О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София 04.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 796/ 2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 30.10.2014 г. по в.гр.д. № 370/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд е потвърдено решение № 214 от 04.04.2014 г. по гр.д. № 1024/2010 г. на Районен съд – Дупница в частта, с която е изнесен на публична продан допуснатия до делба поземлен имот пл.№ 690, попадащ в кв. 11 по действащия ЗРП на [населено място], целият с площ 170 кв.м, ведно с построената в него паянтова сграда, както и в частта, с която са отхвърлени като неоснователни претенциите на Н. И. Я. и И. Х. М. по чл. 349 ГПК за възлагане на този имот и претенцията по чл. 346 ГПК на И. Х. М. против Н. И. Я. за сумата над 1 000 лв. до претендирания размер от 5 000 лв.
В. решение е обжалвано с касационна жалба от адв. Е. А. като пълномощник на И. Х. М.. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че съделителката Н. Я. не е придобила по давност правото на собственост върху допусната до делба жилищна сграда, както и че от решението по допускане на делбата не ставало ясно кой от съделителите коя от сградите е придобил.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано от касатора твърдението, че с него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/2009 г. и ТР № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС по въпросите относно “давностните срокове по ЗЗД и служебното приложение на придобивната давност”.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Н. Я. чрез своя пълномощник адв. И. Т. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С влязло в сила решение от 16.11.2012 г. по гр.д. № 1024/2010 г. на Районен съд Дупница е допуснато извършването на съдебна делба между Н. И. Я. и И. Х. М. по отношение на следния недвижим имот: имот пл.№ 690 в кв. 11 по действащия застроителен и регулационен план на [населено място], целият с площ 170 кв.м, ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда, при права 2/3 ид. части за Н. Я. и 1/3 ид. част за И. М.. В първото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителят М. е направил искане за възлагане на имота по реда на чл. 349 ГПК на посочените в ал.1 и 2 основания.
За да намери искането за неоснователно въззивният съд е приел, че не са налице визираните в чл. 349, ал.1 и 2 ГПК предпоставки, тъй като имотът не е бил съпружеска общност, нито съсобствеността между съделителите е възникнала по наследяване, а в резултат на наследяване и извършени в тяхна полза прехвърлителни сделки. Освен това е приел, че жалбоподателят не е доказал, че не притежава друго жилище. С решението по допускане на делбата е прието, че процесният имот е бил собственост на А. Х. М., поч. през 1961 г. Съделителката Н. Я. не е негов наследник по закон, а черпи права от договор, сключен през 2006 г., с който част от наследниците на А. М. – Д. Ц., Й. Т., А. Б., Г. П. и П. П., са й дарили притежаваните общо от тях 2/3 ид. части от имота.
С помощта на съдебно- техническа експертиза по делото е установено, че допуснатият до делба имот- дворно място и сграда, е неподеляем. Сградата е построена през 1956 г. със застроена площ 29.6 кв.м. Конструкцията е от носещи тухлени зидове от неизпечени тухли на кал. Хоризонталната носеща конструкция е от гредоред. В сградата са обособени две помещения – кухня и спалня. През 1982 г. е изградена пристройка със застроена площ 8.6 кв.м.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че единствено възможният способ за извършване на делбата е изнасяне на допуснатите до делба имоти на публична продан. Дворното място и сградата са неподеляеми, а възлагателните претенции и на двамата съделители са неоснователни.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения в изложението правен въпрос, тъй като той е неотносим към предмета на делото във фазата по извършване на съдебна делба. Всички спорове между страните относно съсобствеността, лицата, между които следва да се извърши делбата и техните квоти, подлежат на разглеждане в първата фаза. С влизане в сила на решението по допускане на съдебната делба, с което съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник, тези спорове се преклудират и не могат да бъдат пререшавани във фазата по ликвидиране на съсобствеността. В случая въпросът за съсобствеността на паянтовата жилищна сграда, построена в имот пл.№ 690 в кв. 11 по действащия ЗРП на [населено място], е разрешен с решението от 16.11.2012 г. по гр.д. № 1024/2010 г., което е влязло в сила, с което е прието, че тя е съсобствена между съделителите Н. Я. и И. М., както и че в имота съществува само една жилищна сграда с площ 29.6 кв.м и пристройка към нея от 8.6 кв.м., която е допусната до делба.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 30.10.2014 г. по в.гр.д. № 370/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: