О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 915
София, 10.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 839/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 270 от 05.03.2010 г. по в.гр.д. № 2630/09 г. на Варненския окръжен съд е обезсилено решение № 2939 от 12.10.2009 г. по гр.д. № 9098/07 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ за признаване за установено, че Е. К. В., И. Й. В., Р. П. В., К. Й. С. и Б. Г. С. не са собственици на реална част от ПИ № 828 по ПНИ на с.о.”Д. чешма” в [населено място], с площ 111 кв.м., която е заключена между червената и зелената линии на комбинираната скица към заключението на тройната съдебно- техническа експертиза, приложена на л. 178 от делото и в тази част производството по делото е прекратено. В останалата част решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено, че Е. К. В., Й. И. В., Р. П. В., К. Й. С. и Б. Г. С. не са собственици на реална част от 618 кв.м. от ПИ № 828 по ПНИ на с.о. ”Д. чешма”, защрихована с червени линии на приложената на л. 178 от делото комбинирана скица на тройната съдебно- техническа експертиза.
Против въззивното решение в частта, с която е уважен отрицателният установителен иск за собственост, е подадена касационна жалба от адв. П. С. като пълномощник на Е. К. В., И. Й. В., К. Й. С. и Б. Г. С.. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила и необоснованост. Жалбоподателите поддържат, че неправилно при преценка на предпоставките за трансформиране на правото на ползуване в право на собственост при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ въззивният съд е приел, че наличието на сграда следва да се преценява с оглед изискванията на действувалите към 01.03.1991 г. разпоредби на Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по Т. и чл. 303б, ал.3 ППЗТСУ.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК сочат, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличието на противоречива съдебна практика по въпроса за приложимите норми, по които застрояването в предоставения за ползуване имот следва да се преценява като “сграда” по смисъла на § 4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ като условие за придобиване на собствеността от ползувателя.
Против въззивното решение в частта, с която е уважен отрицателният установителен иск за собственост, е подадена касационна жалба и от Р. П. В. чрез нейния пълномощник адв. Г. М.. Поддържат се доводи за нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото, необоснованост и нарушение на материалния закон. В изложението към касационната жалба жалбоподателката обосновава наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с твърдението, че с него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост против ползувателите, преди да е приключило реституционното производство, по въпроса за идентификацията на претендирания за възстановяване имот и неговата идентичност с предоставения за ползуване, по въпроса за пределите на косвения съдебен контрол, който гражданските съдилища упражняват върху актовете на общинските служби по земеделие, както и по въпроса за характеристиките, на които следва да отговарят постройките в предоставения за ползуване имот в хипотезата на § 4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ответницата по касация Б. Д. М. не е взела становище по касационните жалби.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с решение № 661 от 07.12.1999 г. в полза на наследодателя на ищцата М. М. А. е било признато за възстановяване в съществуващи/ възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху нива с площ 7.625 дка, находяща се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в м.”Кум търла” в[жк], [населено място], съставляваща имот № 1321 по К. на м. ”Д. чешма”, включващ няколко имота, в това число и имот пл.№ 828. Приел е, че имот пл.№ 828 е идентичен с имота – хавра от 600 кв.м., предоставен за ползуване по реда на ПМС № 76 на Й. И. В.. В имота към 01.03.1991 г. е имало построена паянтова жилищна постройка, предназначена за временно и сезонно обитаване, със застроена площ 17.40 кв.м., състояща се от едно помещение и покрита тераса, със следните характеристики, установени от съдебно- техническата експертиза: конструкцията е метална, стените са от талашит и фазер, покривът е от ламарина, на терасата – от гофрирана ламарина, подът е с циментова замазка и линолеум, на терасата – с базалтови плочи, с изпълнена външна и вътрешна В и К инсталация. Постройката е трайно свързана към терена с бетонна плоча, изпълнена по монтажен начин на място. Също така в имота е била изградена и стопанска постройка – гараж, със застроена площ 41.56 кв.м., конструкцията на която е метална, стените и покрива са от гофрирана ламарина, с изграден автоканал, електрифицирана.
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че не са били налице предпоставките на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползуване върху терена в право на собственост, тъй като постройките в имота не отговарят на минималните изисквания за сграда, установени в действуващите към момента на построяването им благоустройствени закони – Наредба № 5 / 1977 г. за правила и норми по Т. и на чл. 303б, ал.3 ППЗТСУ.
Решаващите съображения на въззивния съд за уважаване на предявения против касаторите отрицателен установителен иск за собственост сочат като съществен за изхода на делото поставеният в изложението към двете касационни жалби правен въпрос за приложимите норми, по които застрояването в предоставения за ползуване имот следва да се преценява като “сграда” по смисъла на § 4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ. След подаване на касационната жалба по този въпрос е постановено ТР № 2 от 13.09.2011 г. на ВКС по т.д. № 2/ 2011 г. и тъй като въззивното решение е в противоречие с тази задължителна за всички съдилища практика, същото следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поради това настоящият състав не обсъжда представените към касационната жалба решения на ВКС, постановени преди приемане на цитираното тълкувателно решение.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението към касационната жалба на Р. В. процесуално правен въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост против ползувателите, преди да е приключило реституционното производство по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от представените решения, този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата. Така в определение № 466 от 17.10.2008 г. по ч.гр.д. № 1459/08 г. на V г.о. на ВКС и в решение № 1204 от 23.12.2008 г. по гр.д. № 3741/07 г. на ІІІ г.о. на ВКС е прието, че след като към момента на предявяване на иска няма издадена заповед по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ на нито една от страните, то никоя от тях не може да се легитимира като собственик на спорната площ, следователно отрицателният установителен иск / както и положителният/ се явяват преждевременно предявени.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за идентификацията на претендирания за възстановяване имот и неговата идентичност с предоставения за ползуване. Този въпрос не е правен, а фактически и разрешаването му зависи от събраните по всяко дело доказателства.
Не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1 или 2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване и по въпроса за пределите на косвения съдебен контрол, който гражданските съдилища упражняват върху актовете на общинските служби по земеделие. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос кореспондира с формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, която приема, че по спорове за собственост на земеделски земи между собствениците им преди образуване на ТКЗС и лицата, на които тези имоти са били предоставени за ползуване по реда на някой от актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, последните могат да се бранят само с възражения, защитаващи правото им да придобият имота при условията на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ- че правото на ползване им е предоставено по надлежния ред и че са изпълнени изискванията на закона за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, както и с възражения срещу действителността на административния акт, но не и да оспорват легитимацията на ищеца като собственик на възстановения или признатия за възстановяване имот към момента на коопериране на земята. С възражения за липса на материалноправна легитимация към този минал момент разполагат само ответници по спор за собственост на земеделска земя, които противопоставят свои права върху имота също по реда на възстановяването – т. е. ако е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. В този смисъл са решение № 329 от 27.04.2010 г. по гр. д. № 927/2009 г., решение № 420 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 412/2009 г., решение № 339 от 07.07.2010 г. по гр.д. № 1212/09 г. на І г.о. на ВКС и др., с които е преодоляна съществуващата до този момент противоречива съдебна практика по този процесуален въпрос.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 270 от 05.03.2010 г. по в.гр.д. № 2630/09 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният против Е. К. В., Й. И. В., Р. П. В., К. Й. С. и Б. Г. С. отрицателен установителен иск за собственост, съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщаването да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 198.15 лв. и в същия срок представят доказателства за това в съда, като в противен случая касационната им жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: