О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София, 30.01.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 6363/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1562 от 22.07.2014 г. по гр.д. № 510/2014 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решението на Софийски градски съд от 25.11.2013 г. по гр.д. № 12131/2012 г., с което е отхвърлен предявеният от Н. Н. Б. против Н. Н. С. иск с правно основание чл. 30 ЗН.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Н. Б. чрез нейния пълномощник адв. Р. А.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Искането на жалбоподателката за допускане на решението до касационно обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, съответно – които са разрешавани противоречиво от съдилищата. Поставени са следните въпроси: 1/ Трябва ли вещите по чл. 12, ал.1 ЗН да се вземат предвид при образуване на наследствената маса; 2/ Длъжен ли е съдът служебно да допуска доказателства при иск за възстановяване на запазена част, накърнена поради направено дарение, с оглед установяване масата по чл. 31 ЗН; 3/ Може ли съдът да основе решението в разрез с приетите от него за установени обстоятелства по делото; 4/Вътрешното противоречие между отделните правни изводи в мотивите на съдебното решение представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила.
В писмения си отговор на касационната жалба ответницата по касация Н. Н. С. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Страните по делото са наследници по закон на Н. Ф. С., техен баща, починал на 26.03.2010 г. Твърдението на ищцата е било, че същият е дарил на ответницата Н. С. сумата 50 000 евро и това дарение накърнява нейната запазена част от наследството на посоченото лице.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че общият наследодател е дарил на дъщеря си Н. С. сумата 50 000 евро, като част от нея в размер на 42 320 евро е била преведена по банков път. За да прецени дали така направеното дарение накърнява запазената част на ищцата, въззивният съд е указал на страните да посочат имуществото, което е принадлежало на наследодателя им към момента на смъртта му, като представят и съответните доказателства за това. С молба – уточнение от 27.03.2014 г. ищцата е посочила, че към момента на откриване на наследството Н. С. е притежавал право на собственост изцяло или върху идеални части по отношение на общо 6 недвижими имота, подробно индивидуализирани в молбата, имал е парични средства в лева и в евро по няколко сметки в различни банки, както и публични задължения на обща стойност 1 428.78 лв. В подкрепа на твърденията си е представила съответни писмени доказателства.
След преценка на събраните доказателства въззивният съд е приел, че към момента на смъртта си наследодателят е притежавал недвижими имоти на обща стойност 235 510 лв. според приетото по делото заключение на съдебно- техническата експертиза. Към тази сума съдът е прибавил средствата по банковите влогове в размер общо на 13 011.26 лв. Приспаднал е задълженията в размер на 1 427.78 лв. и така е определил, че стойността на чистата наследствената маса / свободното имущество/ е 247 093.54 лв. Към тази стойност е прибавил левовата равностойност на дарените на ответницата 50 000 евро, възлизаща на сумата 97 791. 50 лв. По този начин е определил, че стойността на наследствената маса по чл.31 ЗН е в размер на 344 885 лв., поради което запазената част на ищцата, определена по правилото на чл. 29, ал.1 ЗН, е на стойност 114 961.67 лв. От чистото имущество на стойност 247 093.54 лв. ищцата получава по наследяване половината, която възлиза на стойност 123 546.77 лв. и надхвърля стойността на нейната запазена част. Оттук е направил извод, запазената част на ищцата от наследството на Н. С. не е накърнена и предявеният иск за намаляване на дарението се явява неоснователен.
От данните по делото се установява, че определения от въззивния съд срок никоя от страните не е направила искане за включване в наследствената маса на вещи, съставляващи обикновена покъщнина. С оглед на това настоящият състав намира, че повдигнатият от жалбоподателката правен въпрос трябва ли вещите по чл. 12, ал.1 ЗН да се вземат предвид при образуване на наследствената маса, не е обуславящ изхода на спора и в този смисъл не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК, поради което по него не следва да се допуска касационно обжалване. Имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на смъртта си и което следва да се включи в наследствената маса по чл. 31 ЗН, се посочва от страните по делото. Задължение на съда е да определи нейната стойност по указания в закона ред. Съдът няма задължение служебно да проверява и да събира доказателства за това дали наследодателят не притежава и друго имущество, което страните не сочат и за което по делото няма данни. В този смисъл са и представените с касационната жалба решение № 93 по гр.д. № 491802 г. на ВКС, І г.о. и решение № 367 от 13.03. 1984 г. по гр.д. № 2511/83 г. на ВС, І г.о. Твърдението на жалбоподателката, че цитираната съдебна практика вменява в задължение на съда служебно да събира доказателства за останалото в наследството имущество, се основава на превратно интерпретиране на мотивите на посочените решения. При внимателен прочит на същите става ясно, че и в двата случая по делото е имало доказателства и за друго имущество, предмет на друго дело за делба между страните. Това обстоятелство е мотивирало ВКС да приеме, че щом като по делото има данни и за друго имущество, независимо, че страните не са поискали то да бъде оценено и включено в масата по чл. 31 ЗН, съдът е следвало и сам да събере доказателства за неговата стойност, като назначи съдебна експертиза. Доколкото по настоящото дело няма данни общият на страните наследодател към момента на смъртта си да е притежавал и друго имущество, посочените две съдебни решения, като постановени при различна фактическа обстановка, не могат да обосноват твърдяното от жалбоподателката противоречие при разрешаване на поставените в т.1 и 2 от изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, а оттук- и основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускането на касационно обжалване.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по следващите два процесуалноправни въпроса. Доводите, с които се мотивира значението им за изхода на спора, по естеството си касаят обосноваността на постановения съдебен акт, която не може да бъде проверявана в тази фаза на касационното производство. В случая наследствената маса е определена от въззивния съд при спазване изискванията на чл. 31 ЗН, като е направена оценка на останалите в наследство недвижими имоти, към тяхната стойност е прибавена сумата по банковите влогове на наследодателя, приспаднати са задълженията, които той е имал към момента на откриване на наследството. Към получената стойност мислено е прибавена левовата равностойност на направеното от него дарение, което въззивният съд след преценка не само на писмените, но и на гласните доказателства, е приел за доказано да е в размер на 50 000 евро, както е твърдяла ищцата в исковата молба. На тази база са определени размерът на запазената и разполагаемата част от наследството на общия наследодател.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение № 1562 от 22.07.2014 г. по гр.д. № 510/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: