О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 810
София, 10.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 408/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. К. Ж. срещу решението на Софийски градски съд, постановено на 13.06.2011 г. по гр.д. № 6399/2009 г. С него е отменено решението на Софийски районен съд от 28.04.2009 г. по гр.д. № 28 419/06 г. и е постановено друго по същество на спора, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между съделителите П. К. Ж. и Р. К. Ж. по отношение на следния недвижим имот: вилна сграда, находяща се в УПИ І- 1797 от кв. 77 а по плана на [населено място], с административен адрес [улица], състояща се от първи етаж със застроена площ 74.94 кв.м, от които дневна с тераса, столова, кухня, тоалетна, антре, стълбищна площадка и входно антре, полуетаж/ втори етаж по проект/ със застроена площ 65.04 кв.м, състоящ се от три стаи, коридор, стълбищна клетка, сервизни помещения и два балкона, сутерен със застроена площ от 85 кв.м, състоящ се от три мазета, П., коридор, стълбищна клетка със застроена площ 65 кв.м, две тавански помещения в подпокривното пространство със застроена площ 65 кв.м, гараж с площ 16.50 кв.м, находящ се в северната част на сутурена на сградата, при права 5/6 ид. части за П. Ж. и 1/6 ид. част за Р. К..
В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилно приложение на материалния закон при определяне квотите на съделителите, като касаторът поддържа, че въззивният съд не е определил правилно обема на правата, които преживялата съпруга е придобила на собствено основание и по наследяване от прекратената със смъртта на другия съпруг семейна имуществена общност, а оттук и обема на правата, с които тя се е разпоредила в полза на касатора. Счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за задължението на съда да определи точно обема на правата на съделителите в съсобствеността, като съобрази дела на преживелия съпруг от прекратената съпружеска имуществена общност.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация П. К. Ж. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че недвижимият имот, предмет на производството за съдебна делба, е бил собственост на К. Р. Ж., придобит в резултат на учредено през 1958 г. в негова полза и реализирано право на строеж върху държавна земя. К. Ж. починал през 1990 г. и оставил за наследници съпруга М. Ж. и две деца – П. Ж. и Р. Ж.. На 16.08.1993 г. М. Ж. прехвърлила на своя син Р. Ж. срещу задължение за издръжка и гледане собствените си 2/6 ид. части от процесния имот, като си запазила правото на ползване върху него. С договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 26, т. ІІІ, дело № 30446/93 г. Р. Ж. прехвърлил на сестра си П. Ж. собствените си 3/6 ид. части. С договор за продажба на наследство от 24. 04. 1997 г. М. Ж. продала на Р. Ж. цялото наследство, права и задължения, останали от наследодателя К. Р. Ж., представляващи 1/6 ид. част. С нотариален акт № 6, т.І, дело № 10/ 12.05.2000 г. М. Ж. прехвърлила на Р. Ж. 2/6 ид. части от собствените си 4/6 ид. части от процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане, като си запазила правото да ползва целия имот, докато е жива.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че към момента на предявяване на иска за делба, съсобственици на имота са П. Ж. и Р. Ж.. След откриване на наследството от К. Ж. всеки от неговите наследници е придобил по 1/3 ид. част от имота. В резултат на извършените между тях прехвърлителни сделки П. Ж. се легитимира като собственик на 5/6 ид. части, а Р. Ж.- на 1/6 ид. част.
Макар и непрецизно формулиран, поставеният в допълнителната касационна жалба правен въпрос, се свежда до това чия собственост е сградата, построена през време на брака въз основа на учредено право на строеж на името на единия съпруг и как се формира обемът на правата в имот – съпружеска общност, на преживелия съпруг, когато наследява заедно с деца на починалия при действието на СК от 1985 г. този въпрос е обусловил изхода на делото, поради което осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК. В първата си част въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, видно от представеното с касационната жалба решение № 865 от 30.12.2005 г. по гр.д. № 628/05 г. на ВКС, І г.о., в което е прието, че правото на собственост върху сграда, построена въз основа на надлежно учредено право на строеж, се придобива от момента на завършването й в степен груб строеж и след като това е станало през време на брака, сградата е в режим на съпружеска имуществена общност. Поради въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 13.06.2011 г. по гр.д. № 6399/2009 г.
УКАЗВА на касатора Р. К. Ж. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 лв. и в същия срок представи доказателства за това в деловодството на съда, като при неизпълнение на това указание касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: