О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София, 23.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 843/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. А. и адв. Р. К. като процесуални представители на П. Д. М., против решение № 1703 от 24.10.2013 г. по гр.д. № 1601/2013 г. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е допусната съдебна делба на имот пл.№ 1244 в кв. 94 по плана на [населено място], обл. Пловдивска. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението в тази част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че при новото разглеждане на делото въззивният съд не се е съобразил с дадените в отменителното решение на ВКС задължителни указания по приложението на материалния закон. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Р. И. Х. чрез своя процесуален представител адв. Н. А. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за касационна проверка на решението.
Останалите ответници не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 1379 от 14.04.2011 г. по гр.д. № 3474/08 г. на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е допусната съдебна делба:
– между Р. И. Х., А. И. А. и Н. И. Т. по отношение на ПИ № 1245 с площ 930 кв.м и ПИ № 1246 с площ 890 кв.м в кв. 94 по плана на [населено място], обл. Пловдивска, при равни права за всеки от тримата съделители- по 1/3 ид. част.
– между Р. И. Х., А. И. А. и П. Д. М.- по отношение на ПИ № 1244 в кв. 94 по плана на [населено място], с площ 1380 кв., при равни права – по 1/3 ид. част.
– съделителката Т. П. Т. е изключена от участие в делбата на всички недвижими имоти, а съделителят – Н. И. Т. – от участие в делбата на ПИ № 1244 в кв. 94.
От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 34, т. ХХVІ, нот. дело № 9166 от 08.04.1975 г. И. Н. Т. със съгласието на съпругата си дарил на децата си Р. И. Х., А. И. А. и Н. И. Т. по 1/3 ид. част от празно дворно място, съставляващо имот пл.№ 85 в кв. 46 по плана на [населено място], състоящо се от 3 200 кв.м, при съседи: Н. Р. Ч., И. И. Г., П. С. и улица. Своето право на собственост дарителят установил с констативен нотариален акт за собственост № 185 от 25.02.1975 г., с който бил признат за собственик на имот пл.№ 85 на основание наследство и давност.
Процесните недвижими имоти са идентични с имот пл.№ 86 в кв. 46 по плана на [населено място]. В първата инстанция е било прието заключение на съдебно- техническа експертиза, от което е видно, че описаният в нотариалните актове недвижим имот съответства по площ и съседи на имот пл.№ 86 по кадастралния план на [населено място] от 1968 г., а не на имот пл.№ 85, т.е. в тези актове е била допусната грешка при изписване кадастралния номер на имота, за който са издадени. По този план имот пл.№ 86 е бил отреден за “Резервен терен”. През 1989 г. е бил одобрен КРП на [населено място], в който имот пл.№ 86 е бил заснет като три отделни имота – пл.№ 1244, пл.№ 1245 и пл.№ 1246, които попадат в парцел ІІ – за комплексно жилищно строителство. Вещото лице е посочило, че няма данни на какво основание е извършено кадастралното разделяне на бившия имот и попълването на кадастралния план с три новообразувани самостоятелни имота. Установило е, че на място вътрешните граници между имоти 1245 и 1246 са материализирани с ограда от мрежа на бетонни колове, а между имоти пл.№ 1244 и 1245 – с овощни дръвчета.
Пред първата инстанция са събраните писмени доказателства за това, че през 1998 г. имотите са декларирани по реда на ЗМДТ, като ищцата Р. И. Х. декларирала като свой имот пл.№ 1245 с площ 1000 кв.м, А. И. А.- имот пл.№ 1246 с площ 1066 кв.м. През 2004 г. Н. И. Т. и съпругата му Т. П. Т. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на имот пл.№ 1244 с площ 1380 кв., след което го продали на жалбоподателката в настоящото производство- П. Д. Начева.
Делото е за втори път пред ВКС. При предходното разглеждане касационната инстанция с решение № 132 от 20.05.2013 г. по гр.д. № 942/2012 г. е отменила въззивното решение на Пловдивския окръжен съд и е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касационното обжалване на въззивното решение е било допуснато по въпроса какво е действието на ЗУТ спрямо заварените планове за обществени мероприятия, приети при действието на З.. Прието е, че на основание § 6, ал.1 ПР на ЗУТ, те запазват действието си. Посочено е, че за разлика от дворищнорегулационния план по чл. 27 и чл. 28 З./ отм./, планът за обществени мероприятия по чл. 22 З./ отм./ няма непосредствено отчуждително действие- собствеността върху имотите, отредени за общественото мероприятие, се запазва до приключване на отчуждителното производство. Дотогава собствениците на имоти, отредени с плана за обществено мероприятие, могат да ги прехвърлят на трети лица, да ги делят, да ги придобиват по давност. Посочено е също, че когато парцелът, отреден за обществено мероприятие, включва неурегулирани имоти на частни лица, предмет на делбата са имотите по тяхната кадастрална основа, а не парцелът.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел, че при липса на доказателства за извършена делба между съсобствениците на б. имот пл.№ 86, те са останали съсобственици на равни права в трите новозаснети имота – 1244, 1245 и 1246. Тъй като с плана от 1989 г. тези имоти са били включени в границите на парцел ІІ – за комплексно жилищно строителство, правото на собственост върху тези имоти е трансформирано в право на собственост върху идеални части от парцела. Регулацията не е била приложена по реда и в срока по § 6 ПР на ЗУТ, поради което на основание § 8 нейното отчуждително действие е прекратено и собствениците на имотите са възстановили собствеността си върху тях. Намерил е за неоснователно възражението на ответниците Т. за придобиване по давност на правото на собственост върху имот пл. № 1244, по съображения, че действащата до 2000 г. разпоредба на чл. 59 З./ отм./ изключва възможността за придобиване по давност на реални части от парцел, а от 2000 г. до предявяване на иска за делба през 2008 г. не е изтекъл предвидения в закона 10- годишен давностен срок.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание 280, ал.1, т. 3 ГПК по поставения в изложението по чл. 280, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, доуточнен от настоящия състав по следния начин: приложима ли е забраната на чл. 59 З./ отм. за придобиване по давност на имоти на частни лица, за които има отреждане по плана за обществено мероприятие, но не са отчуждени. Този въпрос е обусловил изхода на делото при новото му разглеждане и е от значение за точното прилагане на закона.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1703 от 24.10.2013 г. по гр.д. № 1601/2013 г. на Пловдивския окръжен съд в обжалваната му част, с която е допусната съдебна делба на имот пл.№ 1244 в кв. 94 по плана на [населено място], обл. Пловдивска.
УКАЗВА на жалбоподателката П. М. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 лв. и в същия срок представи доказателства за това, като при неизпълнение на тези указания касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: