О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София, 30.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2825/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 504 от 22.12.2014 г. по в.гр.д. № 658/2014 г. на Врачанския окръжен съд е отменено решението на Районен съд- Враца, постановено на 24.04.2014 г. по гр.д. № 2783/2012 г. в частта, с която е допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1019.235.1.3 по кадастралната карта на [населено място], с предназначение на обекта : жилище, апартамент, и в тази част е постановено друго, с което е допусната съдебна делба на същия обект като самостоятелен обект на правото на собственост /без да се конкретизира предназначението му/. Първоинстанционното решение е отменено и в частта, с която е отхвърлен искът за делба на избено помещение с площ 27 кв.м и таван, състоящ се от три помещения с обща площ 49 кв.м, и в тази част въззивният съд е постановил решение, с което е допуснал до делба посочените обекти като принадлежащи към допуснатия втори етаж на сградата, между съделителите В. Ангелова В. и Б. А. В. при равни права- по ? ид. част за всяка от тях.
Така постановеното въззивно решение е обжалвано с касационна жалба от П. Г.А.М. К., живущ в Н., конституиран като трето лице- помагач по делото на страната на ответницата Б. В., чрез неговия пълномощник адв. Г. Т.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението в частта, с която е допусната съдебна делба на таванските помещения и на избеното помещение, като жалбоподателят поддържа, че тези обекти са със статут на общи части по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС и по аргумент от ал.3 на същата разпоредба не подлежат на делба. Счита, че по този въпрос въззивното решение противоречи на практиката на ВКС и на съдилищата в страната, поради което следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Ответниците по касация Б. А. В. и В. А. В. в писмен отговор на касационната жалба изразяват становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск, предявен от В. А. В. против Б. А. В. за делба на недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица], а именно: самостоятелен обект в сграда – магазин с идентификатор 112259.1019.235.1.1, находящ се на първия етаж в сградата с идентификатор 12259.1019.235.1, с предназначение: за търговска дейност, със застроена площ 21 кв.м, състоящ се от едно помещение и стълбищна клетка за втория етаж с площ 6 кв.м; втори етаж над магазина, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 12259.1019.235.1.3, със застроена площ 49 кв.м, заедно с избено помещение с площ 27 кв.м и таван, състоящ се от три помещения с обща площ 49 кв.м.
Съдът в двете инстанции е приел, че всеки от двата етажа в сградата представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Като такива те са отразени в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с отделни идентификатори. От заключението на назначената от въззивната инстанция съдебно- техническа експертиза е установено, че сградата се състои от партерен етаж, втори етаж, избено помещение под целия партерен етаж и таван над целия втори етаж. В плана на [населено място] от 1955 г. същата е била нанесена като триетажна масивна жилищна сграда. П. етаж се състои от едно помещение с предназначение за магазин с директен вход от [улица], и стълбищна клетка за втория етаж. Вторият етаж е разположен на кота +3.60 и има вход чрез стълбищната клетка от [улица]. Под партерния етаж е разположено избеното помещение с площ 27 кв.м с вход от стълбищната клетка. Таванът представлява подпокривно пространство над целия втори етаж, в което са обособени три помещения. Спорен по делото е бил въпросът дали вторият етаж представлява жилище, както е описан в документите за собственост. Поради неосигурен достъп до него вещото лице е посочило, че не може да отговори дали той се ползва за жилищни нужди и дали отговаря на изискванията на ЗУТ за жилищен обект. Въззивният съд е приел, че предназначението на втория етаж не е от съществено значение за допускането на делбата, след като е безспорно, че същият представлява самостоятелен обект на правото на собственост.
За да допусне до делба избеното помещение и тавана, въззивният съд е приел, че същите не представляват общи части, а са предназначени да обслужват втория етаж. При формиране на този извод се е позовал на представения по делото нотариален акт № 147, т.ІІІ, дело № 387/2006 г., с който съделителите Б. А. В. и В. А. В. са признати за съсобственици при равни права на дворното място, в което е построена сградата и на двата самостоятелни обекта в нея – магазин на първия / партерния/ етаж и апартамент, жилище на втория етаж, в който нотариален акт избеното помещение с площ 27 кв.м и таванът, състоящ се от три помещения, са посочени като придадени към втория етаж.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса дали е избеното и таванското помещение представляват общи части на сградата по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС и дали е допустима делба на същите помещения. Сочената от касатора съдебна практика е изцяло неприложима към настоящото дело, защото тя третира статута на подпокривното пространство в сгради в режим на етажна собственост, каквато в случая не е налице. Наличието на два самостоятелни обекта в сградата, които са съсобствени и принадлежат на едни и същи съсобственици, не обуславя съществуването на етажна собственост, а на обикновена съсобственост. За да възникне етажна собственост е необходимо отделните самостоятелни обекти – етажи или части от етажи, да принадлежат на различни лица /чл. 38, ал.1 ЗС/.
Според трайно установената съдебна практика, помещенията в мазето или тавана не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост. Тяхното функционално предназначение е да обслужват главната вещ, към която са придадени, а съгласно чл. 98 ЗС принадлежността следва главната вещ. Поради това подлежат на делба заедно с нея. Затова като е допуснал до делба, наред с втория етаж от сградата, и придадените да обслужват този етаж избено и таванско помещение в сградата, въззивният съд не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 504 от 22.12.2014 г. по в.гр.д. № 658/2014 г. на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: