О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
София, 05.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4119/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. И. чрез нейния пълномощник адв. К. Г., против въззивното решение на Окръжен съд – Монтана, постановено на 19.05.2017 г. по в.гр.д. № 15/2017 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Относно придобиване по давност на недвижим имот от трето лице, което е придобило имота въз основа на нищожна правна сделка. 2/ Относно значението на вписването на исковата молба и съдебното решение по иск по чл. 108 ЗС.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „А.” А. със седалище и адрес на управление [населено място] изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателкатка основания за допускане на въззивното решение до касационна проверка.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 373 от 25.10.2015 г. по гр.д. № 1171/2015 г. на Ломския районен съд, с което е признато за установено по отношение на И. С. И., че „А.” А. със седалище и адрес на управление [населено място] е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място]: нива от 24.140 дка, съставляваща имот № 036019 , в м.”Л. дол”, и нива от 20.760 дка, съставляваща имот № 017028 в м.”С.”.
От фактическа страна по делото е установено, че с договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № 152, т.ХХІХ, дело № 2202/23.12.2011 г. на нотариус с рег. № 577, „Агро финанс” А. е закупило от [фирма] общо 153 земеделски имота, сред които и нива от 20.760 дка в м.” С.” в землището на [населено място], съставляваща имот № 017028 /п.124/, и нива от 24.140 дка в м. „Л. дол”, съставляваща имот № 036019/ п. 128/. Тези два имота са придобити от продавача [фирма] на основание Договор за покупко- продажба на недвижим имот по чл. 24, ал.1 ЗСПЗЗ, сключен с Министрството на земеделието и храните, представлявано от директора на Областна дирекция „Земеделие”- [населено място], на 03.02.2009 г. Към този момент пред Ломския районен съд е било висящо гр.д. № 303/2009 г., образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от наследодателя на жалбоподателката – С. М. И., против Република България, представлявана от министъра на земеделието и храните, за ревандикация на няколко земеделски имота, в това число и имоти с №№ 017028 и 036019. Исковата молба е постъпила в съда на 14.11.2008 г., а е била вписана на 20.03.2009 г. С решение от 10.02.2010 г. по в.гр.д. № 455/2009 г., влязло в сила на 01.07.2010 г., искът за ревандикация е уважен. Влязлото в сила решение е отбелязано в службата по вписванията на 18.12.2014 г.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че праводателят на „А.” А.- [фирма], не придобило правото на собственост върху спорните два имота по силата на договора за покупко- продажба с министерството на земеделието и храните, но тъй като този договор е сключен преди вписване на исковата молба по чл. 108 ЗС, тази искова молба му е непротивопоставима. С вписването й на 20.03.2009 г. придобивната давност, която е започнала да тече в полза на ДПФ е прекъсната, но по отношение на [фирма] е започнала да тече нова давност, считано от 24.02.2009 г. до 12.12.2011 г., когато дружеството е продало имотите на „А.” А.. До вписване на съдебното решение на 18.12.2014 г. е изтекъл период от време, по- дълъг от 5 години, поради което, присъединявайки владението на своя праводател, „А.” А. е придобил собствеността върху двата имота.
Изложените от въззивния съд съображения, с които е обосновал извода си относно придобиване на спорните имоти от ищеца „А.” А. с изтичане на кратката 5 годишна давност, очертават като обуславящ изхода на делото поставения от жалбоподателката правен въпрос относно правното значение и действието на вписването на исковата молба и на решението по чл. 108 ЗС. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос, според което това вписване има оповестително- защитно действие по отношение на трети лица, е в противоречие със становището, изразено в представеното от жалбоподателката решение № 68 от 20.02.2012 г. по гр.д. № 719/2011 г. на ВКС, І г.о., в което е прието, че вписването на посочените в ЗС и ПВ актове по принцип има само оповестително действие, а защитно действие – само в изрично посочените в закона случаи / чл. 17, ал.2 ЗЗД, чл. 33, ал.3 ЗС, чл. 88, ал.2 ЗЗД, чл. 135, ал.1 ЗЗД, чл. 227 ЗЗД, чл. 37 ЗН/. Предвид това следва да се приеме, че е налице основанието на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Другият въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК- не е от значение за изхода на делото, тъй като нито договорът, от който черпи правата си „А.” А., нито договорът, с който праводателят му е закупил имотите от МЗХ, не са обявени за нищожни. Константна е съдебната практика, че договор за продажба, сключен с несобственик, не е нищожен.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд – Монтана, постановено на 19.05.2017 г. по в.гр.д. № 15/2017 г.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 126 лв., като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: