Р Е Ш Е Н И Е
№ 180
СОФИЯ, 07.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 315/2017 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по л. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касацонна жалба, подадена от РПК „М.“- С., против въззивно решение № 5204 от 17.06.2016 г. по гр.д. № 13141/2015 г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено решението на Софийски районен съд от 17.07.2015 г. по гр.д. № 4659/2013 г., с което е отхвърлен предявеният от РПК „М.“ против Столична община иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че кооперацията е собственик на основание чл. 2, ал.3 /отм./ ЗОС, евентуално на основане придобивна давност, на следния недвижим имот: терен с площ 414 кв.м, представляващ прилежаща площ към магазин за хранителни стоки, състоящ се от търговско и складово помещение, с обща площ от 108 кв.м и два склада – склад № 2 с площ 37.70 кв.м и склад № 3 с площ 27.20 кв.м, която прилежаща площ е очертана със зелен цвят на скица № 2 към допълнителната СТЕ, част от УПИ I-за магазин за хранителни стоки, скара- бира и озеленяване в кв.6 по регулационния план на [населено място], м.“Ж.К Г. 2″, или евентуално на терен с площ 271 кв.м, представляващ прилежаща площ към магазин за хранителни стоки, признат с решение на Софийски градски съд по гр.д. № 2549/2008 г. за собственост на РПК „М.“, състоящ се от търговско и складово помещение, с обща площ 108 кв.м, очертан със зелен цвят на скица № 1 към допълнителното заключение на вл. М..
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за вида собственост на терен, прилежащ към сграда, изградена при условята на чл. 2, ал.3 /отм/ ЗОбС и възможността за придобиване на този терен по давност.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът Столична община е изразил становище, че въззивното решение е обосновано и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С влязло в сила решение по гр.д. № 2549/2008 г. на Софийски градски съд е признато за установено по отношение на Столична община, че РПК“М.“- С. е собственик на основание придобивна давност на магазин за хранителни стоки, представляващ едноетажна постройка с площ 108 кв.м, състояща се от търговско и складово помещение, построена в имот пл.№ 911, кад. лист 690 по плана на [населено място],[жк], до бл. 28. Било е устновено, че магазинът е построен от ПК „Девети септември“- П. през 70-те години на ХХ век със собствени на кооперацията средства. По решение на Общото събрание на ПК „Девети септември“ от 23.02.1987 г. дейността на кооперацията в кв. Г. и магазините на кооперацията на територията на квартала са прехвърлени на РПК „М.“- С.. В изпълнение на това решение на 01.04.1987 г. е извършено предаване и приемане на дейността и търговските обекти между двете кооперации. Въз основа на така установените факти по длото решаващият съд е приел, че по силата на чл. 2, ал.3 /отм./ ЗОбС магазинът е изключен от обхвата на общинската собственост, но не е станал собственост на това основание на РПК „М.“, тъй като по делото не било доказано кооперацията да е била образувана чрез отделяне и от ПК „Девети септември“. Тъй като обаче ПК „Девети септември“ е предала на РПК „М.“ владението върху процесния търговски обект и кооперацията е упражнявала фактическа власт върху него за срок, по- дълъг от 10 години, е направен извод, че тя е придобила правото на собственост на основание придобивна давност.
Това решение е обсъдено от въззивния съд и въз основа на него е направен извод, че след като ищецът РПК „М.“ е признат за собственик на магазина на основание придобивна давност, не може в последващ исков процес да се позовава на друго придобивно основание. Тъй като правото на собственост на магазина не е придобито на основание чл. 2, ал.3 ЗОбС, тази разпоредба не намира приложение и по отношение на прилежащия към сградата терен.
За да направи извод, че ищецът не е придобил правото на собственост върху терена и на заявеното в условията на евентуалност придобивно основание- изтекла в негова полза придобивна давност, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 86 ЗС, като е приел, че до влизане в сила на ЗОбС този придобивен способ е бил неприложим по отношение на държавни и общински имоти, а с § 1 от Закона за допълнение на ЗС давността за придобиване на държавни и общински имоти е спряна, считано от 31.05.2006 г., и към момента на предявяване на иска не е изтекъл необходимият 10- годишен давностен срок.
По правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване на въззивното решение, настощият състав приема следното:
С разпоредбата на чл. 2, ал.3 /отм./ ЗОбС, от обхвата на общинската собственост са изключени сградите и постройките на кооперативните организации, изградени от тях до 13.07.1991 г., включително и прилежащия терен. Съдебната практика последователно према, че по силата на закона тези обекти стават собственост на кооперативната организация, с чиито средства са изградени. При преобразуване на кооперативните организации чрез сливане, вливане, отделяне и разделяне право на собственост се придобива от организацията – правоприемник, в чиийто баланс е включена сградата към момента на влизане в сила на закона /решение № 255/10 по гр.д. № 89/2009 г. на ВКС, I г.о/. Приема се, че в хипотезата на чл. 2, ал.3 /отм./ ЗОбС теренът няма самостоятелно, а обслужващо предназначение и следва собствеността на построената върху него сграда / решение № 925/09 по гр.д. № 1734/08 на ВКС, I г.о. /.
Цитираната практика, която се споделя изцяло от настоящия състав, налага извод, че нормата на чл.2, ал.3 /отм./ЗОбС изключва правната възможност, при наличие на посочените в нея предпоставки – когато има извършено до 13.07.1991 г. от кооперативна организация строителство със съобствени средства на сграда и постройка, прилещажият терен, необходим за обслужване на сградата-кооперативна собственост, да запази статута си на държавна или общинска собственост.
При този отговор на правния въпрос, въззивното решение се явява неправилно поради противоречие с материалния закон.
Обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение ищецът е бил признат за собственик на сградата с площ 108 кв.м, състояща се от търговско и складово помещение, построена в имот пл.№ 911, кад. лист 690 по плана на [населено място],[жк], до [жилищен адрес] на основание придобивна давност, не дерогира правните последици, породени от действието на разпоредбата на чл. 2, ал.3/ отм./ ЗОбС във връзка с вида на собствеността и индивидуализацията на обекта на кооперативна собственост, който по разпореждане на закона включва не само сградата, но и прилежащия терен. В тази връзка основателно е оплакването на касатора, че в случая не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 86 ЗС и § 1 от Закона за допълнение на ЗС, тъй като от момента на влизане в сила на ЗОбС сградата и прилежащата към нея площ, необходима за ползването й, не са общинска или държавна собственост. В периода от 01.06.1996 г., когато влиза в сила ЗОбС, до 01.01.2000 г. , е действал Законът за кооперациите от 1991 г./ отм./, който забранява придобиване по давност на вещ, собственост на кооперация- чл. 31, ал.3. Дори да се приеме, че при действието на този закон е било недопустимо вещ, собственост на една кооперация, да бъде придобита по давност от друга кооперация, то с влизане в сила на Закона за кооперациите от 1999 г. тази забрана отпада и няма законова пречка за осъществяване на този придобивен способ по отношение на вещ-кооперативна собственост. Искът на РПК”М.” за установяване на правото на собственост върху прилежащия към сградата терен, основан на твърдение за оригинерно придобиване на вещното право, е предявен на 05.02.2013 г. Периодът на владение от влизане в сила на ЗК от 1999 г. до този момент / 13 години/ обективно е достатъчен за осъществяването на фактическия състав на този придобивен способ. По делото не е било спорно, че от 1987 г. имотът се владее от РПК ”М.” въз основа на приемателно-предавателен протокол от 01.04.1987 г. за безвъзмездно предаване на обекти в квартал Г. от РПК ”Девети септември”.
Във връзка с определяне площта на прилежащия терен, годен да бъде обект на придобивна давност, следва да бъде споделен изводът на въззивния съд, че не подлежат на съобразяване площта и конфигурацията на изградените от ищеца два склада, обозначени с № 2 и 3. Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е дала заключение, че същите представляват сглобяеми конструкции, без основи и монолитно закрепване към терена, и могат да бъдат демонтирани и преместени. Не е установено да са присъединени към сградата по начин, непозволяващ отделянето им без повреди на главната вещ. Прилежащата площ към сградата „магазин за хранителни стоки” с площ 108 кв.м, състояща се от търговско и складово помещение, е означена със зелен контур в скица № 1 към допълнителното заключение на СТЕ, дадено от в.л. М./ л. 181 от първоинстанционното дело/ и има площ по графични данни от около 217 кв.м.
Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е отхвърлен предявеният от РПК „М.“ против Столична община иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че кооперацията е собственик на основание придобивна давност на терен с площ 271 кв.м, представляващ прилежаща площ към магазин за хранителни стоки, признат с решение на Софийски градски съд по гр.д. № 2549/2008 г. за собственост на РПК „М.“. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия в отменената част следва да бъде постановено решение по същество на спора от касационната инстанция, с което искът за тази площ бъде уважен. В останалата част, с която искът за собственост е отхвърлен за разликатата над 271 кв.м до предендираната площ от 414 кв.м, въззивното решение е прлавилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 5204 от 17.06.2016 г. по гр.д. № 13141/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от РПК „М.“- С. против Столична община иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че кооперацията е собственик на основание придобивна давност на терен с площ 271 кв.м, представляващ прилежаща площ към магазин за хранителни стоки с площ 108 кв.м, признат с решение на Софийски градски съд по гр.д. № 2549/2008 г. за собственост на РПК „М.“, която прилежаща площ представлява част от УПИ I-за магазин за хранителни стоки, скара- бира и озеленяване в кв.6 по регулационния план на [населено място], м.“Ж.К Г. 2″, и е означена със зелен цвят на скица № 1 към допълнителното заключение на в.л. М., приложена на л. 181 от първоинстанционното дело, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Столична община, че РПК „М.“-С. е собственик на основание придобивна давност на терен с площ 271 кв.м, представляващ прилежаща площ към магазин за хранителни стоки с площ 108 кв.м, признат с решение на Софийски градски съд по гр.д. № 2549/2008 г. за собственост на РПК „М.“, която прилежаща площ представлява част от УПИ I-за магазин за хранителни стоки, скара- бира и озеленяване в кв.6 по регулационния план на [населено място], м.“Ж.К Г. 2″, и е означена със зелен цвят на скица № 1 към допълнителното заключение на в.л. М., приложена на л. 181 от първоинстанционното дело.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: