този контекст е следвало да се преценят фактите по делото, а именно, че се касае за дарение на лек автомобил, какъвто е придобит и на името на съпругата. В тази част изводите на съда в решението противоречат на решение № 756/22.01.1996г. на І гр.о. на ВКС, поради което и в тази част решението следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 298/10.12.20008г. по гр.д. № 348/2008г. на Л. окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. Й. П..
У. на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: