6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
СОФИЯ, 08.05.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 6919/2013 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на Н. Н. М., Е. К. С., Ц. Н. М. и Н. Н. М. за отмяна на влязлото в сила решение от 02.11.2011 г. по гр.д. № 569/2005 г. на Софийски градски съд. Молителите се позовават на основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, като твърдят, че след влизане в сила на решението са били открити нови писмени доказателства, с които не са могли да се снабдят своевременно, въпреки положената дължима процесуална грижа, и които, ако бяха известни на съда, биха довели до други фактически и правни изводи по делото. Представят следните писмени доказателства: молба вх. № 1593 от 19.06.1964 г. от Б. П. К. до Ленински районен народен съвет – София за закупуване на държавно жилище, находящо се в [населено място], [улица], мецанин; удостоверение № 3834 от 15.06.1964 г. , издадено на Б. П. К. от Ленински районен народен съвет – София; служебна бележка от 15.06.1964 г., издадена на Б. П. К. от началника на поделение на МНО; писмо № 4877 от 17.09.1964 г. на “Софжилфонд” до “Жилищно настаняване при Ленински районен народен съвет и финсов отдел при Ленински РНС; молба вх. № 2370 от 07.10.1965 г. от С. Х. М.- А. и В. К. А. до председателя на Ленински РНС за закупуване на държавен апартамент, находящ се в [населено място], [улица].
Ответниците по молбата за отмяна К. В. К. и Н. В. А. чрез своите процесуални представители съответно адв. Д. и адв. П. изразяват становище, че молбата за отмяна е неоснователна.
Ответникът Столична община, район С. не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение от 02.11.2005 г. по гр.д. № 569/2005 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Н. Н. М. и Е. К. С./ заместил починалата в хода на делото страна Д. С., който пък е заместил в процесуалното правоотношение починалата в хода на делото ищца М. М./ против К. В. К., Н. В. К. и Столична община, искове с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ за установяване нищожността на договор за продажба от 05.01.1967 г., както и предявеният при условията на обективно съединяване от Н. Н. М. и Е. К. С. против К. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху недвижим имот, представляващ апартамент със застроена площ 110.98 кв.м, находящ се в [населено място], [улица] , заедно с припадащите се към жилището мазе, таван и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена.
С решение № 1222 от 10.07.2012 г. по гр.д. № 1400/2012 г. на Софийския апелативен съд първоинстанционното решение е оставено в сила. Въззивното решение е влязло в сила на 01.02.2013 г., след като с определение от същата датата, постановено по гр.д. № 16/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., не е допуснато до касационно обжалване.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че предмет на молбата за отмяна е влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд, а не първоинстанционното решение, постановено по гр.д. № 569/2005 г. на Софийски градски съд, както е посочено в от молителите. Независимо, че е било изцяло потвърдено, първоинстанционното решение не формира самостоятелно сила на пресъдено нещо.
По делото е прието за установено, че с договор за продажба на недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети/ 1957 г./, сключен на от 05.01.1967 г., наследодателите на ответниците – В. К. А. и С. Х. М. – А., са закупили апартамент в сградата на [улица]- мецанин, застроен на 110.98 кв.м, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет, черно антре и входно антре, заедно с принадлежащите му избено и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена. Въззивният съд е приел, че наведените от ищците в преклузивния срок по чл. 7 ЗВСВНОИ основания за нищожност на този договор са за нарушение на чл. 8 от Закона за наемите от 1947 г., тъй като закупената жилищна площ надхвърляла допустимата спрямо броя на членовете на семейството на купувачите, което било тричленно; за нарушение на чл. 13 от НПЖДЖФПНС, тъй като продажбата на жилището не била утвърдена от компетентния административен орган; за това, че продаденият имот не е отговарял на изискванията на строителните правила и норми за жилище. Тези доводи са били обсъдени от въззивния съд и намерени за неоснователни. Прието е, че няма нарушение на чл. 8 от Закона за наемите, тъй семейството на купувачите е било тричленно и е било настанено в една стая и сервизни помещения. Направен е извод за неприложимост на чл. 8 ЗН при продажба на жилища по реда на Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд предоставен на народните съвети, който е обоснован с това, че същата не препраща изрично към цитираната разпоредба, а напротив – предвижда възможност жилище, в което има настанени двама и повече наематели, да бъде продадено на един от тях, което сочи, че е допустимо да бъде закупено жилище извън тези норми. При определяне на наследодателите на ответниците за купувачи на процесното жилище е взето предвид, че семейството е тричленно, състоящо се от съпрузите А. и малолетното дете на В. А. от предходен брак, родителските права по отношение на което са били предоставени за упражняване от бащата, като е съобразено, че съпругата А. е била в напреднала бременност и че жилището ще бъде обитавано и от родителите на съпругата като стари и неработоспособни. С оглед на това в съответствие с чл. 7 от Наредбата е преценено, че за задоволяване жилищните нужди на семейството и на родителите, купувачите имат право да придобият четиристайно жилище. При формиране на тези изводи въззивният съд се е позовал на събрани по делото писмени доказателства, за които не е било спорно, че са част от преписката за продажба на жилището. Самата преписка не е била приложена в цялост, въпреки многократно направените за това доказателствени искания от ответниците.
С представените с молбата за отмяна писмени доказателства молителите целят да установят, че към момента на откриване на процедурата по продажба на жилището и към момента на сключване на атакувания като нищожен договор за продажбата му на наследодателите на ответниците, в него са била настанени и други наематели, които също са имали право да го закупят. Това обстоятелство не е новооткрито по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е било известно на съда и на страните и не е било спорно по делото. Още пред първата инстанция като доказателство е приложен доклад на председателя на комисията по продажбите до Изпълкома на Ленинския РНС, в който е посочено, че апартамента на [улица], мецанин, се състои от четири стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет, входно антре, коридор, избено и таванско помещение, застроен 110.98 кв.м, както и че кандидати за купувачи са семействата на В. К. А. и на Б. П. К.. Отразено е, че семейството на В. А. е тричленно, че съпругата е в напреднала бременност, че при тях ще живеят родителите на съпругата, както и че семейството наема една стоя от апартамента и сервизни помещения. По отношение на кандидата за купувач Б. П. К. е посочено, че същият е служител в МНО, че съпругата му е медицинска сестра, имат две деца и заемат една стая и сервизни помещения. Третата стая се заема от семейството на И. и П. Т., които не желаят да закупят жилището и са дали декларация жилището да бъде продадено на А.. Отбелязано е, че четвъртата стая е свободна. Това доказателство е било обсъдено и взето предвид от съда при постановяване на решението. Представените с молбата за отмяна молба вх. № 1593 от 19.06.1964 г. от Б. П. К. до Ленински районен народен съвет – София за закупуване на държавно жилище, находящо се в [населено място], [улица], мецанин; удостоверение № 3834 от 15.06.1964 г. , издадено на Б. П. К. от Ленински районен народен съвет – София; служебна бележка от 15.06.1964 г., издадена на Б. П. К. от началника на поделение на МНО и писмо № 4877 от 17.09.1964 г. на “Софжилфонд” до “Жилищно настаняване при Ленински районен народен съвет и финсов отдел при Ленински РНС, не установяват нещо различно, а само потвърждават съдържащите с в доклада на председателя на комисия по продажбата данни относно наемателите, тяхната месторабота и семейно положение, в частност за това, че един от кандидатите за купувачи е бил Б. К., офицер от МНО, чието семейство е било четиричленно. Отделно от това, тези доказателства не са и от съществено значение за изхода на делото, тъй като в преклузивния срок по чл. 7 ЗВСОНИ не е релевиран довод за нищожност на сделката поради нарушение на чл. 5, ал.4 и чл. 11 от НПЖДЖФПНС, поради което и въпросът дали на другите наематели и било предоставено равностойно жилище и дали конкуренцията между кандидат – купувачите е била разрешена съобразно посочените в наредбата изисквания, не е обсъждан от въззивния съд.
По същите съображения не може да обоснове отмяна на решението на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и представената молба Вх. № 2370 от 07.10.1965 г. за закупуване на жилището от С. М.- А. и В. К. А.. Към момента на образуване на настоящото дело за отмяна, се установи, че тази молба не се намира в кориците на делото, но е била приложена на л. 89 от първоинстанционното дело, нейното съдържание е било известно на молителите и на съда към момента на постановяване на въззивното решение, аргумент за което е, че в т.5 от становището си от 14.02.2008 г./ приложено на л. 184-185 от първоинстанционното дело/ ищците Н. М. и Д. С. изрично са посочили, че “Молба вх. № 2370 от 07.10.1965 г. от името на С. А. и вълчо А. / на л. 89/ е подписана само от В. А., но не и от С. А., поради което същата не е изявявала воля за закупуване на процесния имот, както и съгласие за оценката, т.е. заповедта за оценка не е влязло в сила, за да е законосъобразна сделката от 05.01.1967 г.”, както и че молбата е обсъдена от въззивния съд в мотивите на постановеното от него решение.
По тези съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По повод молба вх. № 3763 от 16.04.2014 г., подадена от адв. Е. П., съдът констатира, че с определение от 04.02.2014 г. по настоящото дело на същата е било определено в качеството й на особен представител на Н. В. А., назначен по реда на чл. 46, ал.6 ГПК, адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., дължимо от молителите. До настоящия момент по делото няма данни същото да е било заплатено, поради което Н. Н. М., Е. К. С., Ц. Н. М. и Н. Н. М. следва да бъдат осъдени да заплатят на адв. П. дължимото възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Н. Н. М., Е. К. С., Ц. Н. М. и Н. Н. М. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение решение № 1222 от 10.07.2012 г. по гр.д. № 1400/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което с което е оставено в сила решението от 02.11.2011 г. по гр.д. № 569/2005 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Н. Н. М., Е. К. С., Ц. Н. М. и Н. Н. М. да заплятат на адв. Е. П., с адрес [населено място], [улица], ет.4, к. 446, на основание чл. 46, ал.6 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 600/ шестотин лв./
Решението, включително и в частта за разноските, е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: