2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София 08.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 376/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. К. като пълномощник на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Д. К., против въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 21.10.2014 г. по гр.д. № 1442/2014 г. С него е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 13.08.2013 г. по гр.д. № 44457/2011 г., с което [фирма] е осъдено да предаде на [фирма] намиращата се в УПИ ХV от кв.3 по плана на [населено място], м. ”Н. О. и съседни жилищни територии”, дърводелска работилница / цех/ със застроена площ 493.50 кв.м, представляваща сграда- цех от 294.70 кв.м, и апартамент- офис на две нива от 198.80 кв.м, като на първо ниво е разположен офис, състоящ се от две офис- помещения, коридор и тоалетен възел, стая със санитарен възел, тоалетни и помощни помещения, а на второ ниво е разположена жилищна част , състояща се от четири спални, дневна, столова с кухненски бокс, две бани с тоалетни, два склада/ килера/ и две покрити тераси, като е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху дворното място.
Жалбоподателят поддържа оплакване за недопустимост на обжалваното въззивно решение и потвърденото с него решение на Софийски районен съд, като твърди, че първоинстанционното решение е постановено в производство по допълване на решението – чл. 193 ГПК/ отм./ по молба, подадена след изтичане на едномесечния преклузивен срок. Счита за неправилно становището на въззивният съд, че с определението си от 30.05.2011 г. Софийски градски съд е разделил производството по делото и е изпратил иска по чл. 108 ЗС за разглеждане на районния съд, който е родово компетентен.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се повдигат два въпроса, по които се иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване: прекратява ли се висящността на процеса по отношение на неразрешената част от спора с изтичането на срока за подаване на молба за допълване на решението и може ли производството да продължи, ако не е предявен нов иск; След изтичане на срока за допълване на решението допустимо ли е съдът да се произнесе по неразрешената част от спора, без страната да е предявила нов иск. Твърдението на касатора е, че тези въпроси са обуславящи изхода на делото и са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касация не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 1314/07 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба от [фирма], с която против [фирма] са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен на 05.10.2005 г. с нотариален акт № 10, т.VІІІ, нот. дело № 1117/05 г., и иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху недвижимия имот, предмет на продажбата – дворно място и построената в него дърводелска работилница/ цех/. С решение № 146 от 17.02.2009 г. по гр.д. № 1314/07 г. на Софийски градски съд искът по чл. 87, ал.3 ЗЗД е отхвърлен. В това решение липсва произнасяне както в мотивите, така и в диспозитива, по иска по чл. 108 ЗС. С решение № 1534 от 07.12.2009 г. по гр.д. № 1253/09 г. на Софийски апелативен съд първоинстанционното решение е отменено и е постановено друго, с което договорът за покупко- продажба е развален. Въззивният съд също не се е произнесъл по иска по чл. 108 ЗС. Въззивното решение е потвърдено с решение № 29 от 13.04.2011 г. по т.д. № 396/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о.
На 11.05.2011 г. процесуалният представител на [фирма] е подал молба до Софийски градски съд за постановяване на допълнително решение с произнасяне на иска по чл. 108 ЗС. С определение от 30.05.2011 г. на Софийски градски съд е приел, че съобразно правилата на родовата компетентност, искът по чл. 108 ЗС е подсъден на Софийски районен съд, прекратил е производството пред себе си и е изпратил делото на компетентния съд. С решение № І-37-87 по гр.д. № 44457/2011 г. на Софийски районен съд искът по чл. 108 ЗС е уважен, като [фирма] е осъдено да предаде на [фирма] владението върху дърводелската работилница / цех/ със застроена площ 493.50 кв.м, състояща се от сграда- цех от 294.70 кв.м и апартамент- офис на две нива от 198.80 кв.м, без дворното място.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК процесуалноправни въпроси, тъй като те са от значение при преценката за допустимостта на обжалвания съдебен акт, за която съдът е длъжен да следи и служебно. Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 21.10.2014 г. по гр.д. № 1442/2014 г.
УКАЗВА на касатора [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 509 лв. и в същия срок да представи доказателства за това в деловодството на съда, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: