О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София, 29.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2894/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 68 от 14.02.2012 г. по в.гр.д. № 994/2012 г. на Плевенския окръжен съд е отменено решение № 87 от 10.08.2012 г. по гр.д. № 5/2012 г. на Районен съд – Никопол и вместо него е постановено друго, с което е оставен без разглеждане като процесуално недопустим установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, предявен от Потребителна кооперация “ Обединение”- [населено място], обл. П., против М. В. Д., П. В. Д., М. П. К. и В. Т. К., за признаване за установено, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти: магазин за промишлени стоки с прилежащ склад, с обща площ 65 кв.м, и магазин за дрехи с прилежащ склад, с обща площ 65 кв.м, находящи се на първия етаж от двуетажна нежилищна сграда, построена в УПИ …, кв.1 по плана на [населено място], общ. Г., с площ 2 725 кв.м, ведно със съответните 47.63% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж и е прекратено производството по делото; отхвърлен е като неоснователен предявеният от ПК ” О.”- [населено място], против Й. П. Д. иск за ревандикация на описаните по – горе обекти, отхвърлен е като неоснователен искът на ПК” О.”за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 139, т.VІІ, дело № 1188/2011 г. на нотариус Д. Д. и е оставен без разглеждане като процесуално недопустим искът за отмяна на нотариален акт за покупко- продажба № 180, т.І, дело № 143/2009 г. на съдията по вписванията.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от ПК ”О.”, представлявано от председателя на управителния съвът Р. М., чрез адв. Р. М.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателат поддържа, че решението на въззивната инстанция противоречи на основното начало на гражданския процес, задължаващо съда да реши спора според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия разум.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне на касационната инстанция по въпроса за колизията между въздигнатото в чл. 17 от Конституцията на Република България основно право на гаранция и защита на частната собственост и практиката на съдилищата по приложението на чл. 435 и чл. 496 ГПК относно ограничената възможност за обжалване и отмяна на незаконосъобразните действия на съдебните изпълнители, който въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Й. П. Д., М. В. Д., П. В. Д., В. Т. К. и М. Т. К. изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на предявените от ПК ”О.”- [населено място] искове за собственост са два недвижими имота – магазин за дрехи с прилежащ склад, с обща площ 65 кв.м и магазин за промишлени стоки с прилежащ склад, с обща площ 65 кв.м., находящи се в двуетажна нежилищна сграда, построена в УПИ … в кв. 1 по плана на [населено място], общ. Г..
От фактическа страна по делото е установено, че с Постановление за възлагане на недвижим имот от 03.07.2008 г. по изп.д. № 20088160400023/2008 г. на частен съдебен изпълнител И. К., магазинът за промишлени стоки с прилежащ склад е бил възложен на обявения за купувач от публична продан М. П. К., а с Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.06.2008 г. по същото дело на М. В. Д. е възложен магазинът за дрехи с прилежащия към него склад.
Изпълнително дело № 20088160400023/2008 г. на частен съдебен изпълнител И. К., е образувано по молба от 22.02.2008 г. на взискателите В. М. Н. и [фирма] въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание невлязло в сила осъдително въззивно решение № 272 от 18.12. 2007 г. по в.т.д. № 259/07 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което РПК ”О.”- [населено място] е осъдено да заплати на В. М. Н. на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата 115 878.71 лв.
С решение № 425 от 16.06.2008 . по т.д. № 132/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., това въззивно решение е било отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд.
При новото разглеждане Великотърновския апелативен съд е постановил решение № 224 от 16.10.2008 г. по в.гр.д. № 354/08 г., с което е потвърдил решението на Плевенския окръжен съд от 18.04.2007 г. по гр.д. № 85/05 г., с което предявеният от В. М. Н. против ПК” О.” иск за сумата 115 878.71 лв. е бил отхвърлен.
По молба от 18.06.2008 г., подадена от ПК ”О.” частният съдебен изпълнител е постановил спиране на изпълнителното производство, като в постановлението е посочил, че спирането не засяга придобитите от трети лица права. С постановления от 27.06.2008 г. и от 03.07.2008 г. частният съдебен изпълнител е възложил процесните недвижими имоти съответно на М. Д. и на М. К..
Възлагането е било обжалвано от ПК ” О.” и с решение от 30.09.2008 г. по ч.гр.д. № 645/08 г. на Плевенския окръжен съд жалбите са били оставени разглеждане като процесуално недопустими.
Решението на Великотърновския апелативен съд по в.гр.д. № 354/08 г., постановено при повторното разглеждане на делото, с което е било потвърдено решението на Плевенския окръжен съд от 18.04.2007 г. по гр.д. № 85/05 г., с което предявеният от В. М. Н. против ПК” О.” иск за сумата 115 878.71 лв. е бил отхвърлен, е влязло в сила на 11.12.2008 г., след като публичната продан е приключила окончателно.
Изложените обстоятелства са дали основание на ищеца да твърди, че ответниците не са придобили правото на собственост върху спорните имоти, тъй извършените от частния съдебен изпълнител действия по възлагането им са нищожни поради това, че решението, въз основа на което е бил издаден изпълнителния лист, е било отменено от ВКС и частният съдебен изпълнител е следвало да прекрати производството по изпълнителното дело, както и че към момента на възлагане на имотите изпълнителното дело е било спряно въз основа на издадена на ищеца обезпечителна заповед.
Изводът си за неоснователност на иска за собственост въззивният съд е обосновал с това, че разпоредбата на чл. 496, ал.3 ГПК изрично забранява оспорване на публичната продан по исков ред, освен на предвидените в същата норма основания- когато в проданта е участвало лице, което не е имало право да участва и когато имотът е възложен на лице, което не е платило цената, каквито по настоящото дело не са релевирани. Посочил е, че процесуалният закон не е предвидил възможност по исков ред да се обявявава нищожност на изпълните действия на основания, извън посочените в чл. 496, ал.2 ГПК основания. По тези съображения и с оглед разпоредбата на чл. 496, ал.2 ГПК в редакция преди изменението в ДВ бр. 49/2012 г., съгласно която от деня на възлагането купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, е заключил, че ответницата Й. Д., която е частен правоприемник на купувачите от публичната продан М. Д. и Р. К., владее имота на правно основание и предявеният против нея иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен.
Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е обосновано от касатора с необходимостта да се разреши колизията между въздигнатото в чл. 17 от Конституцията на Република България основно право на защита от закона на частната собственост и формираната съдебна практика по приложението на чл. 435 и чл. 496 ГПК, относно ограничената възможност за обжалване и отмяна на незаконосъобразните действия на съдебните изпълнители. По естеството си това не е правен въпрос, разрешен от въззивния съд, не е и твърдение за създадена при неточно тълкуване на закона съдебна практика, а за противоконституционност на разпоредбите на чл. 435 и чл. 496, ал.2 ГПК. Въпросът обаче дали нормите на чл. 435 и чл. 496, ал.2 ГПК противоречат на чл. 17 от Конституцията, като ограничават защитата на правото на собственост на длъжника по изпълнението, не може да бъде разрешен по пътя на тълкуването им от касационната инстанция, а по предвидения за това ред. Формираната съдебна практика по приложението на чл. 496, ал.2 ГПК, според която публичната продан може да бъде оспорвана по исков ред само на изрично посочените основания, съответства на съдържанието на правната норма, която е императивна и не може да бъде тълкувана разширително.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 68 от 14.02.2012 г. по в.гр.д. № 994/2012 г. на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: