О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 13.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2449/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
С определение № 209 от 25.03.20156 г. по в.ч.гр.д. № 156/2016 г. на Добричкия окръжен съд е потвърдено определение № 328 от 23.02.2016 г. по гр.д. № 4770/2015 г. на Добричкия районен съд, с което на основание чл. 129, ал.3 във вр. с чл. 129, ал.2 и чл. 128, т.2 и т.3 ГПК е върната исковата молба, подадена от Е. П. В. срещу З. А. И..
В срока по чл. 275, ал.1 ГПК въззивното определение е обжалвано с частна касационна жалба от Е. П. В.. Наведени са доводи за неправилност на същото поради неправилно приложение на процесуалния закон.
Жалбоподателката поддържа, че обуславящия изхода на делото въпрос дали съдът следва да съобщи на страната разпореждането си по чл. 63 ГПК, с което уважава молбата й за продължаване на срока, е разрешаван противоречиво от съдилищата, и това налага въззивното определение да се допусне до касационно обжалване.
В отговор на частната касационна жалба насрещната страна З. А. И. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Не е спорно по делото, че жалбоподателката в настоящото производство е предявила против З. А. И. иск с правно основание чл. 30 ЗН. С разпореждане от 12.01.2016 г. исковата молба е оставена без движение и на жалбоподателката са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да отстрани констатираните нередовности, като представи актуална скица и актуално удостоверение за данъчна оценка на имота, предмет на иска; да посочи цена на иска; да внесе дължимата държавна такса; да впише исковата молба. Разпореждането е връчено на ищцата Е. В. на 27.01.2016 г. На 02.02.2016 г. от същата е постъпила молба с искане за продължаване на срока, която първоинстанционният съд е преценил като основателна. С разпореждане от 04.02.2016 г. съдът е продължил определения срок за отстраняване на всички констатирани нередовности с още 2 седмици. До 18.02.2016 г., когато е изтекъл продължения срок, това не е било сторено, поради което с определение от 23.02.2016 г. съдът е върнал исковата молба.
Въззивният съд е приел, че актът на съда, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол, поради което за съда не съществува задължение да го съобщава на страната, а тя е длъжна сама да следи дали срокът е продължен и с колко. Тъй като по делото не е установено, а и жалбоподателката не е поддържала, до изтичане на новоопределения срок да е предприела съответните процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба, въззивният съд е потвърдил постановеното от първоинстанционния съд определение за връщане на исковата молба.
Поставеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 или т.2 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е изцяло съобразено с практиката на ВКС, според която актът на съда по чл. 63 ГПК не подлежи на обжалване, поради което и не се съобщава на страната. Моментът, от който започва да тече новоопределения срок, не е обвързан с датата, на която страната е узнала за уважаване на искането й за продължаване на срока, а е изрично определен от закона, затова съдът няма задължение да съобщава на страната постановеното по нейна молба определение/ разпореждане.
Сочените от жалбоподателката определение № 75 от 12.02.2009 г. по ч.гр.д. № 2371/2008 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 152 от 23.03.2012 г. по ч.гр.д. № 115/2012 г. на ВКС, І г.о. и влязлото в сила определение от 18.01.2012 г. по ч.гр.д. № 16513/2011 г. на Софийски градски съд не обосновават извод за противоречиво разрешаван правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Те касаят произнасяне по друг процесуален въпрос – относно задължението на съда да уведоми страната в какво се състои констатираната нередовност на исковата молба, респ. на извършеното от нея процесуално действие, как може да бъде отстранена тази нередовност и да определи срок за това, и са неотносими към настоящия случай.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 209 от 25.03.20156 г. по в.ч.гр.д. № 156/2016 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: