Решение №119 от 9.2.2011 по гр. дело №5013/5013 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 119

София 09.02.2011

Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в закрито заседание на 02.02.2011 година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр.д. № 70/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Р. Д. Ч., Г. Д. К., Д. А. К., Л. Г. К. и Е. А. К., всички представлявани от адв. О. С., против въззивно решение № 870 от 16.03. 2009 г. по гр.д. № 770/08 г. на Б. окръжен съд, с което при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция е отменено решение № 45 от 18.03.2004 г. по гр.д. № 123/03 г. на Районен съд Сандански и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Р. Ч., З. Д. К., Г. Д. К., М. Д. К., Т. Д. К., Д. А. К., Е. А. К. и Л. Г. К., че Т. Д. К., б.ж. на[населено място], общ. С., поч. през 1964 г., е бил собственик към момента на внасянето им в ТКЗС през 1957 г. на следните земеделски земи, находящи се в землището на[населено място]: нива в м. ”Малка бара” с площ 4.020 дка, нива с площ 12 дка в същата местност и нива с площ 3 дка в м. ”Голяма Б.”.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като въпросът дали с издаването на нотариален акт за собственост на името на общия наследодател се прекъсва придобивната давност върху същите имоти, започнала да тече в полза на неговия син, е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба и от М. Д. К. чрез неговия пълномощник адв. К. Д.. В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите дали в случая следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за давността/ отм./ или на ЗС относно срока за придобиване по давност на недвижимия имот, както и въпросът попада ли издаването на нотариален акт под някоя от хипотезите на чл. 116 ЗЗД, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона. Позовава се на решение № 1198 от 13.05.1963 г. по гр.д. № 651/63 г. на І г.о.; решение № 161 от 14.04.1993 г. по гр.д. № 1649/92 г. на ІV г.о.; решение № 147 от 25.05.1994 г. по гр.д. № 690/ 93 г. на ІV г.о., решение № 975 от 19.07.1994 г. по гр.д. № 1498/93 г. на ІV г.о.; решение № 40 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 5747/07 г. на І г.о.; решение № 445 от 28.04. 1994 г. по гр.д. № 1851/93 г. на ІV г.о.; решение № 26 от 10.02.2009 г. по гр.д. № 5911/07 г. на ІV г.о, решение № 1124 от 19.07.2002 г. по гр.д. № 1208/01 г. на ІV г.о. и решение № 232 от 01.06.1994 г. по гр.д. № 795/93 г. на ІV г.о.
Ответниците по касация не са взели становище по касационните жалби.
Върхавният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че обективно не е било възможно наследодателят на жалбоподателите Д. Т. К. да е придобил по давност към момента на коопериране на процесните имоти правото на собственост върху тях, тъй към 20.04.1957 г., когато са били внеси в ТКЗС, не е бил изтекъл предвидения в закона 20- годишен давностен срок. Изводът е обоснован с това, че на 22.12.1937 г. на неговия баща Т. Д. К. е бил издаден нотариален акт за собственост върху имотите по реда на Закона за селскостопанско настаняване на бежанците от 1926 г., с който придобивната давност е била прекъсната и за да придобие по давност тези имоти, Д. К. е следвало да упражнява владение в продължение на 20 години, считано от тази дата.
Съображенията на въззивния съд за уважаване на предявения иск очертават като съществен за изхода на делото формулираният в двете касационни жалби материалноправен въпрос дали с издаването на нотариален акт на оземленото по реда на ЗССНБ от 1926 г. лице се прекъсва придобивната давност в полза на владелеца. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с приетото в представените с касационната жалба решения № 1124 от 19.07.2002 г. по гр.д. № 1208/01 г. и № 26 от 10.02.2009 г. по гр.д. № 5911/07 г. на ВКС, ІV г.о., в които е посочено, че основанията за прекъсване на придобивната давност са уредени изчерпателно в 116 ЗЗД, към който препраща чл. 84 ЗС, и никакви други факти не могат да доведат до нейното прекъсване. Поради това въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по отношение на поставения от касатора М. К. материалноправен въпрос във връзка с приложението на § 4 от ПП на ЗС. Съдебната практика, израз на която са и представените с изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК решения на ВКС, приема, че когато владението е започнало при действието на Закона за давността /отм./, ако срокът за довършването й, който остава след влизане в сила на Закона за собствеността, е по- малък от предвидения в ЗС срок, ще намери приложение отменения Закон за давността. Въззивният съд се е съобразил с тази практика. В случая независимо дали давността е започнала да тече през 1934, 1935 или 1937 г., срокът, който е необходим за довършването й след влизане в сила на ЗС ще е по – малък от предвидения с този закон 10 годишен давностен срок, поради което по аргумент от § 4 ПР на ЗС се прилагат правилата на ЗД.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 870 от 16.03. 2009 г. по гр.д. № 770/08 г. на Б. окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите Р. Д. Ч., Г. Д. К., Д. А. К., Л. Г. К. и Е. А. К. и М. Д. К. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 61 лв. и представялат вносната бележка в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top