3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 235
СОФИЯ 19.05.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 17 май 2011 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 337/2011 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 303 ГПК.
Образувано е по молба от И. З. Р. за отмяна на влязлото в сила решение № 407 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 289/09 г. на ВКС, І г.о. Молителката се позовава на основанията по чл. 303, ал.1, т.5 и 6 ГПК. Твърди, че вследствие нарушаване на съответните правила на ГПК е била лишена от възможност да участвува непосредствено в процеса и да представи доказателства, които са от значение за изхода на делото. Сочи, че по семейни и здравословни причини внезапно се наложило да замине в чужбина и не е могла своевременно да упълномощи адвокат, който да защитава интересите й. Не е била надлежно призована за проведеното на 23.03.2006 г. съдебно заседание, тъй като призовката е била връчена на нейния съпруг, с когото били в лоши отношения, както и че не е била надлежно представлявана в производството пред въззивната инстанция, тъй като не е упълномощавала адв. Ф., която е извършвала процесуални действия от нейно име. Представя удостоверение от МВР, сектор “Български документи за самоличност” относно регистрираните преминавания на молителката през ГКПП за периода 01.01.2001 г. до 28.12.2010 г., удостоверение от ТП на “Б. еъруез” София, публично завещание № 207 от 1919 г., протокол за съдебна спогодба от 29.04.1940 г. по гр.д. № 36/40 г. на Околийски съд Новоселци, удостоверение от 11.07.1950 г.
Ответницата по молбата за отмяна З. З. К. изрязава становище, че молбата е основателна.
Ответниците П. Т. Я. и В. Д. Я. не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата за отмяна, взе предвид следното:
С решението, чиято отмяна се иска, е отменено въззивно решение № 40 от 20.02.2008 г. по гр.д. № 2962/05 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение № 133 от 2005 г. по гр.д. № 1428/05 г. на Софийски районен съд и е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от З. З. К. и И. З. Р. против П. Т. Я. и В. Д. Я. искове по чл. 108 ЗС за ревандикация на нива с площ 0.745 дка, четвърта категория, в м. ”П.”, съставляваща имот № 023001 по картата на [населено място] и по чл. 109, ал.1 ЗС за премахване на част от двуетажно масивно жилище с площ 36 кв.м, едноетажна полумасивна сграда, пригодена за кафе – сладкарница, с площ 57.6 кв.м, едноетажна паянтова стопанска сграда от 41.40 кв.м, тухлена ограда от страната на пътя с дължина 7.1 м между двете постройки, паянтов навес от 9.4 кв.м и сонда с помпа за вода, изградени в същия имот. Прието е, че решение № 2218 от 18.10.2000 г. на ПК, с което на ищците като наследници на З. П. М. е възстановена в стари реални граници процесната нива, не ги легитимира като собственици, тъй като имотът не е подлежал на възстановяване поради наличието на пречки по чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ.
От данните по делото се установява, че молителката е била представлявана пред касационната инстанция от адв. Ц. К. по силата на договор за правна защита и съдействие серия А № 0943333 от 16.12.2009 г. Твърдението, че това пълномощно не е подписано от нея, е недоказано. При това положение доводът, че е била лишена от право на участие по делото и от възможност да организира защитата си пред ВКС, е неоснователно. Ирелевантно е обстоятелството, че същата е била за продължителен период извън страната, тъй като явяването на страните по граждански дела не е задължително, още повече, че няма данни отсъствието й да се дължи на причини, настъпили внезапно и непредвидено.
Неоснователно и твърдението на молителката, че е била лишена от право да участвува лично в делото и да представи доказателства пред въззивната инстанция. Действително в проведеното на 29.06.2006 г. съдебно заседание пред въззивния съд молителката е била представлявана от адв. Ф., която не е била надлежно упълномощена от нея, видно от представените на л.21 от делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Не може обаче да се приеме, че вследствие на това нарушение тя е била лишена от възможността да се защити при разглеждане на делото, тъй като на 13.12.2006 г. заедно с другата ищца – нейната сестра З. К., са упълномощили за процесуално представителство друг адвокат. И. Р. се е явявала и лично в следващите съдебни заседания, проведени на 20.12.2006 г. и на 19.04.2007 г., видно от отразено в съдебните протоколи за тези заседания, и би могла да попълни делото с всички доказателства, установяващи поддържаното от нея становище по спора.
В молбата за отмяна е посочено и основанието по чл. 303, ал.1,т.6 ГПК, но по него няма наведени доводи.
С оглед на изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. З. Р. за отмяна на влязлото в сила решение № 407 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 289/09 г. на ВКС, І г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: