О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София, 30.06.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1977/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производстдвото е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Г. Б. против решение № 557 от 24.11.2014 г. по в.гр.д. № 684/2014 г. на Окръжен съд – Перник. В жалбата са навадени доводи за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят сочи, че въззивният съд е постановил решението си без да съобрази представите по делото писмени доказателства, с които жалбоподателят се легитимира като собственик на делбените имоти по п. 3-11 и п.13 от исковата молба въз основа на извършени в негова полза прехвърлителни сделки от общия наследодател. На следващо място подържа, че е придобил имотите и по давност, тъй като ги владее в продължение на повече от 20 години.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като е незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, същото е непълно, както и че с него въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Е. Г. П. изразява становище, че касаторът не сочи и не обосновава наличието на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Останалите ответници не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 101 от 31.03.2014 г. по гр.д. № 1183/2013 г. на Радомирския районен съд в частта, с която е допусната делба на имотите по п. 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10 и 11 от исковата молба между съделителите Е. Г. П., Й. Г. Б., П. М. С. и Р. М. П. при квоти: 1/3 ид. част за Е. П., 1/3 ид. част за Й. Б., 1/6 ид. част за П. С. и 1/6 ид. част за Р. П.. По делото е установено, че съделителите са наследници по закон на Г. Г. Б., починал на 30.06.1994 г. С решение № 16 от 20.10.1992 г. на ОС ”Земеделие” – [населено място], на наследниците на Г. Б. е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне на 6 земеделски имота в землището на [населено място], сред които пасище с храсти от 6.573 дка в м. ” З.”, съставляващо имот № 030022 по плана за земеразделяне/ п.3 от исковата молба/; пасище с храсти от 3.836 дка в м.” З.”- имот № 030023/ п.4 от исковата молба/; нива от 2.164 дка в м.” З.”- имот № 031012 / п.5 от исковата молба/. С решение № РГ 33 от 01.04.2004 г. на ОС ”Земеделие” на наследниците на Г. Б. е възстановено правото на собственост в съществуващи / възстановими/ стари реални граници върху ливада с площ 0.822 дка в м.”Дома”- имот № 052514 по картата на землището/ п.7 от исковата молба/; пасище, мера, от 2.776 кв.м в м.” Г. рид”- имот № 053532/ п. 8 от исковата молба/ и полска култура от 1.356 дка в м.” Г. рид”- имот № 053535/ п.9 от исковата молба/. С решение № РГ 33 от 01.08.2005 г. е възстановено на наследниците на Г. Б. в съществуващи / възстановими/ реални граници правото на собственост върху пасище, мера с площ 3.147 дка в м.” Ш.”- имот № 000557 по картата на землището/ п.10 от исковата молба/., а с решение № 16А от 14.08.2001 г. е възстановено правото на собственост върху ливада в м. “ Д.” с площ 0.191 дка- имот № 050501 /п.11 от исковата молба/. С отговора на исковата молба жалбоподателят е направил възражение, че тези имоти не са съсобствени между наследниците на Г. Б., а са негова индивидуална собственост, придобити въз основа на два договора за продажба, обективирани съответно в нотариален акт № 42, т.ІІІ, дело № 733/93 г. и нотариален акт № 11, т.І, дело № 17/93 г., както и по силата на договор за дарение, сключен с нотариален акт № 518, т.ІІІ, дело № 1523/77 г., с които общият наследодател Г. Б. му прехвърлил правото на собственост върху тях. Това възражение е намерено за неоснователно от въззивната инстанция по съображения, че освен частично съвпадение по местности, не се установява идентичност между делбените имоти и тези, предмет на посочените прехвърлителни сделки по други белези: площ, земеделски вид и граници. На следващо място е приел, че с оглед направеното официално отбелязване от ОС ” Земеделие” относно датата на влизане в сила на решенията за възстановяване правото на собственост, това е станало след смъртта на общия наследодател, т.е. към момента на извършване на разпоредителните сделки прехвърлителят не е бил собственик на тези имоти, тъй като производството по възстановяване на правото на собственост не е било приключило.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е посочил конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, които счита, че са обусловили изхода на делото, нито обосновава наличието на някой от специалните критерии за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. По този начин не са съобразени разясненията, дадени с ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, а това е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Доводите за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при преценката на доказателствата и мотивирането на съдебния му акт, или за необоснованост или неправилно приложение на материалния закон, са основания за отмяна на решението по чл. 281, т.3 ГПК, но те не се обхващат от основанията за допускане на касационно обжалване, посочени в чл. 280, ал.1 ГПК и не могат да бъдат преценявани в тази фаза на касационното производство.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 557 от 24.11.2014 г. по в.гр.д. № 684/2014 г. на Окръжен съд – Перник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: