О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София, 01.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5141/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Р. Л., И. Р. К., Н. Р. С., В. П. В. и Р. П. В. чрез техния пълномощник адв. Й.Р., срещу решение № 1289 от 26.06.2015 г. по гр.д. № 1368/2015 г. на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 1325 от 18.03.2015 г. по гр.д. № 14414/2014 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите субективно и обективно съединени искове против М. Р. Н., Д. П. Н. и С. М. Н. за ревандикация на 4/12 ид. части от недвижим имот, представляващ УПИ ІІ- 408 в кв. 50 по плана на [населено място], с площ на имота 823 кв.м, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което е направил необоснован извод, че ответниците са придобили имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Сочат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като същото е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за приложението на чл. 235 ГПК, за възможността правото на собственост да се погаси поради неупражняването му и за предпоставките за придобиване на право на собственост по давност.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Д. П. Н. и М. Р. Н., подаден чрез техния пълномощник адв. Д. К., изразяват становище, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.
Същото становище е изразено и в писмения отговор от ответника С. М. Н., подаден от адв. А. К..
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че касаторите и ответникът М. Р. Н. са наследници по закон на Р. Н. Я., поч. през 1989 г. С влязло в сила решение по гр.д. № 10913/2001 г. на Варненския районен съд е било допуснато извършването на съдебна делба между тях по отношение на недвижим имот, представляващ УПИ ІІ- 408 в кв. 50 по плана на [населено място], ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда, при права 21/36 ид. части в общ дял за М. Н. и съпругата му Д. Н., 3/ 36 ид. части за М. Н. на собствено основание / наследяване/, по 3/ 36 ид. части за И. Р. К., Н. Р. С. и Н. Р. Л., и по 1/36 ид. част за П. В. В., В. П. В. и Р. П. В.. С решение от 06.06.2014 г. по същото дело, влязло в сила на 01.07.2014 г., допуснатият до делба имот е изнесен на публична продан.
Не е било спорно по делото, че по наследяване от своя баща М. Н. е придобил 1/12 ид. част от имота, а по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен през 1994 г., е придобил още 7/12 ид. части, прехвърлени му от неговата майка В. Я.. През 2009 г., т.е., преди предявяване на иска за делба, същият се е снабдил се с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за останалите 4/12 ид. части от имота. На 25.03.2009 г. М. Н. и съпругата му Д. Н. прехвърлили имота на сина си С. М. Н., като си запазили пожизнено правото да го ползват.
Въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение по допускане и по извършване на делбата не е противопоставимо на приобретателя С. Н., тъй като същият е придобил имота преди предявяване на иска за делба и не е бил конституиран като страна по делбеното дело. Поради това е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства относно упражняваното от праводателите му владение върху имота и е направил извод, че към 2009 г. същите се легитимират като собственици на целия имот, след като са придобили по давност притежаваните от останалите наследници на Р. Я. общо 4/12 ид. части. Съдът е приел, че след сключената през 1994 г. прехвърлителна сделка М. Н. е започнал да осъществява владение върху целия имот, като променил намерението си и започнал да държи идеалните части на сестрите си за себе си. Установил се със семейството си да живее в къщата, извършвали ремонти, стопанисвали двора, като никой от останалите наследници не е имал претенции за къщата. Оттук съдът е направил извод, че към 2009 г. процесният имот е бил собственост на М. и Д. Н., поради което сключената от тях разпоредителна сделка е породила вещнопрехвърлително действие и легитимира ответника С. Н. като собственик на имота. По тези съображения съдът е отхвърлил предявения иск.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по повдигнатите в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и е мотивирал направените въз основа на тях фактически и правни изводи по спора, както изисква разпоредбата на чл. 235 ГПК. Съобразил е, че спорният имот има наследствен произход и че след смъртта на общия наследодател Р. Я. касаторите са наследили общо 4/12 ид. части, но е направил извод, че тези идеални части са придобити от ответниците М. и Д. Н. по давност в резултат на упражняваното от тях владение върху целия имот. Така формирания извод не е в противоречие с решение № 2704 от 31.12.1966 г. по гр.д. № 1962/66 г. на ВС, тъй като съдът не е приел, че правото на собственост на касаторите е погасено поради неупражняването му, а че е придобито от ответниците на оригинерно основание. Въззивният съд е изложил съображения защо приема, че наследникът М. Н. е променил основанието, на което е установил фактическа власт върху имота, и е започнал да владее целия имот за себе си, както и защо приема, че владението му е било явно, спокойно и непрекъснато в продължение на установения от закона давностен срок. Правилността на тези изводи не може да бъде проверена в производството по допускане на касационно обжалване, тъй като евентуалните пороци на въззивното решение, съставляващи основания за касирането му по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК, не се обхващат от основанията за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят разноски за тази инстанция както следва: на М. Р. Н. и Д. П. Н. в размер общо на 1 000 лв. , и на С. М. Н. в размер също на 1 000 лв., съобразно заявеното от ответниците искане в подадените отговори на касационната жалба и приложените към тях Договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 17.09.2015 г., сключен с адв. К. – за Д. и М. Н., и Договор за правна защита и съдействие серия Б № 229834 от 17.09.2015 г., сключен с адв. К. – за ответника С. М. Н..
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1289 от 26.06.2015 г. по гр.д. № 1368/2015 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Р. Л., И. Р. К., Н. Р. С., В. П. В. и Р. П. В. да заплатят на М. Р. Н. и Д. П. Н. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 1 000 /хиляда / лв.
ОСЪЖДА Н. Р. Л., И. Р. К., Н. Р. С., В. П. В. и Р. П. В. да заплатят на С. М. Н. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 1 000/ хиляда/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: