О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
София, 08.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2309/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. М. като процесуален представител на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], против решение № VІ- 8 от 17.03.2016 г. по гр.д. № 2132/2015 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Искането за допускане на решението на въззивния съд до касационно обжалване е обосновано с твърденията, че с него въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основания по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Я. С. В. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 114 от 29.06.2015 г. по гр.д. № 802/2014 г. на Районен съд- Карнобат, с което е признато за установено по отношение на [фирма], че Я. С. В. е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място]: 2/9 ид. части от полска култура от 200.00 дка, в м.” М.”, съставляваща имот № 026077 по плана за земеразделяне, от която впоследствие са образувани поземлен имот с площ 198.324 дка с идентификатор 016109 по картата на възстановената собственост и поземлен имот с площ 1.676 дка с идентификатор 026110.
По делото е установено, че ищцата Я. С. В. е наследник на С. В. С.. Същият е починал през 1986 г. и е оставил за наследници преживяла съпруга Ж. П. С., която наследява заедно с неговите сестри. Не е било спорно по делото, че с решение на ОСЗГ- К. от 06.06.2003 г. на наследниците на С. С. е възстановено правото на собственост върху полска култура от 200.00 дка м в. ”М.”, съставляваща имот № 026077 по плана за земеразделяне. Съпругата на наследодателя Ж. П. е починала през 2004 г. и е оставила за наследници по закон три деца: Я. С. В., Д. С. Х. и Д. С. Д..
С нотариален акт № 186, т.2, нот. дело № 218 от 22.04.2009 г. Я. С. В., Д. С. Х. и Д. С. Д., действащи чрез пълномощника си П. Х. М., продали на П. Х. М. посочения по- горе недвижим имот.
С нотариален акт № 146, т. 3, нот.дело № 305 от 02.06.2009 г. П. М. продал имота на А. Д. А..
С нотариален акт № 158, т.3, нот. дело № 317 от 05.06.2009 г. А. Д. А. и съпругата му Д. В. А. продали имота на Еднолично търговско дружество с ограничена отговорност [фирма], което се представлява и управлява от А. А..
С нотариален акт № 182, т.3, нот. дело № 331 от 10.06.2009 г. [фирма] в качеството си на длъжник учредило договорна ипотека върху имота в полза на [фирма] със седалище [населено място] за обезпечаване на вземанията на кредитора. Впоследствие имотът е изнесен на публична продан за задължения на длъжника [фирма] и с постановление за възлагане от 26.07.2010 г. на ЧСИ е възложен на купувача [фирма].
С нот. акт № 47, т.Х, нот. дело № 787/2011 г. [фирма] продава имота на [фирма].
През 2013 г. срещу [фирма] е предявен установителен иск за собственост от З. Б. С., С. Б. М. и В. Б. Д., които са искали да установят, че по наследство всяка от тях е собственик на по 1/45 ид. част от имота. Трите ищци са наследници на една от сестрите на общия наследодател С. С. – М. В. Б.. Исковете им са уважени с влязло на 01.07.2014 г. съдебно решение.
С влязло в сила на 11.11.2014 г. решение по иск на Д. С. Д. и Д. С. Х. е прогласена нищожността на договора за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 186/2009 г., с който Я. С. В., Д. С. Х. и Д. С. Д., действащи чрез пълномощника си П. Х. М., продали имота на П. Х. М., като дружеството е осъдено да предаде на всяка от ищците Д. Х. и на Д. Д. владението върху 2/9 ид. части.
Срещу предявения от Я. В. установителен иск за собственост, предмет на настоящото дело, ответникът [фирма] е противопоставил възражение за придобивна давност по чл. 79, ал.1 и 2 ЗС, като се е позовал на присъединено владение на всички купувачи след П. М.. Възражението е намерено за неоснователно. Въззивният съд е приел, че купувачът А. Д. А. и последващите приобретатели на имота са били добросъвестни по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС, тъй като не са знаели, че придобиват от несобственик, но с предявяване на иска за собственост от З. Б. С., С. Б. М. и В. Б. Д. на 04.04.2013 г. ответникът [фирма] е узнал, че по отношение на имота има спор за собственост и от този момент добросъвестността му е отпаднала. За периода от 02.06.2009 г. до 04.04.2013 г. не е изтекла кратката придобивна давност, поради което дори и присъединявайки владението на праводателите си, дружеството не е станало собственик на имота.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните повдигнати от касатора правни въпроси: Последващото узнаване от приобретателя на недвижим имот, че при първоначалната продажба на имота не са участвали като продавачи всички съсобственици, отразява ли се на характера на установеното от него добросъвестно владение занапред и при узнаването на кои факти от купувача добросъвестното владение се трансформира в недобросъвестно. Даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси е в отклонение от практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, изразена и в представеното от касатора решение № 35 от 25.02.2013 г. по гр.д. № 669/2012 г. на ІІ г.о., което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ- 8 от 17.03.2016 г. по гр.д. № 2132/2015 г. на Бургаския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 84 лв. и в същия срок да представи доказателства за това, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: