О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 01.07.2013
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1996/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. М. срещу въззивното решение, постановено от Окръжен съд – Монтана на 01.10.2012 г. по в.гр.д. № 211/2012 г. В жалбата са навадени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните процесуалноправни въпроси: 1/ следвало ли е районният съд да остави исковата молба без движение, с оглед наведените от ищцата твърдения за наличие на спор за материално право и заявеното правно основание, за уточняване на правната квалификация – кой момент се иска установяване на правото на собственост, и едва след отстраняване на тази нередовност да направи преценка за наличие на правен интерес от предявения иск; 2/ задължен ли е съдът при преценка за наличие на правен интерес служебно да събира доказателства; 3/ след като районният съд служебно е конституирал наследниците на починалата преди предявяване на иска страна като ответници, правилно ли е прекратил производството по отношение на тях или е следвало да остави исковата молба без движение с указания ищецът да посочи наследниците, на които да бъде връчен препис от исковата молба. Счита, че тези въпроси са от съществено значение за изхода на делото и за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касация изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Районен съд – Монтана, постановено на 28.02.2012 г. по гр.д. № 198/2010 г. С него е прекратено производството по делото в частта по иска на М. Г. М. против М. П. В., М. Ц. П., Г. К. С., А. М. П., З. М. Г., П. М. Ц. и М. Г. К. за установяване правото на собственост на ищцата върху нива от 5.00 дка, VІ категория, находяща се в м. “Б. дол” в землището на [населено място], обл. М., а по отношение на ответниците А. П. П. и Н. Г. М. искът е отхвърлен.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която производството по делото е било частично прекратено по отношение на част от ответниците, въззивният съд е приел, че с исковата молба ищцата М. М. е насочила иска си срещу пет лица, три от които са били починали още преди предявяване на иска- Г. К. С., М. Ц. П. и М. П. В.. С разпореждане от 06.10.2010 г. първоинстанционният съд служебно конституирал като ответници по делото техните наследници, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон, тъй като с починалите преди предявяване на иска ответници не е възникнало валидно процесуално правоотношение и поради това разпоредбата на чл. 227 ГПК, уреждаща правоприемството в процеса, е неприложима.
В частта, с която искът за собственост против останалите двама ответници А. П. П. и Н. Г. М. е бил отхвърлен, въззивният съд е намерил решението за правилно по съображения, че нито в първоначалната искова молба, нито в последващото уточнение ищцата не е посочила на какво основание счита, че е собственик на претендирания имот и не го е описала с границите му към релевантния за спора по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ минал момент. Решенията на ОСЗГ, на които се позовала, не сочат на завършена процедура по възстановяване на собствеността върху заявения земеделски имот.
Поставените от жалбоподателката въпроси следвало ли е районният съд да остави исковата молба без движение, с оглед наведените от ищцата твърдения за наличие на спор за материално право и заявеното правно основание, за уточняване на правната квалификация – кой момент се иска установяване на правото на собственост, и едва след отстраняване на тази нередовност да направи преценка за наличие на правен интерес от предявения иск, и задължен ли е бил съдът при преценка за наличие на правен интерес служебно да събира доказателства, не са от значение за изхода на спора. Това е така, тъй като след отмяна на постановеното от първоинстанционния съд прекратителното определение от 16.06.2011 г., съобразно дадените от въззивната инстанця указания, ищцата е уточнила искането си да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че към момента на внасяне на земите в ТКЗС тя е била собственик на нивата от 5.00 дка в м.” Б. дол” в землището на [населено място], върху която са образувани проекто- имоти №№ 092057, 092060 и 092063, като в съдебно заседание на 19.01.2012 г. допълнително е посочила, че ответниците на са притежавали имоти в тази местност, а същите са им били раздадени за лично ползване, поради което неправилно са им били възстановени. С оглед на така направените уточнения съдът в двете инстанции е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и е процесуално допустим, поради което е разгледал същия по същество. Частичното прекратяване на производството по делото по отношение на трима от първоначално посочените в исковата молба ответници и техните наследници, конституирани впоследствие служебно от съда, не е мотивирано от недопустимост на иска против тях поради липса на правен интерес, а поради липса на друга абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно- процесуалната правоспособност по отношение на починалите преди подаване на исковата молба ответници и допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с конституирането на техните наследници като страни в процеса. Тези съображения на въззивния съд очертават като релевантен за изхода на спора третия поставен от жалбоподателката правен въпрос – след като районният съд служебно е конституирал наследниците на починалата преди предявяване на иска страна като ответници, следвало ли е преди да прекрати производството по отношение на тях, да остави исковата молба без движение с указания ищецът да посочи наследниците, на които да бъде връчен препис от исковата молба. Този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него вече има съдебна практика, формирана от определения на ВКС по чл. 274, ал.3 ГПК. Според нея която когато в съда е подадена искова молба срещу ответник, който не е жив, но по делото има данни за неговите наследници, или пък в резултат на извършени от съда процесуални действия се установи, че ответникът е починал още преди завеждане на делото, се касае за нередовна искова молба, по която съдът предприема необходимите процесуални действия за отстраняване на недостатъците й. В този смисъл определение № 436 от 28.09.2010 г. по ч.гр.д. № 313/2010 г. на ВКС, І г.о., определение № 141 от 28.02.2013 г. на ВКС, ІV г.о. и др. Поради това въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК в частта, с която потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на А. М. П., З. М. Г., П. М. Ц. и М. Г. К..
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката не е формулирала правни въпроси, касаещи произнасянето на въззивния съд по съществото на спора. Поради това в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на ответниците А. П. П. и Н. Г. М., въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено от Окръжен съд – Монтана на 01.10.2012 г. по в.гр.д. № 211/2012 г. в частта, с която е потвърдено решението на Районен съд – Монтана от 28.02.2012 г. по гр.д. № 198/2010 г. в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на А. М. П., З. М. Г., П. М. Ц. и М. Г. К..
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и в същия срок представи доказателства за това в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено от Окръжен съд – Монтана на 01.10.2012 г. по в.гр.д. № 211/2012 г. в частта, с която е потвърдено решението на Районен съд – Монтана от 28.02.2012 г. по гр.д. № 198/2010 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. М. против А. П. П. и Н. Г. М. иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА М. Г. М. да заплати на А. П. П. направените от последния разноски пред ВКС за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: