О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 03.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 696/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Н. П. чрез нейния пълномощник адв. Н. Р., против решение № 246 от 05.06.2012 г. по в.гр.д. № 390/2012 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани две групи правни въпроса, за които се твърди, че са обусловили изхода по делото. Първата група включва въпросите: нищожно ли е изцяло саморъчно завещание, в което описаните недвижими имоти не са точно индивидуализирани – не са посочени границите им, липсват данни за тяхното местонахождение/населено място, улица, парцел, пл.номер на имота и пр/, не е посочено местонахождението на имотите в сградата, няма точна характеристика на имота и индивидуализация съгласно одобрен архитектурен проект и документите за собственост, не са изписани словом цифрите, които са от значение за предмета на акта; нищожно ли е изцяло саморъчно завещание, в което конкретно описаните недвижими имоти се намират в сграда, която е била в процес на строеж, без покрив и дограма, поради което тези имоти не са съществували като обекти на правото на собственост; ако в тази част завещателните разпореждания са нищожни, влияе ли тази нищожност на останалите завещателни разпореждания. Вторият въпрос е влияе ли на действителността на завещателните разпореждания обстоятелството, че никой от законните наследници не е спазил и изпълнил волята на наследодателя относно завещаните имущества. Жалбоподателката сочи, че по тези въпроси липсва съдебна практика, поради което произнасянето на касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация П. П. П., действащ чрез своя пълномощник адв. Г. Б., изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по формулираните от жалбоподателката правни въпроси.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 144 от 27.01.2012 г. по гр.д. № 3142/09 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Н. П. против П. П. П. иск за установяване правото на собственост на ищцата върху 1/8 ид. част от следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 56784.525.77, находящ се в [населено място], [улица], с площ 14 605 кв.м, урбанизирана територия, ниско застрояване- до 10 м., по кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2009 г., ведно с построените в него сграда с идентификатор 56784.525.77.1 със застроена площ 57 кв.м, на два етажа, с промишлено предназначение; сграда с идентификатор 56784.525.77.2 с площ 43 кв.м, на един етаж, с промишлено предназначение и сграда с идентификатор 56784.525.77.3 с площ 8 кв.м, на един етаж, с промишлено предназначение.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните по делото са наследници по закон на П. С. П., поч. на 02.03.2000 г. Ищцата, жалбоподател в настоящото производство- С. Н. П., е негова съпруга, а ответникът П. П. П. – негов син. Наследодателят е оставил още двама наследника по закон – К. П. П. и С. П. П. – негови деца. Установено е по делото и не е било спорно между страните, че на основание наследство от П. П. П. /дядо/ и реституция, наследодателят П. С. П. е бил собственик на ? ид. част от процесния недвижим имот.
Със саморъчно завещание от 27.02.2000 г. П. С. П. завещал на ответника следните имоти: магазин от 323.20 кв.м на две нива в сградата на [улица], апартамент “Е” на третия жилищен етаж от същата сграда с площ 155.20 кв.м, офис І на първи жилищен етаж на същата сграда от 156.70 квм., апартамент в [населено място], [улица]- ІІІ етаж, лек автомобил “Форд Фиеста” с рег. № РВ 9915. На дъщеря си С. П. завещал офис ІV на първи жилищен етаж от 107.90 кв.м. в сградата на [улица], апартамент ”В” на втория етаж от същата сграда от 111.20 кв.м, правата си в магазин на [улица]и лек автомобил “Фолсваген Голф”. На дъщеря си К. П. завещал апартамент “Г”- втори жилищен етаж от същата сграда от 120.80 кв.м и магазин в [населено място], [улица]. На З. П. / майка на ответника П. П./ завещал магазин “Г” от същата сграда. Останалото си имущество наследодателят П. С. П. завещал на децата си поравно.
Това завещание е било оспорено от жалбоподателката С. П. с възражение, че то е недействително на няколко основания: поради това, че не е написано и подписано от завещателя; че обектите в него не са били индивидуализирани, както и че не са били възникнали към момента на съставянето му; че в текста на завещанието има зачертаване, подчертаване, поправки и добавки; че към момента на съставянето му завещателят не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си поради влошено здравословно състояние и влияние на лекарства; поради това, че след смъртта на П. наследниците му не са спазили волята на завещателя и са постигнали споразумение за делба на имуществото, а в периода 2001-2007 г. са се разпоредили с голяма част от имотите.
Тези възражения са намерени за неоснователни от въззивния съд. Прието е, че от заключението на съдебно – графичната експертиза се установява по безспорен начин, че ръкописният текст и подписът за “завещател” в саморъчното завещание са изпълнени от П. С. П.. Зачеркванията, поправките и добавките в него са написани с една и съща синя на цвят химикалена паста. Съдът е посочил, че дори и да се приеме, че последните два реда от завещанието са дописани след датата на съставянето му, това би се отразило на действителността на този завет, направен в полза на З. П., но не и на останалите завещателни разпореждания, респ. на правата на ответника. На следващо място съдът е приел, че в текста на завещанието е посочена датата, на която е съставено, поради което е спазено и това изискване на чл. 25, ал.1 ЗН. Доводът за нищожност на завещанието поради това, че към момента на съставянето му голяма част от имотите в сградата в [населено място], [улица] не са били построени и не са съществували като самостоятелен обект на правото на собственост, е намерен за неоснователен по съображения, че дори тези обекти да не са съществували, това би се отразило на действителността на завещателните разпореждания относно тези имоти, но не и относно процесния, който се намира на [улица]и който е в обхвата на останалото имущество, разпоредено между децата на наследодателя с универсално по своя характер завещание. Съдът е намерил за неоснователно и възражението, че към момента на съставяне на завещанието завещателят П. не е разбирал свойството и значението на постъпките си, като е посочил, че от показанията на разпитаните по делото свидетели и от заключението на комплексната съдебно- медицинска експертиза не се установяват данни за помрачено съзнание, краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието или деменция, както и нарушения в мисловния процес като разкъсаност, паралогичност и пр. в текста на завещанието. Към момента на съставянето му завещателят е бил със запазена годност да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си, въпреки претърпяната травма гръбначно- мозъчна травма и появилото в резултат на нея ново заболяване- пареза на червата. На последно място съдът е посочил, че завещанието не е нищожно и поради това, че след смъртта на завещателя наследниците не са спазили волята му, постигайки споразумение за делба на имуществото и отчуждавайки част от имотите на наследодателя, тъй като в Закона за наследството не е предвидено такова основание за недействителност.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по първата група от поставените от жалбоподателката правни въпроси. Следва да се посочи, че от тях главно значение за изхода на спора има третият въпрос, който се свежда до това дали когато с едно завещание са направени няколко завещателни разпореждания, които имат за предмет различно имущество, недействителността на някое от завещателните разпореждания води до нищожност на завещанието като цяло. Не може да се сподели твърдението на жалбоподателката, че по този въпрос липсва съдебна практика. В редица решения на ВКС е застъпено становището, че завещанието е едностранна правна сделка и по силата на чл. 44 ЗЗД правилата за договорите намират съответно приложение към него. В съдебната практика и в правната доктрина няма колебание, че завещанието може да съдържа няколко разпореждания, които, макар и направени с един акт, могат да имат различен предмет и в този смисъл да бъдат независими едно от друго. С оглед на това се приема, че по аргумент от чл. 26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни завещателни разпореждания не води до нищожност и на останалите разпореждания, ако съобразно конкретните обстоятелства може да се приеме, че завещанието би било направено и без недействителните му части. В този смисъл решение № 855 от 11.12.2010 г. по гр.д. № 1497/09 г. на ВКС, І г.о. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос е в съответствие с тази практика.
Въпросите нищожно ли е изцяло саморъчно завещание, в което описаните недвижими имоти не са точно индивидуализирани и нищожно ли е изцяло саморъчно завещание, в което конкретно описаните недвижими имоти се намират в сграда, която е била в процес на строеж, без покрив и дограма, поради което тези имоти не са съществували като обекти на правото на собственост, не са обуславящи изхода на делото. Те касаят направените със саморъчното завещание частни завещателни разпореждания, които имат за предмет вещи, различни от имота, предмет на настоящия спор за собственост.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по въпроса влияе ли на действителността на завещателните разпореждания обстоятелството, че никой от законните наследници не е спазил и изпълнил волята на наследодателя относно завещаните имущества. Въпросът е некоректно формулиран, тъй като, зададен по този начин, предполага, че завещателят е възложил на облагодетелстваните от завещанието лица да извършат или да се въздържат от извършването на определено действие / клауза за тежест/, докато в действителност такова волеизявление липсва в обсъжданото завещание. Освен това въпросът е и вътрешно противоречив, защото очевидно за спазване и изпълнение на волята на наследодателя е мислимо да се говори само ако завещанието е действително и е породило правно действие.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 246 от 05.06.2012 г. по в.гр.д. № 390/2012 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: