О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 03.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 849/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение на Софийски градски съд, постановено на 16.08.2012 г. по гр.д. № 10003/2010 г. е отменено решението на Софийски районен съд от 08.06.2004 г. по гр.д. № 5040/1996 г. в частта, с която С. Д. С. е осъден да премахне построените в УПИ … /стар парцел ІV- 221/ от кв.2 по плана на [населено място], кв. Д., пристройка на два етажа и тавански етаж, долепена до жилищната сграда, както и разположените на границата с УПИ … /стар парцел ІІІ- 220/ , склад с площ от 23.05 кв.м и навес с площ 42.40 кв.м, обозначени като сгради №№ 4 и 6 на скицата към заключението на тройната съдебно- техническа експертиза пред Софийски районен съд, като в отменената част е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Р. Д. Ц. иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на тези обекти. В останалата част, с която е бил отхвърлен предявеният от Р. Ц. против С. С. иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на последния етаж от жилищната сграда и в частта, с която С. С. е бил осъден да премахне незаконно построената от него на регулационната граница с УПИ – … постройка- работилница/ гараж/, обозначена на скицата на съдебно- техническа експертиза като сграда № 5, първоинстанционното решение е оставено в сила.
Подадена е касационна жалба от адв. П. Г. като пълномощник на С. Д. С., с която се атакува въззивното решение в частта, с която жалбоподателят е осъден да премахне постройка № 5- работилница /гараж/. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението в тази част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1/ подлежи ли на премахване по реда на чл. 109 ЗС строеж, който е незаконен /без одобрени строителни книжа/, но е търпим по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ и допустим по действащия застроително – регулационен план; 2/ подлежи ли на премахване по реда на чл. 109 ЗС незаконен строеж, за който не е доказано как и по какъв начин пречи на собственика на съседния имот да използва собствения си имот.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба и от Р. Д. Ц. чрез нейния пълномощник адв. В. Папазова, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск за премахване на построената в УПИ … постройка на два етажа и тавански етаж, долепена до жилищната сграда на ответника. Изложени са подробни доводи за нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост. Жалбоподателката счита, че в тази част въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправните въпроси: 1/ допустим ли е по смисъла на § 16, ал.2 ПР на ЗУТ незаконен строеж при условие, че надвишава предвидените с Общия градоустройствен план на [населено място] норми за плътност и интензивност на застрояването за конкретната градоустройствена зона; 2/ допустимо ли е одобряването на ЧИКЗСП в нарушение на действащия ПУП за конкретния квартал, в който са разположени имотите на страните; 3/основателен ли е искът по чл. 109 ЗС срещу незаконен строеж в съседен парцел с етажност, надвишаваща допустимата за конкретната градоустройствена зона, находящ се в горната част на терен с денивелация, построен в непосредствена близост със заварено жилище в съседен имот, на разстояние, по- малко от допустимото, който препятства ослънчаването на това жилище и следва ли да се приеме, че такъв строеж пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост върху жилището. Според жалбоподателката тези въпроси са от значение и за точното прилагане на закона – чл. 113 ЗУТ и § 16, ал.2 ПР на ЗУТ, поради което касационното обжалване е допустимо и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че изграждането на незаконен строеж в съседен имот представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, което не накърнява владението на собственика, но ограничава, смущава или пречи на пълноценното използване на собствения му имот, само ако незаконността на строежа се изразява в нарушаване на установените с благоустройствените закони строителни правила и норми. Незаконният строеж би създавал пречки за ползване на съседния имот по предназначение, когато при изграждането му са били нарушени такива строителни правила и норми, които са установени с оглед осигуряване нормалното ползване на имотите, какъвто е случаят на нарушаване на правилата за отстояние на постройката до регулационната линия със съседния имот. В този случай ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗС не е нужно да доказва с какво точно му пречи незаконният строеж. Когато обаче незаконният строеж е изпълнен в съответствие с действащите строителни правила и норми, но без необходимото строително разрешение, в тежест на ищеца по иска по чл. 109 ЗС е да докаже с какво конкретно този строеж му пречи да упражнява правото си на собственост. Наличието на търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 ПР на ЗУТ – изграден до 07.04.1987 г. без строителни разрешения, но в съответствие с действащите към датата на изграждането му или към настоящия момент строителни правила и норми, не е неоснователно действие върху съседния имот, нито поддържане на неправомерно състояние и не може да обоснове уважаване на иск по чл. 109 ЗС, предявен от собственика на съседния имот.
Изхождайки от това разбиране, въззивният съд е приел, че искът за премахване на постройка № 5 – работилница/ гараж/, изградена от ответниците в собствения им УПИ -.. на регулационната линия с УПИ – .., пречи на ищцата да упражнява пълноценно правото си на собственост върху имота. Изводът е мотивиран с това, че съгласно разпоредбата на чл. 97, т.3 от Наредба № 5 за ПНТСУ, която е била в сила към момента на изграждането на тази постройка, тя би била допустима, ако калканната стена се покрива напълно от калканна стена на заварена сграда или от съществуваща плътна ограда, които изисквания не са били налице. Този гараж не е допустим и съгласно действащите към момента разпоредби на чл. 21, ал.4 и 5 и чл. 42, ал.2 ЗУТ, тъй като в случая няма свързано застрояване, нито калканна стена на гаража покрива калканна стена на заварена или новопредвидена сграда. Оттук съдът е направил извод, че гаражът не представлява търпим строеж, съгласно чл. § 16, ал.1 ПР на ЗУТ, поради което следва да бъде премахнат.
По отношение на пристройката към жилищната сграда на ответниците съдът е приел, че тя е допустима съгласно изменението на ЗРП и ЧКЗСП за парцел ІV- 221 от кв.2 по плана на кв. Д., одобрено със заповед № РД- 50-0176 от 06.02.1997 г. на кмета на район “В.”. Позовал се е на решение № 2367 от 15.05.1999 г. по адм.д. № 1006/99 г. на ВАС, с което е оставено в сила решението по адм.д. № 862/97 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени жалбите на Р. С. С., С. К. М. и на ищцата по настоящото дело – Р. Д. Ц. против нея, като е прието, че с предвиденото надстрояване на съществуващата сграда с един етаж и пристрояване на мястото на съществуващото паянтово жилище на два етажа, не се променя характера на застрояването, както и че са спазени изискуемите отстояния между сградите в съседните парцели и че плътността на застрояването по заповедта не надвишава допустимите 40%. Отделно от това въззивният съд е обсъдил и приетите при новото разглеждане на делото съдебно – технически експертизи, според които тъй като УПИ – .. е ъглов и с денивелация, разстоянията между сградите със съседния парцел се определя през страничната регулационна линия. След измерване на място, вещото лице е посочило, че при височина на жилищната сграда в УПИ – … м, съгласно ЧКЗСП, разстоянието от нея до страничната регулационна линия с УПИ – …, определено съгласно чл. 63, ал.1,т.1 във вр. с чл. 62, ал.2, т.1 от Наредба № 5 за ПНТСУ/ отм./, следва да бъде 4.33 м. ЧКЗСП е одобрен при условията на чл. 99 и чл. 100, ал.2 ППЗТСУ, който допуска заварени масивни сгради, които не отговарят на действащите строителни правила, норми и нормативи, да се надстрояват заедно с необходимото за това пристрояване при спазване на изискващите се най – малки разстояния между сградите в съседните парцели, без да се спазва и изискването за отстояние на сградите от съответните дворищнорегулационни линии. Вещото лице е изчислило, че съгласно чл. 100, ал.2 ППЗТСУ минималното разстоянието между сградите в УПИ – … и УПИ…. би следвало да бъде 6.59 м, а измереното на място е 7.35 м, което е по – голямо от нормативно необходимото. Оттук въззивният съд е заключил, че пристройката към жилищната сграда на ответниците е съобразена със строителните правила и норми, поради което искът за премахването й е неоснователен.
Не е налице соченото от жалбоподателя С. С. основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Твърдението, че произнасянето на въззивния съд по поставените материалноправни въпроси е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в сочените от касатора съдебни решения, е предпоставено условието, че сграда № 5 – работилница/ гараж/ е търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 ПР на ЗУТ, докато изводите на въззивния съд във връзка с градоустройствения статут на тази постройка са в противоположен смисъл. Именно защото е приел, че гаражът, разположен на регулационната линия с УПИ – …, не отговаря на изискванията на § 16, ал.1 ПР на ЗУТ за търпимост, тъй като не е бил допустим както с оглед строителните правила и норми, които са били в сила към момента на извършване на строежа, така и с оглед разпоредбите на ЗУТ, въззивният съд е намерил, че искът по чл. 109 ЗС за премахването му е основателен, без да е необходимо ищцата да доказва как конкретно й пречи да упражнява правото си на собственост върху собствения си имот. Даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси не е в противоречие с приетото в решение № 190 от 05.04.1993 г. по гр.д. № 1699/92 г. на ВКС, ІV г.о., че искът по чл. 109 ЗС не е приложим към незаконно построени сгради, намиращи се в режим на търпимост, нито с постановките на ТР № 31/84 г. на ОСГК на ВС, според което уважаването на иск по чл. 109 ЗС за премахване на незаконен строеж, който смущава или ограничава правото на собственост, е предпоставено от недопустимост или нетърпимост на същия изобщо или в състоянието, в което е бил извършен. Поради това въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване в обжалваната от касатора С. С. осъдителна част.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по подадената от Р. Ц. касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС за премахване на пристройката на два етажа и тавански етаж, долепена до жилищната сграда на ответниците. Правните въпроси, с които същата е обосновала искането за допускане на касационно обжалване, са разреши с влязлото в сила решение № 2367 от 15.05.1999 г. по адм.д. № 1006/99 г. на ВАС, с което е оставено в сила решението по адм.д. № 862/97 г. на Софийски градски съд, по което тя е била страна и не могат да се повдигат отново пред гражданския съд по аргумент от чл. 17, ал.2 ГПК.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийски градски съд, постановено на 16.08.2012 г. по гр.д. № 10003/2010 г. е
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: