О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 24.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4549/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. Л. Н. чрез неговия процесуален представител адв. М. Т., против определение № 221 от 18.06.2014 г. по гр.д. № 3237/2014 г. на ВКС, І г.о. С него е оставена без разглеждане молбата на В. Л. Н. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение на Окръжен съд- Перник № 99 от 13.02.2014 г. по гр.д. № 806/2013 г.
В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и противоречащо на постановките на ППВС № 2/77 г.
В писмен отговор на частната жалба ответната страна Д. Г. Е. изразява становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 3237/2014 г. по описа на В., І г.о., е образувано по молба на В. Л. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 99 от 13.02.2014 г. по гр.д. № 806/2013 г. на Окръжен съд- Перник, с което по жалба на Д. Г. Е. е отменен извършен на 29.01.2013 г. по изп.д. № 1521/2011 г. по описа на ЧСИ Б. въвод във владение на недвижим имот. Молителят е твърдял, че изложените в това решение мотиви, според които между него и третото лице – Д. Е. е налице спор за собственост, са в противоречие със становището на ВКС, изразено в решение № 152 от 10.05.2012 г. по гр.д. № 1132/2011 г. на ІІ г.о., в което било прието, че действително правото на собственост на неговите родители Л. Н. и С. С. върху спорната част били установени. В молбата за отмяна е изложил доводи за това, че изводите на Пернишкия окръжен съд са формирани по непредставени доказателства, както и че същите са неправилни и обосновани.
При тези данни в производство по чл. 307 ГПК съставът на ВКС е направил извод, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, тъй като не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията, обхващащи фактическия състав на чл. 303 ГПК, на който молителят се позовава. Посочил е, че изложените в молбата за отмяна доводи за неправилност и недопустимост на решението, чиято отмяна се иска, не могат да бъдат обсъждани в извънредното производство по отмяна.
Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 306 ГПК молбата за отмяна трябва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. В случая молителят се е позовал на основанието по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, съгласно което заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Противоречието следва да е между диспозитивите на двете решения, които със сила на присъдено нещо разрешават по взаимно изключващ се начин идентичен от обективна и субективна страна правен спор, а не между мотивите на двете решения, тъй като мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо. Доколкото в случая молителят не твърди да са налице две противоречиви решения, разрешаващи със сила на пресъдено нещо един и същ правен спор, правилно е прието, че молбата за отмяна не отговаря на изискванията на чл. 306 ГПК, поради което е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
В обобщение, обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 221 от 18.06.2014 г. по гр.д. № 3237/2014 г. на ВКС, І г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: