О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София, 20.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2875/2017 по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. П. като пълномощник на [фирма] и Д. Д. З. против решение № 24 от 15.02.2017 г. по в.гр.д. № 671/2016 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата са наведени оплаквания за недопустимост на въззивното решение в частта му по иска с правно основание чл. 108 ЗС против търговското дружество поради недопустимо привличане на същото като нов ответник, наред с първоначалния. На следващо място са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с обсъждането на събраните доказателства, необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са формулирани няколко правни въпроса, за които твърдят да са обусловили крайния резултат по делото. Първият въпрос е дали когато член от състава на съда е участвал при постановяване на решение по предходно дело, в което е налице произнасяне по основния спорен въпрос, е налице основание за отвод по чл. 22, ал.1, т.6 ГПК. Касаторите считат, че той е от значение за точното прилагате на закона и за развитието на правото. Следващият въпрос е дали когато страната е оспорила подписа си под документ, представен по делото, съдът е длъжен да открие производство по оспорване истинността на документа. Твърдението е, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- решение № 1 от 30.01.2015 г. по търг.д. № 52/2014 г. на ІІ т.о. Третият въпрос е за това дали възбрана, която не отговаря на изискванията на чл. 24, б.”а” във вр. с чл. 6, ал.1, б.”в” от Правилника за вписванията, произвежда правно действие. По този въпрос се сочи основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост, в частта, с която са уважени предявените от ищеца И. Й. Б. искове, като се твърди, че същият е конституиран като ищец в нарушение на процесуалните норми.
В подадения от ответниците по касация М. С. Б. и И. Й. Б. отговор на касационната жалба е изразено становище, че въззивното решение е валидно и допустимо, и че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 324 от 15.07.2016 г. по гр.д. № 835/2014 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд в обжалваната му част, с която е признато за установено по отношение на [фирма] и Д. Д. З., че М. С. Б. и И. Й. Б. са собственици на следните недвижими имоти: апартамент № 8, съгласно работен проект, идентичен с апартамент № 28 по схемата за разпределение на обекти в сграда, със застроена площ от 63.20 кв.м, находящ се в секция „А” на кота +3.00 м на масивната жилищна сграда с магазини, състояща се от избен етаж, партерен етаж, три жилищни етажа и мансарден етаж, заедно с 11.20% ид. части от общите части на сградата, включително и мазетата, и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място, в която е построена, съставляващо ПИ № 8187 в кв. 1411 с площ 762 кв.м, за който е отреден УПИ ХХІ-3182 от същия квартал, както и на апартамент № 8 съгласно работен проект, на кота +5.70, идентичен с апартамент № 36 по схемата за разпределение на обекти в сградата, със застроена площ 63.20 кв.м, находящ се в секция „А” на кота +5.50 м в същата сграда, ведно с 11.20% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, и [фирма] е осъдено да предаде на ищците владението върху тези имоти.
От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 67, т.ІІ, дело № 233/01.09.2009 г. [фирма] е продало на Д. Д. З. недвижим имот, описан в нотариалния акт като самостоятелен обект в сграда – апартамент № 28, тип ”А”, находящ се на първи жилищен етаж на сградата, при граници и съседи на апартамента: апартамент № 29, коридор, асансьорна шахта, и външен зид, със съответните идеални части от общите части на масивната сграда, състояща се от избен етаж, партерен етаж, три жилищни етажа и мансарден етаж със застроена площ 473 кв.м, построена в УПИ ХХІ- 3182 в кв. 1411 по плана на [населено място]. С нотариален акт за покупко- продажба № 68, т.ІІ, дело № 234/ 01.09.2009 г. дружеството е продало на Дияна З. и друг самостоятелен обект в същата сграда- апартамент № 36, тип ”А”, находящ се на втори жилищен етаж, ведно със съответните идеални части от общите части и от правото на строеж.
Назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установила, че през 1998 г. е одобрен проект за обект „Жилищна сграда с магазини в кв. 141, парцел ХХ-3182, В., секция „А” и е издадено разрешение на [фирма] за изграждане на сграда- магазини и жилища 3 ет. в парцел ХХ-3182 в кв. 141 по одобрените проекти. Според вещото лице, проектът предвижда сграда, състояща се от етаж на подземно ниво на кота -2.10, партерен етаж на кота 0.0, три жилищни етажа съответно на коти +3.00, +5.70 и + 8.40 и мансарден етаж на кота +11.10. Разпределението на жилищните етажи е идентично-предвидени са по осем апартамента, чиито помещения са номерирани от № 1 до № 8 съобразно тяхното предназначение. През 2008 г. е издадено разрешение за строеж за извършване на промяна по време на строителството по одобрени на 01.08.2008 г. проекти за сградата в УПИ ХХІ-3182, която промяна засяга партера и сутерена. Обект „Жилищна сграда с осем магазина за промишлени стоки, кафе- сладкарница и игрална зала- секция „А” със застроена площ 473 кв.м и РЗП 3295 кв.м, е въведен в експлоатация през м.септември 2008 г. Вещото лице е установило също, че през 2002 г. е изработен нов кадастрален план на [населено място], изменен през 2008 г., като за имот пл.№ 3182 са отредени два урегулирани поземлени имота- УХИ ХХ-3182 и УПИ ХХІ- 3182, като секция „А” на сградата попада върху УПИ ХХІ- 3182. Съпоставяйки разположението и разпределението на обектите по етажи по проекта от 1998 г. и отразеното в изработената схема на етажите в сграда, вещото лице е направило извод, че апартамент № 8 на първи жилищен етаж на кота +3.00 по проекта е идентичен със самостоятелен обект с идентификатор, завършващ на 28/ апартамент № 28/ по схемата на етажите, а апартамент № 8 на втори жилищен етаж на кота +5.70 е идентичен със самостоятеленс обект с идентификатор, завършващ на 36/ апартамент № 36/ по схемата.
По делото е установено, че с решение № 129 от 17.03.2011 г. по в.гр.д. № 904/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, влязло в сила на 09.07.2012 г., по иск на [фирма] е обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал.3 ЗЗД предварителен договор от 18.10.2006 г., сключен между [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], и [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], за покупко- продажба на недвижим имот- самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент № 8 от работния проект, в секция „А” със застроена площ 63.20 кв.м, и 11.20% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, на кота +3.00, идентичен с апартамент № 28 по схемата за разпределение на секция „А”, и за покупко- продажба на апартамент № 8 по работния проект, в секция „А”, със застроена площ 63.20 кв.м и 11.20 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, на кота +5.70, идентичен с апартамент № 36 по схемата за разпределение на секция „А” на масивната жилищна сграда с магазини, състояща се от избен етаж, партерен етаж, три жилищни етажа и мансарден етаж, със застроена площ 473 кв.м, построена в УПИ ХХІ-3182 в кв. 141 по плана на [населено място], с нов пл.№ 8187.
Исковата молба по чл. 19, ал.3 ЗЗД е вписана на 21.10.2009 г. Преди това – на 19.08.2009 г. по партидата на ответника [фирма] като обезпечителна мярка е вписана възбрана върху няколко апартамента в секция „А”, в това число и върху апартамент № 8 на кота +3.00 и апартамент № 8 на кота +5.70, и съответните мазета, и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
На 01.09.2009 г. [фирма] продал на Д. Д. З. самостоятелен обект в сграда – апартамент № 28, тип ”А”, разположен на първи жилищен етаж на сградата, ведно със съответните идеални части от общите части, както и самостоятелен обект в сграда- апартамент № 36, тип ”А”, разположен на втория жилищен етаж, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата. През 2012 г. тези два имота са апортирани от Д. З. в капитала на [фирма].
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че извършените през 2009 г. продажби на двете жилища от [фирма] на Дияна З. са непротивопоставими на [фирма] поради наличието на вписана преди разпоредителните сделки обезпечителна възбрана върху тях. За неоснователно е намерено възражението, че различието в описанието на възбранените и на продадените имоти изключва действието на възбраната, като в тази насока съдът е приел, че възбранените имоти са индивидуализирани с тяхното местоположение и площ, което позволява да бъде установена идентичността им с продадените. Оттук съдът е направил извод, че ответницата Д. З. не е придобила правото на собственост върху двата апартамента на деривативно основание, поради което не е могла валидно да се разпореди с тях в полза на [фирма]. За неоснователно е намерено и възражението на ответниците за придобиване на имотите на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода от 01.09.2009 г. до 13.05.2015 г., когато е постъпила в съда исковата молба за привличане на дружеството като ответник по делото, наред с първоначалната ответница З..
Като член на състава на съда, постановил обжалваното въззивно решение, е взел участие съдия М. Х., която е участвала в състава и е била докладчик по делото по чл. 19, ал.3 ЗЗД във въззивната инстанция.
По наведените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав намира следното:
Не е налице вероятна недопустимост на въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният от М. С. Б. и И. Й. Б. против ответника [фирма] ревандикационен иск. Тезата на касаторите, според която разпоредбата на чл. 228, ал.3 ГПК дава възможност само за замяна на страна, но не и за последващо привличане на други ответници в хода на производството по делото, и че в този случай се касае до изменение едновременно на основанието и на петитума на иска, което е недопустимо, е неоснователна. Разпоредбата на чл. 228, ал.3 ГПК изрично допуска възможността ищецът да насочи иска си срещу нов ответник, който не е съгласен да встъпи в делото. Тази форма на изменение на иска е допустим способ за последващо пасивно субективно съединяване на искове, предпоставките за което за изяснени в правната теория и в съдебната практика- искът срещу новия ответник трябва да произтича или от същото основание, или да има същия петитум като първоначалния иск.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване за проверка на допустимостта на въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният от И. Б. иск за собственост. Предмет на спора за собственост е недвижим имот, за който е установено, че е придобит по възмезден начин на името на ищцата М. С. Б. през време на брака й с И. Й. Б., което сочи, че, доколкото не е установено друго, този имот би бил със статут на съпружеска имуществена общност. Съгласно разясненията, дадени в т.12 от ППВС № 2/77 г., когато се касае до спор с вещноправен характер относно вещ от имуществената общност, спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво за двамата съпрузи, които в тези случаи имат качеството на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал.2 ГПК/ чл.172, ал. 2 ГПК- отм./. Като се има предвид, че постановеното решение с участие само на единия съпруг като ищец или ответник по делото, има сила на пресъдено нещо и по отношение на неучаствалия съпруг, както и че неучастието на единия съпруг като страна по иск за собственост на имот- съпружеска общност би създало основание по смисъла на чл. 304 ГПК за отмяна на решението, последващото конституиране на другия съпруг като главна страна по делото, не може да обоснове извод за недопустимост на постановеното и с негово участие решение.
Налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали когато член от състава на съда е участвал при постановяване на решение по предходно дело, в което е налице произнасяне по основния спорен въпрос, е налице основание за отвод по чл. 22, ал.1, т.6 ГПК. В практиката на ВКС се приема, че участието на съдия при решаване на дело между същите страни, но с различен предмет, не е основание за отвод по смисъла на чл. 22, ал.1, т.5 ГПК, независимо от връзката между делата. Тази практика обаче не дава отговор дали обстоятелството, че по предходното дело с различен предмет, страни по което са били праводателите на страните по новото дело, съдията е извършил преценка на същите доказателства и е изразил становище по същите спорни въпроси, които се поставят за разрешаване и по второто дело, би могло да се квалифицира като „друго обстоятелство, което поражда основателно съмнение в неговото безпристрастие” по смисъла на чл. 22, ал.1, т.6 ГПК. Поради това настоящият състав намира, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и по него следва да се допусне касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 24 от 15.02.2017 г. по в.гр.д. № 671/2016 г. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на всеки от касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 315 лв., като при неизпълнение касационната му жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: