О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 990
София, 25.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 18 октомври 2011 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1743/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] чрез адв. Б. Б. против решение № 794 от 05.06.2009 г. по в.гр.д. № 279/09 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е обсъдил възражението за недопустимост на предявения установителен иск за собственост поради липса на правен интерес от воденето му и не е зачел силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение № 1019 от 17.07.2007 г. по гр.д. № 951/05 г. на ВКС, с което било отречено правото на собственост на праводателите на ищеца.
В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като съдържа произнасяне по материалноправен въпрос, който е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитието на правото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Формулиран е въпросът може ли едно лице да придобие по производен начин право на собственост или друго вещно право от прехвърлител, който не притежава това вещно право, само поради това, че това лице не е участвувало в процеса, в който с влязло в сила решение е отречено правото на собственост на праводателя му. Позовава се на решение № 2530 от 30.12.2004 г. по гр.д. № 2254/ 2003 г. на ВКС, ІV го..; решение № 200 от 22.06.2005 г. по гр.д. № 184/2005 г. на 5-членен състав на ВКС; решение № 598 от 26.08.2005 г. по гр.д. № 2220/03 г. на ВКС, ІV го., решение № 627 от 12.07.2006 г. по гр.д. № 235/07 г. на ВКС, ІV г.о и решение № 1819/06 от 17.08.2007 г. по гр.д. № 951/05 г. на ВКС, ІV г.о., които прилага.
Ответникът по касация [фирма] със седалище в [населено място], не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 3532 от 16.12.2009 г. по гр.д. № 5934/08 г. на Варненския районен съд, с което е признато за установено по отношение на [фирма], че [фирма] [населено място] е собственик на 1180 кв.м. ид. части от недвижим имот, находящ се в [населено място], м. “Н. тарла”, съставляващ имот № 10135.73.15 по кадастралната карта на ПЗ ”Планова”. Прието е за установено, че имотът се владее от ищеца, поради което предявеният установителен иск за собственост е допустим.
Въззивният съд е мотивирал своето решение по съществото на спора при условията на чл. 272 ГПК чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение, включително и по въпроса за обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д. № 298/01 г. на Варненския районен съд, с което е разрешен спор за собственост на процесния имот между [фирма] и Й. Т., И. И. и други физически лица.
Установено е по делото, че с нотариален акт № 59, т.І, дело № 507 от 29.12.1999 г. Й. П. Т. и И. Т. И. са признати за собственици на основание реституция по ЗСПЗЗ на недвижим имот с площ 4 365 кв.м в м.”Н. търла”, съставляващо имот пл.№ 196 по КП “Промишлена зона Планова”, идентичен с имот пл.№ 1196 , след което с нотариален акт № 86, т.ІV, дело № 508 от 29.12.1999 г. продали на С. Н. С. 1 480 ид. части от този имот. С нотариален акт № 78, т.І, дело № 65/2000 г. С. Н. продал на Л. Д. Н. 300 ид. части от имота. С нотариален акт № 42, н.ІІІ, дело № 408/25.11.2003 г. Н. С. Н. /наследник на починалия през 2001 г. С. Н. С./ дарил на Р. С. К. останалите му в наследство 1 180 ид. части. От своя страна Р. К. се разпоредил с тях в полза на [фирма] с договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 98, т.VІ, дело № 905 от 27.12.2006 г.
С влязло в сила решение № 1019/06 от 17.07.2007 г. по гр.д. № 951/05 г. на ВКС, ІV г.о. след отмяна на въззивното решение е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Й. П. Т., И. Т. И., Л. Д. Н., Й. А. Н. и Т. И. И., че [фирма] е собственик на имот пл.№ 196 по кадастралния план на ПЗ” Планова”, [населено място], идентичен с имот пл.№ 1196 по помощния кадастрален план. С. Н. С. е бил конституиран по реда на чл. 117 ГПК/ отм./ като ответник по това дело, но с определение от 18.06.2002 г. производството по отношение на него е било прекратено. С оглед на това въззивният съд е приел, че решението по цитираното дело е непротивопоставимо на ищеца [фирма], тъй като праводателят на неговия праводател е придобил имота преди образуване на гр.д. 298/01 г. на Варненския районен съд му и не е бил страна в производството по делото, поради което не е обвързан от силата пресъдено нещо на решението, с което в отношенията между първоначалните прехвърлители Й. П. Т. и И. Т. Т. от една страна и [фирма] от друга е прието, че дружеството е собственик на имота. Само поради неоснователността наведеното от касатора възражение за пресъдено нещо е приел, че активната материалноправна легитимация на ищеца не е оборена и е уважил предявеният против касатора иск.
Изложените от въззивния съд решаващи съображения за уважаване на иска очертават като съществен за изхода на делото поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос може ли да се придобие по производен начин право на собственост или друго вещно право от прехвърлител, който не притежава това вещно право, само поради това, че приобретателят не е участвувал в процеса, воден срещу неговия праводател. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като този въпрос има значение за точното прилагане на закона.
Не са налице останалите сочени от касатора основания за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като представените с касационната жалба решения на ВКС, макар и постановени по спорове за собственост между [фирма] и други лица относно, не третират този въпрос.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 794 от 05.06.2009 г. по в.гр.д. № 279/09 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя [фирма] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 361.30 лв. и представи доказателства за това в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: