О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 913
София, 10.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1992/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. Г. като пълномощник на Г. Ц. П., Т. Г. М., М. Г. П., А. Г. М., Х. В. М., С. А. М. и Г. А. М. против решение № 634 от 21.10.2009 г. по гр.д. № 513809 г. на Врачанския окръжен съд. С него е отменено решение № 416 от 20.05.2009 г. по гр.д. № 2353/06 г. на Врачанския районен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Г. Ц. П., Т. Г. М., М. Г. П., А. Г. М., С. А. М., Т. А. М. и Г. А. М. против М. И. К., Ц. И. Ц., Д. М. Г., Г. П. П., В. П. К., П. П. М., П. П. В. и В. П. Д. иск за установяване, че възстановеният с решение № 310 от 14.10.1996 г. на ВК В. земеделски имот – ливада с площ 6.447 дка в м. ”Г.” в землището на [населено място] е на наследниците на Г. М. П., а не на наследниците на Мито П. П..
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е зачел силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 2703/96 г. на Врачанския районен съд, поради което е достигнал до неправилни изводи относно релевантни за спора факти.
В изложението към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулирани са въпросите за зачитането на силата на пресъдено нещо на решенията на съдилищата по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ и за отношението им към решенията на поземлените комисии в случай на възстановяване на един и същ имот, както и какво действие ще окаже съдебното решение, с което искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ се отхвърля, по отношение на правата на лицата, в чиято полза поземлената комисия е признала правото на възстановяване на същия имот. Позовават се на ТР № 2 от 25.06.1996 г. на ОСГК на ВС, ТР № 1/97 г. на ОСГК на ВКС и решение № 118 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 5836/07 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответниците по касация П. П. В., П. П. М., В. П. Д., В. П. К., Г. П. П., Д. М. Г., Ц. И. Ц., М. И. К. в писмен отговор изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че решение № 310 от 14.10.1996 г. на ПК- В., с което в полза на наследниците на Мито П. П. е било възстановено в съществуващи / възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху процесния имот, представляващ ливада в м. ”Г.” с площ 6.447 дка, имот № 010011 по картата на землището, е издадено при спазване на изискванията на чл. 10, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот е бил собственост на общия на страните наследодател М. П., а не на неговия син – Г. М. П.. Изводът е обоснован с това, че в емлячния регистър от 1934 г., декларациите за притежаване на непокрити земеделски имоти от 1949 г. и книгата на влезлите в ТКЗС членове от 1951 г., на името на М. П. са били записани няколко имота в м. ”Г.”, а на името на неговия син Г. П. не е имало записани имоти. Съпругата на Г. П. – Г. Ц. П. е внесла в Т. имот от 3 дка в м. ”Г.”, който й бил дарен от нейния баща Ц. П. Л.. На следващо място е посочил, че решението по гр.д. № 2703/96 г. на Врачанския районен съд, с което в полза на наследници на Г. П. е било признато право на възстановяване на собствеността върху същия имот, не може да ги легитимира като собственици и поради това, че към момента на постановяването му имота вече е бил възстановен на други лица. Освен това решението на съда по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ било постановено само въз основа на гласни доказателства.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г., ВКС е длъжен да следи служебно за нищожността или недопустимостта на обжалваното въззивно решение, включително и в случаите, когато тези пороци не са релевирани в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК като основания за допускане на касационно обжалване. Ако съществува вероятност решението да нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да допусне касационната жалба за разглеждане по същество.
В случая въззивният съд не е посочил правната квалификация на иска, но е постановил диспозитив, съответствуващ на установителен иск за собственост по чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./, като е признал за установено, че процесният имот, възстановен с решение № 310/ 14.10.1996 г. на ПК-В. – ливада с площ 6.447 дка в м. ”Г.”, имот № 01001 е собственост на наследниците на М. П., а не на наследниците на Г. П.. В съдебно заседание на 12.02.2007 г. пълномощникът на ищците е направил уточнение на петитума на предявения иск в смисъл, че се иска да бъде установено, че Мито П. П. не е бил собственик на процесния имот, а собственик е бил Г. М. П.. Така уточненият петитум съответствува на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, който има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост на земеделската земя към момента на кооперирането й и кореспондира с изложените в исковата молба обстоятелства. Като иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е бил възприет и от първоинстанционния съд, който се е произнесъл относно притежанието на правото на собственост върху процесния имот към релевантния за земеделската реституция минал момент.
С оглед на това настоящият състав намира, че са налице данни за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, което налага същото да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 634 от 21.10.2009 г. по гр.д. № 513/09 г. на Врачанския окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 лв. и представят доказателства за това в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: