4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 86
СОФИЯ, 02.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 289/2014 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
В. Г. В. е подал молба за отмяна на влязлото в сила решение № 8821 от 03.12.2010 г. по гр.д. № 1567/2010 г. на Благоевградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него против Ж. ”Д.” със седалище и адрес на управление [населено място] установителен иск за собственост на недвижим имот – магазин със степен на завършеност 63%, находящ се на кота 0.00/ партерен етаж/ от жилищната сграда, вх. Б, изградена в УПИ № 661, парцел VІІІ, кв. 94, V-ти микрорайон, по плана на [населено място], с идентификатор на обекта 04279.604.268.1.7 по кадастралната карта на [населено място]. Молителят се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 и 5 ГПК. Твърди, че е било ограничено правото му на пълноценно участие в съдебното производство и е бил лишен от възможността да подаде касационна жалба срещу въззивното решение, постановено по гр.д. № 45/ 2012 г. на Благоевградския окръжен съд. На следващо място твърди, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна иска, получил препис от искова молба по гр.д. № 1518/2013 г. по описа на Благоевградския районен съд, към която като доказателства бил приложен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез Ж., издаден на 01.03.2013 г., който доказва, че при постановяване на решението съставът на съда е действал предубедено и пристрастно. Счита, че това писмено доказателство се явява нововъзникнало обстоятелство и е основание по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на решението.
Ответникът по молбата за отмяна – Ж.” Д.” [населено място] чрез своя процесуален представител изразява становище, че молбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Молителят в настоящото производство е предявил против Ж. ”Д.” [населено място] установителен иск за собственост на недвижим имот – магазин, със степен на завършеност 63 %, находящ се на кота 0.00 / партерен етаж/ от жилищната сграда, вх. Б, построена в УПИ № 661, парцел VІІІ, кв. 94, V- ти микрорайон, по плана на [населено място], с идентификатор на обекта 04279.604.268.1.7 по кадастралната карта, одобрена през 2006 г., ведно със съответните идеални части от общите части. Твърдял е, че от 05.11.2002 г. е упражнявал фактическа власт върху този имот като добросъвестен владелец, поради което е придобил правото на собственост на основание придобивна давност.
С решение № 8821 от 03.12.2010 г. по гр.д. № 1567/2010 г. на Благоевградския районен съд искът е бил отхвърлен. Първоинстанционното решение е обжалвано от В. В. и с решение № 165 от 08.05.2011 г. по гр.д. № 45/2012 г. на Благоевградския окръжен съд същото е потвърдено. С молба от 14.06.2012 г., адресирана до Благоевградския окръжен съд, В. В. е поискал предоставяне на правна помощ за изготвяне и подписване на касационна жалба срещу постановеното въззивно решение. С определение от 21.06.2012 г. по същото дело молбата му е оставена без уважение. Това определение е обжалвано от В. В. с частна жалба пред ВКС. С определение от 670 от 17.10.2012 г. по ч.гр.д. № 590/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., определението на въззивния съд е оставено в сила.
Доводите, с които молителят обосновава наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК са, че не е бил уведомен за образуването на дело пред ВКС, че жалбата му е разгледана в закрито заседание, че постановеният от касационната инстанция съдебен акт не му е бил съобщен и че след връщане на делото от ВКС въззивният съд не му е определил нов едномесечен срок за подаване на касационна жалба.
Съгласно чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните съдопроизводствени правила е била лишена от възможност да участвува в делото. В случая тези предпоставки не са налице. Върховният касационен съд разглежда подадените пред него частни жалби по реда на чл. 278, ал.1 ГПК – в закрито заседание, което означава, че за това заседание страните не се уведомяват и не се призовават. Поради това и молителят не е бил известен за проведеното закрито заседание по ч.гр.д. № 590/2012 г., образувано по подадената от него частна жалба против определението на Благоевградския окръжен съд, с което му е отказано предоставяне на правна помощ. Определението на ВКС, с което се произнася по същество на частната жалба, е окончателно и не подлежи на обжалване. По аргумент от чл. 7, ал.2 ГПК, според който съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, за съда не е съществувало задължение да връчи препис от определението на ВКС, с което частната жалба е оставена без уважение. За актовете на съда, които не подлежат на по- нататъшен инстанционнен контрол, както е в случая, страните са длъжни да следят сами. Пропускът на молителя да узнае своевременно, че молбата му за правна помощ е отхвърлена и да предприеме необходимите действия да организира защитата си срещу неблагоприятното за него решение, не е в резултат на допуснати от съда процесуални нарушения. Поради това молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Представеният с молбата за отмяна нотариален акт № 66, т.І, дело № 56 от 01.03.2013 г. за собственост върху недвижим имот, построен чрез ЖЗС, не съставлява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, поради което и на това основание молбата за отмяна е неоснователна. Нотариалнят акт е съставен близо една година след приключване на устните състезания пред въззивния съд и въз основа на него не могат да се правят изводи за степента на завършеност на процесния магазин и годността му да бъде самостоятелен обект на собственост към релевантния за решаване на делото момент, тъй като не е невъзможно пред изминалия период строежът да е бил довършен.
По тези съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
С оглед този изход на делото молителят В. Г. В. следва да бъде осъден да заплати на Ж. ”Д.”- Б., разноски за адвокатска защита за настоящото производство в размер на 1000 лв., установени с представения договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 16.03.2014 г.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Г. В. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 и 5 ГПК на влязлото в сила решение № 8821 от 03.12.2010 г. по гр.д. № 1567/2010 г. на Благоевградския районен съд.
ОСЪЖДА В. Г. В. да заплати на Ж. “Д.”- [населено място] разноски за адвокатска защита за настоящото производство в размер на 1 000 / хиляда/ лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: