О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
София, 24.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 249/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 299 от 24.06.2011 г. по в.гр.д. № 375/2011 г. на Благоевградския окръжен съд е оставено в сила решение № 3442 от 22.06.2009 г. по гр.д. № 1948/07 г. на районен съд- Б. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. З. Т. против Г. Р. Т. иск с правно основание чл. 28, ал.3 СК/ отм./ за прекратяване на съпружеската имуществена общност пред време на брака за придобитите по време на същия недвижими имоти и лек автомобил, като се определи по- голям дял от общото имущество за Б. З. Т. .
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Сн. Е. като пълномощник на Б. З. Т.. В жалбата са наведени доводи за недопустимост на въззивното решение, евентуално – за неправилност на същото поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване като недопустимо, като се твърди, че с него въззивният съд се е произнесъл по иск за прекратяване на съпружеската имуществена общност между страните по време на брака, който вече е разрешен с влязлото в сила решение по гр.д. № 1700/2010 г. на ВКС. Сочи се също, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по разрешените с него материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/ допустимо ли е съдът да игнорира свидетелските показания на единствения разпитан по делото свидетел с мотив, че фактите по делото не могли да се установяват само с показанията на един свидетел, ако по делото не са били ангажирани други доказателства, опровергаващи показанията му; 2/ допустимо ли е при предявен иск за определяне на по- голям дял за ищеца от прекратената СИО съдът, при отхвърляне на иска, да не се произнася относно дяловете на съпрузите; 3/ тъй като дяловете на съпрузите до прекратяване на СИО са били само бъдещи и потенциални, но с прекратяването са се трансформирали в дялова съсобственост в идеални части, следва ли при произнасяне по иск с правно основание чл. 29, ал.3 СК съдът да определи размера на идеалните части за всеки от съпрузите; 4/ в съдебния акт, с който съдът се произнася по конститутивен иск с правно основание чл. 29, ал.3 СК следва ли да посочи какви са дяловете на страните; 5/ ако съдът приема, че искът за определяне на по- голям дял е неоснователен, следва ли да посочи, че прилага законовата презумпция за равенство на дяловете и ако искът е неоснователен за по- голямата част, следва ли да бъде отхвърлен за разликата над 1/2 ид. част; 6/следва ли по съдебни спорове по чл. 29, ал.3 СК да бъдат изключени от свидетелстване децата на страните относно това кой от двамата родители е полагал грижи за тях и домакинството и кой е осигурявал издръжката на децата и семейството. Жалбоподателката поддържа, че произнасянето по тези въпроси е наложително предвид оскъдната съдебна практика по приложението на чл. 28, ал.3 СК от 1985 г./ отм./, издадена при други обществно- икономически условия, която се нуждае от осъвременително тълкуване.
Ответникът по касация не е взел становище по касационните жалби.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателката в настоящото производство е предявила против Г. Р. Т. при условията на обективно кумулативно съединяване иск по чл. 26, ал.2 СК /отм./ за прекратяване на имуществената общност между тях през време на брака по отношение на придобити недвижими имоти и лек автомобил, индивидуализирани в исковата молба, както и за определяне на дял от ? за нея и ? за съпруга Г. Т. от посочените вещи.
С решение № 133 от 23.03.2011 г. по гр.д. № 1700/2010 г. на ВКС, ІV г.о., след отмяна на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд по в.гр.д. № 969/09 г. в частта, с която е бил отхвърлен искът за прекратяване на съпружеската имуществена общност между страните по време на брака, е постановено друго по същество на спора, като този иск е уважен и общността е прекратена, като в частта по иска по чл. 29, ал.3 СК- за определяне на по- голям дял от имуществото на съпругата, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Настоящият състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателката, че при новото разглеждане на делото, въззивният съд се е произнесъл и по предявения от нея иск за прекратяване на имуществената общност през време на брака, по който е било налице вече влязло в сила решение. Видно от мотивите на обжалваното решение, при новото разглеждане на делото въззивният съд е ограничил решаващата си дейност до разглеждане на иск по чл. 28, ал.3 СК/ отм/, аналогичен на чл. 29, ал.3 от сега действуващия Семеен кодекс, с предмет – определяне на по- голям дял от общото имущество на единия съпруг, като е формираният извод на неоснователност на този иск, е намерил съответен израз в диспозитива на съдебното решение. В него изрично е посочено, че се потвърждава първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 28, ал.3 СК/ отм./. Обстоятелството, че в диспозитива съдът е посочил, че искът е за “ за прекратяване на съпружеската имуществена общност по съдебен ред, през време на брака/ за придобитите по време на същия недвижими имоти и лек автомобил….” , не сочи на пререшаване на вече разрешения с влязлото в сила решение на ВКС спор между страните по чл. 26, ал.2 СК/ отм./- чл. 27, ал.2 СК, а на непрецизност на диспозитива, която обаче се преодолява след прочит на същия в неговата цялост. Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице данни за вероятна недопустимост на въззивното решение, поради което няма основание за допускането му до касационно обжалване по този въпрос.
За да намери за неоснователен предявеният от жалбоподателката иск за определяне на ? ид. части за нея срещу ? ид. част за съпруга Г. Т. от прекратената през време на брака им имуществена общност, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява нейният принос в придобиването на включените в общността вещи значително да надхвърля този на ответника. Страните са съпрузи от 1983 г., а по делото са ангажирали доказателства само за доходите си през 2006 г., видно от които доходите на ищцата незначително надхвърлят доходите на ответника. Съдът е обсъдил факта, че през 2006 г. ищцата е превела от Испания по сметка на съпруга си, който бил в България, сумата 5 000 евро и е приел, че той не е достатъчен да обоснове извод, че това са нейни лични средства, тъй като двамата са били в брак и са живяли и работили заедно в Испания. Съдът не е кредитирал показанията на разпитания като свидетел син на страните – Р. Г. Т., който е заявил, че ответникът прибирал неговите пари и парите на ищцата и с тях издържал семейството в Испания, а своите пари харчел за лични нужди, като се е мотивирал с данните по делото за влошени отношения между ответника и този свидетел. Като допълнителен аргумент въззивният съд е посочил и това, че фактите по делото не могат да се установяват с показанията само на един свидетел.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по повдигнатите от жалбоподателката процесуалноправни въпроси под № 1 и № 5 в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК, тъй като те не са обуславящи изхода на спора. А. на въззивния съд, че фактите по делото не могат да се установяват само с показанията на един свидетел, не е решаваш за направената от него преценка на свидетелските показания. Последователно в съдебната практика се приема, че съдът не е длъжен да възприеме показанията на разпитаните по делото свидетели и да основе решението си на тях, а следва да ги обсъди заедно с всички доказателства по делото и при отчитане на вероятната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора, като се мотивира защо кредитира или не кредитира тези показания. Въззивният съд се е съобразил с тази практика, като е преценявал показанията на св. Р. Т. съобразно изискванията на чл. 136 ГПК/ отм./, отчитайки влошените му отношения с едната от страните по делото. Този свидетел, който е син на страните, е допуснат и разпитан по делото, поради което въпросът ”следва ли да бъдат изключени от свиделстване по спорове по чл. 29, ал.3 СК децата на страните по делото” е изцяло неотносим към извършените от въззивния съд процесуални действия по допускане и събиране на гласни доказателства.
Останалите поставени от жалбоподателката правни въпроси, обобщени, се свеждат до това дали при отхвърляне на иск по чл. 28, ал.3 СК/ отм./, съотв. чл. 29, ал.3 СК, съдът следва да се произнесе относно дяловете на съпрузите и да посочи дали прилага презумпцията на чл. 28 СК/ чл. 27 СК- отм./ за равенство на дяловете, както и да отхвърли иска за разликата над 1/2 ид. част. В правната доктрина и в съдебната практика се приема, че искът за определяне на по – голям дял от прекратената семейна имуществена общност е конститутивен и с него се цели промяна на прогласеното от закона / чл. 14, ал.3 СК от 1968 г, чл. 27 СК от 1985 г., чл. 29 СК/ равенство на дяловете на двамата съпрузи . В този смисъл са и ППВС № 5/72 г., ППВС № 8/80 г. Няма колебание в съдебната практика, че при отхвърлянето на този иск, остава да действува принципът на равенството на дяловете на съпрузите, което следва от закона, а не от волята на страните и съда. Поради това не се налага произнасяне на касационната инстанция по посочените по- горе правни въпроси.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 299 от 24.06.2011 г. по в.гр.д. № 375/2011 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: