О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
София, 30.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4032/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 172 от 12.01.2015 г. по гр.д. № 2487/2013 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № ІІ- 62-10403 от 13.12.2012 г. по гр.д. № 13345/08 г. на Софийски районен съд, 62- ри състав, с което е изнесен на публична продан допуснатия до делба между И. Х. Д., П. П. Б. – Д. и М. Л. М. недвижим имот, представляващ вилно място с площ 740 кв.м по скица, а по нотариален акт- с площ 770 кв.м, съставляващо УПИ І- 739, идентичен с УПИ І – 2922 по плана на [населено място],[жк], кв.25, вилна зона „С.- Д. ІІІ част”, заедно с построената в него еднофамилна вилна сграда, състояща се от един етаж от хол, кухня, баня- клозет, антре и тераса, и полуетаж от две стаи и избено помещение, част от което е пригодено за гараж.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Л. Д. и адв. Н. М. като пълномощници на М. Л. М.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят подържа, че неправилно въззивният съд е приел допуснатият до делба недвижим имот да е неподеляем, като при формиране на този извод се е водил единствено от броя на съделителите, а не е взел предвид, че двама от тях към момента на придобиване на идеални части от имота и към момента на извършване на делбата са съпрузи, поради което следва да получат общ реален дял. При това положение и с оглед установеното по делото от приетите съдебно – технически експертизи, че от имота могат да се образуват два реални дяла, се налага извод, че имотът е поделяем, поради което делбата е следвало да се извърши чрез съставяне на разделителен протокол.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните правни въпроси, посочени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба: 1/ Как се разпростира силата на пресъдено нещо на решение по допускане на съдебна делба, когато с него е прекратена съпружеска имуществена общност на съпрузи, чийто брак не е прекратен и не е предявен иск по чл. 27 СК , и са определени отделни квоти на съпрузите относно недвижим имот, съсобствен с трето лице; 2/ Следва ли въпросът за поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот да се разрешава от съда само според броя на съделителите и следва ли съдът в делбеното производство да вземе предвид и да прецени всички факти и обстоятелства по делото, имащи значение за обособяването на реални дялове от съсобствения имот. Твърдението е, че първият от поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, евентуално- че е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.3 от ППВС № 7/73 г. Относно втория въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС- т.3 от ППВС № 8/81 г., определение № 180 от 12.03.2009 г. по гр.д. № 5107/08 г. на ІІ г.о., решение № 295 от 20.06.2011 г. по гр.д. № 595/2010 г. на І г.о.
В подадения писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация И. Х. Д. и П. П. Б.- Д. изразяват становище, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, тъй като не са налице посочените в чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК основания за това.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С влязло в сила решение от 10.12.2008 г. по гр.д. № 13345/08 г. на Софийски районен съд, 62- ри състав, е допуснато извършването на съдебна делба на описания по- горен недвижим имот между И. Х. Д., П. П. Б. и М. Л. М., при права по ? ид. част за съделителите И. Д. и П. Д. и ? ид. част за съделителя М. М.. Установено е било, че имотът е бил съсобствен при равни права между М. М. и неговата сестра К. М.. С нотариален акт № 149, т.ІІІ, дело № 473 от 26.09.2006 г. К. М. дарила на И. Д. и на П. Д. притежаваната от нея ? ид. част. Към датата на придобиване на имота приобретателите по договора за дарение са били в граждански брак помежду си и няма данни същия да е прекратен.
От заключенията на приетите по делото съдебно – технически експертизи е установено, че допуснато до делба дворно място, както и жилището в сградата са неподеляеми, тъй като не отговарят на строителните правила и норми за обособяване съответно на два УПИ и на две самостоятелни жилища. Доколкото целият сутерен на сградата е обособен и се ползва като гараж, същият може да се обособи като реален дял заедно с принадлежащото към него складово помещение.
При така установените факти по делото съдът в двете инстанции е приел, че имотът е неподеляем по смисъла на чл.348 ГПК, защото от него не могат да се обособят три реални дяла, колкото е броят на съделителите. Възражението на касатора, жалбоподател във въззивното производство, че съделителите Д. като съпрузи следва да получат имот в общ дял, е намерено за неоснователно по съображения, че същото е преклудирано от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата и не може да бъде обсъждано във втората фаза по ликвидиране на съсобствеността.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът дали придобитото от двамата съпрузи по дарение през време на брака е в режим на съпружеска имуществена общност или съставлява обикновена съсобственост е преклудиран от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по допускане на делбата и не може да бъдат пререшаван във фазата по ликвидиране на съсобствеността. В случая всеки от двамата съпрузи е бил допуснат до участие в делбата на собствено основание като при обикновена съсобственост при самостоятелно определени права в съсобствеността. Решението по допускане на делбата е влязло в сила и правилността му не може да се проверява нито пряко по реда на инстанционния контрол, нито косвено по повод обжалване на решението по извършване на делбата. То е задължително за съда и за страните по въпросите между кои лица, по отношение на кои имоти и при какви права следва да се извърши делбата, и във втората фаза на делбата съдът не може да приеме нещо различно.
Не се установява вторият въпрос – дали произнасянето на съда относно поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот може да се основава само на броя на съделителите, или следва съдът в делбеното производство да вземе предвид и да прецени всички факти и обстоятелства по делото, имащи значение за обособяването на реални дялове от съсобствения имот, да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, която последователно приема, че „неподеляемост” по смисъла на чл. 348 ГПК е налице, когато от допуснатия до делба имот не могат да се образуват толкова реални дяла, колкото е броят на съделителите, а когато някои от съделителите са направили искане за възлагане на имот в общ дял – колкото е броят на групите. В случая преценката на въззивния съд е съобразена с този критерий, тъй като е установено, че от допуснатият до делба недвижим имот могат да бъдат обособени два реални дяла, а съделителите са трима. Обстоятелството, че двама от тях са съпрузи и са придобили през време на брака идеални части от имота по дарение, и това според приетото в т.3 от ППВС № 8/81 г. е основание придобитото да се счита съпружеска имуществена общност, е следвало да бъде съобразено в първата фаза на делбата. Поради това цитираната задължителна съдебна практика е неотносима към въпросите, предмет на разглеждане във фазата по извършване на делбата и не може да обоснове достъп до касационно обжалване. Наличието на влязло в сила решение по допускане на делбата, с което за двамата съпрузи са определени самостоятелни квоти в съсобствеността като при обикновена съсобственост между тях, изключва възможността да им бъде възложен един общ реален дял, ако няма направено изрично искане за това.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 172 от 12.01.2015 г. по гр.д. № 2487/2013 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: