4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София, 29.07.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2412/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. П. като пълномощник на Ц. П. И. и Г. Т. В., против решение № 564 от 04.12.2013 г. по в.гр.д. № 887/2013 г. на Окръжен съд – Пазарджик. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с твърдението, че с него въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС. Като такива са посочени следните въпроси: 1/ При иск по чл. 109 ЗС при безспорно установен незаконен строеж в съсобствен поземлен имот от един от съсобствениците, има ли значение обстоятелството, че имотът е съсобствен и ВКС прави ли разграничение в случаите, когато незаконното строителство е извършено в съсобствен имот, но се създават пречки за ползването на съседен имот, от случаите, когато незаконното строителство е извършено в съсобствен имот само от един от съсобствениците. 2/ Достатъчно основание ли е за уважаването на негаторен иск за премахване на сграда, построена в съсобствен имот, отклонението от строителните разпоредби и длъжен ли е ищецът да доказва увредата си от незаконното строителство. 3/ При наличието на незаконно строителство и твърдение на ищеца, че същото уврежда правото му на собственост, ищецът или ответникът следва да установи наличието/ липсата на увреда от незаконния строеж. 4/ Длъжен ли е съдът да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността /правилността/ на административния акт и удостоверението за търпимост по § 16 ЗУТ, въз основа на което се твърди, че строежът е търпим и на това основание е нанесен в кадастралната карта. За да обосноват твърдяното противоречие с практиката на ВКС, касаторите се позовават на посочени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК решения, които прилагат към жалбата си.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Н. М., чрез своя пълномощник адв. П. Х. изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 254 от 16.07.2013 г. по гр.д. № 1680/2012 г. на Районен съд- Велинград, с което е отхвърлен предявеният от Г. Т. В. и Ц. П. И. против Н. М. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да развали и премахне изградения от нея строеж – две складови помещения, построени едно до друго в северната част на УПИ Х-5728 в кв. 21 по плана на [населено място], граничещи с регулационната линия с УПИ VІІІ- 5726, обозначени със знак “МС” на представената по делото скица, както и на железобетонната плоча, която покрива двете помещения и продължава до съществуващата в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните по делото са съсобственици на УПИ Х- 5728. Предмет на негаторния иск са две складови помещения, изградени в УПИ Х, на вътрешната североизточна регулационна граница. Изслушано е заключение на съдебно- техническа експертиза, която е установила, че помещенията са изградени със стоманобетонова конструкция – колони, греди и обща покривна плоча, и имат характер на допълващо застрояване, второстепенна постройка за отоплителни материали по смисъла на чл. 46 ЗУТ. Въз основа на приложен по делото Акт за извършени строителни работи, вещото лице е заключило, че на мястото на процесните постройки е съществувала стара постройка, конструкцията на която е подменена със стоманобетонова, т.е. извършена е реконструкция. Експертизата е изяснила, че процесните постройки представляват строеж шеста категория, съгласно класификацията на чл. 137, ал.1, т.6 ЗУТ, както и че за строежите от допълващото застрояване не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, съгласно чл. 147, ал.1, т.1 ЗУТ, но извършването на реконструкция се изисква разрешение за строеж, каквото в случая липсва. Постройките са разположени на масивна плътна ограда по вътрешната граница на имота със съседния УПИ VІІІ- 5726, което е допустимо съгласно чл. 42, ал.2 ЗУТ.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че преустройството на стопанската постройка е извършено без строителни книжа и поради това то е незаконно, но само този факт не е достатъчен за уважаване на негаторния иск, без ищците да са доказали конкретно по какъв начин двете помещения им пречат да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху имота. Съдът се е позовал на практика на ВКС – решение № 74 от 13.06.2011 г. по гр.д. № 237/2010 г. на І г.о. и решение № 430 от 27.10.2010 г. по гр.д. № 312/2010 г. на ІІ г.о., която според него разграничава случаите на незаконно строителство, извършено от един от съсобствениците в съсобствения имот, от случаите, когато незаконният строеж е извършен в имот на ответника, но на недопустимо отстояние от регулационната граница със съседния имот, която е интерпретирал в смисъл, че в първата хипотеза ищецът- съсобственик следва да докаже с какво незаконният строеж създава пречки за ползването на имота, докато във втората – самият факт на незаконното строителство създава състояние, увреждащо съседния имот, тъй като нарушава създадените благоустройствени изисквания за пълноценното упражняване на правото на собственост.
След запознаване с мотивите на въззивното решение настоящият състав не намира основание за допускане на касационно обжалване по първите три правни въпроса, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, тъй като същите не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, касаеща премахване по реда на чл. 109 ЗС на незаконни строежи, извършени от единия от съсобствениците в съсобствения имот и подлежащите на доказване в тази хипотеза обстоятелства. Така в решение № 125 от 26.06.2013 г. по гр.д. № 939/2012 г. на ВКС, І г.о., е прието, че построяването на законна или незаконна сграда или пристройка в съсобствен имот само по себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, защото всяко лице, което притежава право на собственост върху дворното място, разполага и с правомощието да го застроява. Само ако построеното пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си в съсобствеността, последните могат да искат премахване на постройката, но преценката за това дали строежът пречи на другите съсобственици да упражняват правото си на собственост е конкретна в зависимост от събраните по делото доказателства за характера и площта на строителството и за установения преди това начин на ползване на съсобствения имот. В същия смисъл е и решение № 63 от 01.07.2013 г. по г.д. № 388/2012 г. на ВКС, І г.о., в което е прието, че построяването на сграда от един от съсобствениците в съсобствен имот без учредено право на строеж, или без необходимите строителни книжа, само по себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, освен ако построеното пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си в съсобствеността. Цитираната от касаторите в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК практика на ВКС – решение № 430 от 27.10.2010 г. по гр.д. № 312/2010 г. и решение № 401 от 21.07.2009 г. по гр.д. № 2770/08 г., и двете на ІІ г.о. на ВКС, не третира въпроса за премахване по реда на чл. 109 ЗС на незаконни строежи в съсобствен имот, поради което е неотносима към настоящото дело, и не може да срлужи като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Въпросът длъжен ли е съдът да осъществи косвен контрол досежно законосъобразността/ правилността/ на административния акт и удостоверението за търпимост по § 16 ЗУТ, въз основа на което се твърди, че строежът е търпим и на това основание е нанесен в кадастралната карта, не е обуславящ изхода на делото. Това е така, защото въззивният съд не е обосновал извода си за неоснователност на предявения негаторен иск с издаденото удостоверение по § 16, ал.1 ЗУТ за търпимост на строежа /такива мотиви се съдържат в първоинстанционното решение/, а е изследвал съответствието на строежа с изискванията на ЗУТ за такъв вид постройки. В крайна сметка е направил извод, че строежът е незаконен, тъй като е изграден без необходимите за това строителни книжа, но след преценка на събраните доказателства е намерил за недоказано твърдението на ищеца, че този строеж във вида, в който е изграден, му пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост. Поради това и този въпрос не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 564 от 04.12.2013 г. по в.гр.д. № 887/2013 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: