10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 288
СОФИЯ, 18.03.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2058/2013 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 ГПК.
С решение № 190 от 09.11.2012 г. по в.гр.д. № 357/2012 г. на Варненския апелативен съд е отменено решение № 920 от 10.05.2012 по гр.д. № 2260/2010 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменен нотариален акт № 142, т.ХХІV, дело № 11374/94 г., отхвърлен е искът на [фирма] – [населено място] срещу И. Х. М. и М. Ж. И. – М. за предаване на основание чл. 108 ЗС на владението върху 220 ид. части от имот пл.№ 847 по Плана на новообразуваните имоти на СО ”Горна Трака”/идентичен с имот с идентификатор 10135. 2623.874 по КК на [населено място]/, в землището на кв. В., представляващ част от имот пл.№ 1938 и е оставено без уважение искането за отмяна на нотариален акт за замяна на недвижим имот с движима вещ № 30, т.ІІІ, дело № 422/ 05 г. , и в тези части е постановено друго, с което е оставено без уважение искането за отмяна на нотариален акт № 142, т.ХХІV, дело № 11374/94 г.; И. Х. М. и М. Ж. И.- М. са осъдени да предадат на [фирма] владението върху 220 кв.м ид. части от имот пл.№ 847 и на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт № 30, т.ІІІ, дело № 422/2005 г.
Със същото въззивно решение е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма] против Пламен Н. А. за предаване на основание чл. 108 ЗС на владението на новообразуван имот № 5874 от ПНИ за СО “Горна Трака”, / идентичен с имот, включен в б. ПИ № 3571 по плана на [населено място]/, оставено е без уважение искането за отмяна на нотариален акт за собственост по замяна № 92, т.ІV, дело № 1926/78 г. до размер на 663 ид. части, като е постановено друго по същество на спора, с което Пламен Н. А. е осъден да предаде на [фирма] владението върху новообразуван ПИ № 5874 от ПНИ за СО “Горна Трака”, съставляващ имот с идентификатор 10135.2623.5874 по КК на [населено място] и на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт № 92, т.ІV, дело № 1929/78 г. в частта му, касаеща същия недвижим имот.
Потвърдено е решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен искът на [фирма] против И. Р. М. и Н. А. М. за предаване на основание чл. 108 ЗС на владението върху 111 кв.м ид. части от имот пл.№ 874 по плана на СО” Горна Трака”.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от И. Р. М., Н. А. М. и П. Н. А., които са останали недоволни от уважаваното на предявените против тях ревандикационни искове. Поддържат оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Считат за необосновани изводите на въззивния съд, че не са били налице предпоставките на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на право на собственост от страна на Иванка Михайлова и Н. М., както и за придобиване на имота по давност.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба и от И. Х. М. и М. Ж. И.- М. чрез техния пълномощник адв. Н. Д.. В жалбата са изложени доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е придал различно значение на едни и същи факти и обстоятелства, поради което е постановил вътрешно противоречиво решение, което е в нарушение на материалния закон.
Ответникът по касация [фирма]- [населено място] в писмен отговор изразява становище, че касационните жалби са неоснователни.
Постъпил е отговор от третото лице – помагач К. В. Д., която счита въззивното решение за правилно, обосновано и законосъобразно.
Останалите страни по делото не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационните жалби оплаквания и становищата на страните, приема следното:
Ищецът [фирма] основава претендираното право на собственост на договор за покупко – продажба, оформен с нотариален акт № 29, т.VІ, дело № 802/2005 г., с който е закупил от Ф. В. Д., К. В. Д., Х. М. Х., К. М. Х., Ф. Д. П., Р. П. Х., Х. П. Х., В. Т. Д., Ф. Т. Т., К. К. П., Х. С. П. К. С. Х. поземлен имот, находящ се в [населено място], м. “К. тепе”, съставляващ имот № 3571 по плана на Варна, Т., /образуван от имоти №№ 5874 с площ 663 кв.м и 874 с площ 331 кв.м/, целият с площ 994 кв.м, ведно с всички приращения, подобрения и насаждения. Продавачите са наследници на Х. П. Г., поч. през 1969 г. При сключване на договора за продажба са се легитимирали като собственици на продадения имот с решение № 717 от 11.07.2000 г. на ПК – Варна, с което им е признато право на собственост в съществуващи реални граници на имот – лозе с площ 1. 315 дка, находящ се в терен по § 4, кв. В., м. ” Ф.”/“К. тепе”, част от парцел 11025 по КП от 1956 г., включващ имоти пл.№ 874 с площ 0.331 дка, имот пл.№ 5874 с площ 0.663 дка и път с площ 0.321 дка от КП ” Горна Трака”.
С нотариален акт № 142, т.ХХІ., дело № 11374/1994 г. И. М. била призната за собственик на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ на място от 600 кв.м идеални части, цялото от 675 кв.м, находящо се в м. ”Т.”, в зона за земеделски нужди, представляващо имот пл.№ 1938. С нотариален акт № 30, т.ІІІ, дело № 422/ 10.08.2005 г. И. Р. М. и Н. А. М. прехвърлили на И. Х. М. и М. Ж. И. – М. 220 кв.м идеални части от имот пл.№ 874 по КП на “Горна Трака”, представляващ част от имот пл.№ 1938, в замяна срещу движими вещи, посочени в договора. Така имот № 874 се владее от И. М., Н. М., И. М. и М. М. при посочените права. Имот № 5874 се владее от ответника П. Н. А.. С нотариален акт № 92, т.І., дело № 1926/1978 г. той е признат за собственик на лозе от 1 дка в м.”В.” в землището на Варна, при граници: Б. И., Д. К., К. И. и К. И., даден в замяна от ДЗС- К. срещу блокуваното му собствено лозе от 1 дка в м.” М.”.
Ответниците са оспорили предявените против тях ревандикационни искове, като на първо място са възразили, че праводателите на ищеца не са били собственици на продадения имот, поради което и договорът за продажба не е произвел вещнопрехвърлително действие. Поддържали са, че решението на ПК- Варна, с което продавачите са се легитимирали като собственици на имота, е нищожно и не е породило права за тях на няколко основания: тъй като наследодателят им Х. П. не е бил собственик на имота към момента на обобществяването му; в решението възстановеният имот не бил индивидуализиран съобразно изискванията на чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ; заявлението за възстановяване на имота било подадена след изтичане на срока по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ. Ответниците И. и М. М. са възразили и срещу допустимостта на ревандикационните искове, тъй като административната процедура по възстановяване на собствеността в лицето на продавачите на имота не е приключила с издаване на заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Тези възражения са намерени са неоснователни. По делото не е било спорно, че няма издадена заповед на Кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху процесния имот на продавачите, но въззивният съд е приел, че решението на ПК съдържа индивидуализация на възстановения имот по стар кадастрален план, което е достатъчно реституционната процедура да се счита за завършена. Посочил е, че когато за реституиран имот е издадена заповед на кмета по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ само за ползвателите, заплатили новообразуваните имоти, възниква спор за материално право между тях и бившите собственици. Ако искът на бившите собственици бъде уважен, това би било основание да се измени плана на новообразуваните имоти. В тази хипотеза вещноправният ефект на решението на ПК ще се породи и преди заповедта по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, чието конститутивно действие е решаващо за правата на лицата по § 4а и 4б, а за реституираните собственици, имотите на които са индивидуализирани в достатъчна степен от ПК или ОСЗ, остава защитата по съдебен ред. В подкрепа на този извод, въззивният съд е цитирал практика на ВКС. В обобщение е заключил, че решение № 717 от 11.07.2000 г. на ПК- Варна, легитимира праводателите на ищеца като собственици на процесните имоти.
За да направи извод за основателност на предявените против ответниците М. и М. искове за ревандикация, въззивнвият съд е приел, че И. М. не е придобила собствеността върху имот пл.№ 874 на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не са били налице предпоставките за това – не е установено, че този имот е идентичен с имота, предоставен за ползване на И. М. през 1988 г. на основание ПМС № 26 , както и към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ в него да е имало изградена сграда. Въз основа на издадено през 1977 г. разрешение за строеж е била построена сграда, но тя попада в имот пл.№ 1938, който е различен от процесния. Тъй като М. не са били собственици на този имот, договорът за замяна на идеални части от него, сключен с ответниците М., не е произвел вещнопрехвърлително действие и не легитимира приобретателите по него И. и М. М. за собственици на 220 ид. части. Съдът е намерил за неоснователно възражението на М. и М. за придобиване по давност на имот пл.№ 874 по съображения, че имотът е новообразуван и съществува в тези си граници от одобряването на плана за новообразуваните имоти – 2006 г., поради което едва от този момент е станал годен обект на правото на собственост, респ. обект на придобивна давност. От одобряване на плана за новообразуваните имоти обаче до предявяване на иска за ревандикация – 05.11.2010 г., не е изтекла кратката 5- годишна давност по чл. 79, ал.2 ЗС в полза на М., които имат качеството на добросъвестни владелци, нито 10- годишният давностен срок в полза на М., поради което те не са придобили правото на собственост и на оригинерно основание.
Предявеният против П. Н. А. иск за ревандикация на имот № 5874 е намерен за основателен по съображения, че не е доказана идентичността на предоставения на този ответник в замяна през 1978 г. имот с процесния, както и че не са налице предпоставките на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, при които замяната би запазила действието си – имотът не е застроен, нито е бил предмет на прехвърлителна сделка. Възражението му за придобиване на имота по давност е прието за неоснователно поради това, че най – ранният момент, от който имотът би могъл да бъде обект на придобивна давност, е приемането на плана за новообразуваните имоти – началото на 2006 г. и до предявяване на иска за ревандикация не е изтекъл предвидения в закона давностен срок.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по поставения от касаторите правен въпрос може ли преди влизане в сила на плана за новообразуваните имоти да тече придобивна давност върху земеделски имот, признат за възстановяване с решение по чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, постановено след изменението на ЗСПЗЗ / ДВ бр.68/ 1999 г., ако няма издадена заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ и ако преди приемане на плана за новообразуваните имоти този имот е бил предмет на разпоредителна сделка от лицата, на които е признато правото на възстановяване.
Възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ настъпва след изпълнение на предвидената в този закон и правилника за приложението му административна процедура. Тя приключва с постановяване на решение на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ или решение по чл.27 ППЗСПЗЗ, в зависимост от това дали възстановяването на собствеността е в съществуващи/ възстановими/ стари реални граници или в нови граници с план за зезмеразделяне, и със заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, когато се възстановява собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, след изменението на чл. 14, ал.1,т.3 ЗСПЗЗ в ДВ бр. 68/ 99 г. Тези административни актове имат конститутивно действие и легитимират лицата, в полза на които са издадени, като собственици на конкретни недвижими имоти. До приключване на реституционното производство бившите собственици на земеделски имоти не разполагат с правен способ да се противопоставят на владението, упражнявано от трети лица върху заявените за възстановяване имоти. Тъй като материалноправната им легитимация на собственици формално е предпоставена от влязъл в сила позитивен реституционен акт, преди приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността те не могат да защитят правата си чрез предявяване на положителен установителен иск за собственост или ревандикационен иск, чрез който да спрат течението на придобивната давност. Това разбиране е в основата на трайно установената практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, с която се приема, че началният момент на придобивната давност за имоти, за които към момента на влизане в сила на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ/ 22.11.1997 г./ реституционното производство по ЗСПЗЗ не е приключило, съвпада с датата на постановяване на административния акт за възстановяване на имота.
В хипотезата на възстановяване на собственост върху земеделски земи, попадащи върху терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, началният момент на придобивната давност срещу заявилите искане за реституция собственици, може да бъде различен в зависимост от това дали за възстановяване на собствеността, съответно за придобиването на имота от ползватели, е необходимо издаване на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива са случаите, в които правото на собственост се възстановява при действието на чл. 14, ал.3, т.1 ЗСПЗЗ в редакция след изменението в ДВ бр.68/ 1999 г., а придобиването на право на собственост от ползвателите е при условията на § 31 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. След влизане в сила на плана на новообразуваните имоти правоимащите по § 4а или 4 б ПЗР на ЗСПЗЗ отправят искане за оценка на предоставения за ползване имот и ако в определения в закона срок след влизане в сила на оценката на земята заплатят определената сума, кметът на общината издава заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ на името на ползвателя за придобиване на новообразувания имот. Тази заповед слага край на административното производство по възстановяване на собствеността, тъй като реализирането на правата на ползвателите по § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ изключва възстановяването на собствеността на бившите собственици върху придобития имот и съответно – издаването на заповед за възстановяване в тяхно лице. В тази хипотеза, ако правото на собственост на ползвателите бъде оспорено от бившите собственици поради това, че не са били налице предпоставките на § 4а или 4 б за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, ползвателите биха могли да се позовавават на придобивна давност от датата на заповедта на кмета по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като до завършване на административното производство по възстановяване на собствеността, давност не тече. В останалите случаи, когато правото на собственост е било възстановено с решение на поземлената комисия /общинската служба по земеделие/, съгласно чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ преди изменението в ДВ бр. 68/99 г. или правото на ползване е било трансформирано при условията на § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собственост по реда и в сроковете по § 5/ изм./ ПЗР на ППЗСПЗЗ, § 30 от ПЗР на ПМС № 121/ 25.07.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ или § 61 и 62 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, не е необходимо издаването на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на имота на бившите собственици, съответно за придобиване от ползвателите, тъй като юридическия състав, от който произтича правото им на собственост, е бил завършен преди влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, а планът само отразява вече придобитите права. В тази хипотеза придобивната давност започва да тече от момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, тъй като с него се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които е придобито, съответно възстановено, т.е. индивидуализира се обекта на собственост като конкретна вещ, върху която това право може да бъде упражнявано, което е условие решението за възстановяване, съответно заповедта на придобиване на собственост от ползвателите, да породи конститутивно действие.
От събраните по делото доказателства се налага извод, че в случая е налице първата от разгледаните по- горе хипотези. Решение № 717 от 11.07.2000 г. на ПК – Варна, с което праводателите на ищеца са се легитимирали като собственици на продадения имот, е постановено при действието на чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ в редакция след изменението в ДВ бр. 68/99 г. и с него само е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи реални граници. В решението изрично е посочено, че възстановяването на собствеността ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план за новообразуваните имоти, какъвто безспорно към датата на продажбата – 11.11.2005 г., не е съществувал. От друга страна, установено е, че с нотариален акт № 142, т.ХХІV, дело № 11374/1994 г., ответницата Иванка Р. Михайлова е призната за собственик на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ на 600 кв.м ид. части от имот, целият с площ 685 кв.м, находащ се в м.” Т.”, в землището на [населено място], съставляващ имот пл.№ 1938 по проекто- плана на вилната зона. От заключението на изслушаната съдебно- техническа експертиза, дадено от в.л. Р. П., се установява, че имот пл.№ 1938 не е идентичен нито с признатия за възстановяване имот пл.№ 11025 по КП от 1956 г., нито с новообразувани имоти пл.№ 874 и 5874. Същият е разположен южно от тях и в него има построена сграда, докато процесните са незастроени. Не е установена идентичност и между предоставения на ответника П. Н. А. по замяна през 1978 г. имот с признатия за възстановяване на праводателите на ищцеца и със спорните имоти по делото. При тези данни следва да се приеме, че признатият за възстановяване имот не е бил придобит от ползватели преди влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, поради което е било необходимо издаване на заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване, съответно за придобиване на право на собственост. Такава заповед безспорно няма издадена нито в полза на ищеца, респ. на неговите праводатели, нито в полза на ответниците, поради което изводът на въззивния съд, че ответниците не са придобили правото на собственост на основание придобивна давност, е по принцип правилен.
Не може обаче да бъде споделено изразеното от въззивния съд становище, че след като в решение № 717 от 11.07.2000 г. на ПК- Варна признатият за възстановяване земеделски имот бил достатъчно индивидуализиран, административната процедура по възстановяване на имота следва да се счита завършена и решението легитимира праводателите на ищеца като собственици с възстановено по реда на ЗСПЗЗ право на собственост върху продадения имот. Този извод противоречи на материалния закон, според който възстановяването на собствеността се извършва със специален административен акт- заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. При липса на такава заповед бившите собственици, респ. техните правоприемници, не могат да защитят правата си чрез предявяване на положителен установителен иск за собственост или ревандикационен иск, тъй като не могат формално да се легитимират като собственици на новообразувания имот. такъв иск е недопустим като преждевременно предявен. Доколкото постановеното решение по чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, с което е признато право на възстановяване на собствеността върху притежавания преди образуване на ТКЗС земеделски имот, създава за тях обосновано правно очакване да придобият собствеността върху него в граници, определени с плана на новообразуваните имоти, за тях е налице правен интерес от защита чрез отрицателен установителен иск или чрез иск по § 4к, ал.8, т.1, изр.2 ПЗР на ЗСПЗЗ. Последният по своя характер е положителен установителен иск, който има за предмет установяване в отношениято между страните на правото на ищеца на възстановяване на собствеността, което от своя страна е свързано с разрешаване на спора дали са били налице предпоставките на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на собственост върху новообразувания имот от ползвателите. В този смисъл решение № 77 от 05.06.2013 г. по гр.д. № 546/2012 г. на І г.о. и решение № 78 от 06.06.2013 г. по гр.д. № 778/2012 г. на ВКС, І г.о. , постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В случая в исковата молба ищецът е посочил, че е придобил процесните имоти по договор за покупко – продажба, както и че същите се владеят от ответниците, които му противопоставят права по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. В тази връзка е оспорил наличието на материалноправните предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, съответно за запазване действието на замяната. Изложените в исковата молба обстоятелства сочат на установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с § 4к, ал.8,т.1, изр.2 ПЗР на ЗСПЗЗ, на който заявеният петитум за предаване на владението не съответства.
С оглед на изложеното обжалваното въззивно решение като постановено по нередовна искова молба е недопустимо и на това и на това основание следва да се обезсили, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от фазата на отстраняване нередовността на исковата молба.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 190 от 09.11.2012 г. по в.гр.д. № 357/2012 г. на Варненския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно дадените по- горе указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: