О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1094
София, 17.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 8 ноември 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1170/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 272 от 21.05.2010 г. по в.гр.д. № 932/09 г. на Пазарджишкия окръжен съд е отменено решение № 91 от 16.10.2008 г., допълнено с решение № 311 от 11.08.2009 г. по гр.д. № 882/07 г. на Районен съд Пещера, в частта, с която е допусната съдебна делба на дворно място, съставляващо УПИ V- 1732 в кв. 112 по плана на [населено място] и в частта, с която е допусната до участие в делбата на масивна сграда – хотел заедно с общите части на сградата, Л. Н. Б. и в отменената част е постановено друго, с което е отхвърлен искът за делба на дворното място и по отношение на Л. Н. Б. за делба на построената в него сграда- хотел. Със същото решение е отменено решение № 91 от 16.10.2008 г. по гр.д. № 882/07 г. на Районен съд Пещера в частта, с която са определени квотите по отношение на масивната сграда- хотел на съделителите Л. В. К., Н. В. К., К. Л. Б., Е. Я. Ф. – Б., вместо което е постановено делбата на този обект да се извърши при следните права: 3/18 ид. части за Л. К., 3/18 ид. части за Н. В. К., 6/18 ид. части общо за К. и Е. Б. в режим на СИО и 6/18 ид. части за К. Л. Б.. В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Ст. В. в качеството му на пълномощник на Л. В. К. и на Н. В. К.. Касаторите считат, че в частта, с която е отхвърлен искът за делба на дворното място, съставляващо УПИ V- 1732 в кв. 112 по плана на [населено място] и в частта, с която не е допусната делба на принадлежащите на хотела избени помещения, въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Обосновават искането за допускане на решението до касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС. Формулирани са следните въпроси: когато обект на делба е самостоятелен обект от сграда в режим на етажна собственост, следва ли да се допусне делба и на съответната част от дворното място; следва ли да се допусне делба и на избено помещение, което принадлежи към самостоятелния обект на правото на собственост. Позовават се на решение № 83 от 10.11.1987 г. по гр.д. № 640/86 г. на ВС, І г.о. и решение № 313 от 05.04.2000 г. по гр.д. № 793/97 г. на ВС, І г.о.
Ответниците по касация не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
От доказателствата по делото е установено, че в сградата, построена в УПИ V – 1732 в кв. 112 по плана на [населено място] има три самостоятелни обекта на правото на собственост – апартамент, ресторант и хотел, представляващ първи и втори етажи от сградата, включващи 22 стаи, 2 бани, 4 тоалетни, едно складово помещение. Установено е и не е било спорно по делото, че целият имот – терен и сграда, са били собственост на Н. Х. К., поч. през 1965 г. От собственика през 1950 г. по реда на ЗОЕГПНС са били одържавени първия и втория етаж, състоящи се от 22 стаи, 2 бани, 4 клозета, 1 склад, заедно с цялото таванско помещение, реална част от избата и 2/3 ид. части от дворното място. Това е предметът на иска за делба, заедно с дворното място. Останалите обекти – ресторант, апартамент, останалата реална част от избата и от двора, които са били оставени на собственика, не са предмет на делото. След смъртта си Н. Х. К. е оставил за наследници В. Н. К., М. Н. Ц. и Л. Н. Б.. Не е спорно по делото, че по наследяване, реституция по ЗВСОНИ и извършени няколко разпоредителни сделки, съсобственици на хотела са наследниците на В. К. – Л. В. К. и Н. В. К., и съпрузите К. и Е. Б.. По делото има данни, че апартаментът е придобит от В. К. по завещание от Н. К. и продажба, извършена от съпругата на наследодателя Щ. К., а ресторантът е завещан от Н. К. на неговите дъщери М. Ц. и Л. Б..
При тези данни въззивният съд е приел, че в сградата е налице етажна собственост, поради което дворното място се явява обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС и не подлежи на делба. Приел е също, че избените помещения в сградата не са били заявени като предмет на делото и по отношение на тях първоинстанционният съд не се е произнесъл, още повече че като принадлежност към главната вещ същите следват собствеността върху нея.
В представеното от касаторите решение № 83 от 10.11.1987 г. по гр.д. № 640/86 г. на ВС, І г.о. е прието, че когато се допуска делба на обект в етажната собственост, до делба се допуска и припадаща му се част от земята, върху която е построена сградата.
В решение и решение № 313 от 05.04.2000 г. по гр.д. № 793/97 г. на ВС, І г.о. е посочено, че не е допустима делба на отделно помещение в сграда, щом то не е самостоятелен обект. Но ако то е принадлежност към основния обект, заедно с него съставляват самостоятелна архитектурна единица, която може да се дели.
С оглед на цитираната съдебна практика следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като се установява противоречиво разрешаване на поставените в изложението материалноправни въпроси.
Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 272 от 21.05.2010 г. по в.гр.д. № 932/09 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 лв. и представят доказателства за това в съда, като в противен случай касационната им жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: